“Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение” ~ Астрид Лингрен
1. “Пипи дългото чорапче” - Астрид Линдгрен
- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
- Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
- Не! – заяви решително тя.
- Какво обичаш? – попита дамата.
- Не! – повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
- Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!
***
“То наистина не си заслужава – каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общдоход.
- Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. - Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат”.
***
“Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.”
2. “Магьосникът от Оз” – Лиман Франк Баум
-Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
-Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
3. “Алиса в огледалния свят” - Луис Карол
-Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината
-Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.
- И… какво правят там? – запита отново Алиса
- Както е редно… случват се.
***
- Човек не може да вярва в невъзможни неща.
- Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.
***
“Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят… ако това изобщо е целия свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвувам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица.”
4. “Вещиците” - Роалд Дал
„Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.“
5. “Мечо Пух” – Алън Александър Милн
- Пух? – каза Прасчо.
- Да – отговори Пух.
- Нищо – каза Прасчо.
- Просто исках да съм сигурен, че те има.
***
Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе!
***
- Как се пише любов? – попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.
6. “Питър Пан” - Джеймз М. Бари
- Защо сега не можеш да летиш, мамо?
- Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети.
- А защо забравят?
- Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и безсърдечните могат да летят.
***
“Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.”
7. “Хари Потър и даровете на смъртта” - Дж. К. Роулинг
“Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов. Като се върнеш там, можеш да направиш така, че по-малко души да бъдат осакатени и по-малко семейства да бъдат разделени. Ако това ти се струва достойна цел, засега ще си кажем довиждане.”
8. “Анн от фермата Грийн Гейбълс” - Луси Монтгомъри
“О, прекрасно е да имаш амбиции. Радвам се, че ги имам толкова много. И те като че ли никога няма да имат край. Тъкмо постигнеш една цел, и виждаш друга, блеснала още по-високо. Това прави живота толкова интересен.”
9. “Приключенията на Пинокио” – Карло Колоди
- Мога да се движа! И да говоря! И да вървя!
- Да, Пинокио, вдъхнах ти живот.
- Защо?
- Защото тази вечер Джепето се помоли за истинско момче.
- Аз съм истинско момче?
- Не, Пинокио. Но сбъдването на желанието на Джепето зависи изцяло от теб.
- От мен?
- Докажи, че си смел, честен и безкористен, и някой ден, ще бъдеш истинско момче.
10. “Малкият принц” – Антоан дьо Сент Екзюпери
- Сбогом… – каза той.
– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна.
Много е проста: Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.
– Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
– Времето, което съм изгубил за моята роза… – каза малкият принц, за да го запомни.
– Хората са забравили тази истина – рече лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
– Аз съм отговорен за моята роза… – повтори малкият принц, за да го запомни.
***
“Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.”
***
- Тогава ще съдиш сам себе си – отговори му царят. – То е най- мъчното. Много по – мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
***
- И ако аз познавам едно-единствено цвете на света, което не съществува никъде освен на моята планета, а една малка овца може някоя сутрин да го унищожи с едно движение ей така,
без да си дава сметка какво прави, това не е важно?!
Той се изчерви, после продължи: – Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: ” Моето цвете е там някъде…” Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш всички звезди угасват! И това не е важно?!
Не можа да каже нищо повече.
***
Това е голяма загадка. За вас, а и за мен – нищо във вселената не е вече същото, ако някъде, неизвестно къде, една овца, която не познаваме, изяде или не изяде една роза…
Погледнете небето. Запитайте се: “Дали овцата е изяла цветето или не?” И ще видите как всичко се променя…
11. “Чарли и шоколадовата фабрика” – Роалд Дал
”И най-вече гледайте с искрящи очи целия свят около вас, защото най-големите тайни са скрити на най-неочакваните места.”
12. “Хвърчащата класна стая” - Ерих Кестнер
“Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете “гроги”. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.”
13. “Приключенията на Том Сойер” – Марк Твен
“Идваха, за да се гаврят — оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си — и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства”
14. Грозното Патенце – Ханс Кристиан Андерсен
“Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце!”
15. “Книга за джунглата” – Ръдиърд Киплинг
“Мъката не пречи на наказанието. Една от прелестите на Закона на Джунглата се състои в това, че след наказанието случаят е приключен. Никой не си позволява присмех или натякване.” – Маугли
Последни коментари