You got a dream, you gotta protect it. People can't do something themselves - they wanna tell you you can't do it. If you want something, go get it. Period.

Най-красивото цвете

Пейката в парка беше пуста, когато седнах да почета,
под дългите заплетени клони на една стара върба, сякаш и те – намръщени, разочаровани
и обезверени от живота се опитваха да ме повлекат със тях надолу.

Но явно това не беше достатъчно, за да ми съсипе деня.
Едно малко момче останало без дъх, уморено от игра, приближи към мен.
Застана точно пред мен и с глава наведена надолу,
каза с голямо вълнение: “Виж какво намерих!”

В ръката си държеше цвете… жалка гледка -
С износени от времето и завяхнали венчелистчета – невиждали достатъчно дъжд и светлина, растението по-скоро приличаше на бурен.
Прииска ми се момчето да си вземе мъртвото цвете и заедно с него да отиде обратно да си играе. Пуснах малка фалшива усмивка и се отместих настрани.

Но вместо да се отдръпне, той седна до мен
и постави цветето на носа си, като възкликна с изненада:
“Със сигурност мирише много хубаво, а и е доста красиво, твърде красиво даже…
затова го откъснах и донесох тук… за вас”.

Буренът пред мен умираше или по-точно беше вече мъртъв…
без никаква жизненост и ярък цвят…
Но знаех, че трябва да го взема, защото малкото момче, никога нямаше да си тръгне и да ме остави на мира. Затова се протегнах за цветето и отговорих:
“Благодаря, точно от каквото имах нужда.”

Но вместо да постави цветето в ръката ми,
той се протегна, като го задържа във въздуха без никакъв умисъл или план…
И точно тогава забелязах за първи път, че беше сляп.
С треперещ глас и сълзи пробляснали в очите ми, му благодарих за прекрасния избор на най-прекрасното цвете.
“Моля, пак заповядайте” – каза с усмивка той, след което избяга да играе… без изобщо да забележи влиянието, което оказа над мен и целият ми ден.

Стоях на пейката и се чудех, как това малко момче е успяло да забележи
една самосъжаляваща се жена, оплакваща съдбата си под старата върба.
Как е разбрал, че съм се предала и съм стигнала до тук?
Може би чрез сърцето си или благословен с истинско прозрение…

Чрез очите на едно сляпо дете, най-накрая успях да видя…
че проблемът не беше света около мен, проблемът бях аз.
И за всички пъти, в които самата аз бях сляпа,
обещах да започна да виждам красотата в живота,
и да ценя всяка секунда, която имам.

Приближих увяхвалото цвете към носа си,
вдишах аромата на прекрасна роза и се
усмихнах, докато гледах как малкото момче, с нов бурен в ръка,
приближаваше нищо неподозиращ възрастен човек, за да промени живота му.

~ Неизвестен автор

©  Превод: Chris Design Art

1 коментар

  1. Strahotno e Kris!!!!To4no v tvoj stil i to4no tolkova prekrasno, kolkoto si i samata ti!!!!Celuvam te, lubov!!!

Отговорете

Your email address will not be published. Required fields are marked *


− 6 = 3

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>