- Е,  Соломон, защо хората са толкова подли? – попита Сара
- Всички хора ли са подли, Сара? Не съм забелязал.
- Е, не всички, но повечето и не мога да разбера защо. Когато аз съм подла, се чувствам ужасно.
- Кога си подла, Сара?
- Най-вече когато преди това някой е бил подъл с мен. Мисля, че просто ставам такава, за да си го върна.
- И това помага ли?
- Да – отговори Сара отбранително.
- Как така, Сара? По-добре ли се чувстваш, като си го върнеш? Това променя ли нещата, намалява ли подлостта?
- Е, мисля, че не.
- Всъщност, Сара, според моите наблюдения това просто добавя повече подлост на света. То е като да се присъединиш към тяхната верига от болка. Тях ги боли, после теб те боли, после ти нараняваш някого и така кръгът се завърта.
- Но, Соломон, откъде е започнала тази ужасна Верига от болка?
- Няма голямо значение къде е започнала, Сара. Но има значение какво правиш, когато достигне до теб. За какво е всичко това, Сара? Какво те накара да се присъединиш към тази верига от болка? -
Сара, която не се чувстваше особено добре, разказа на Соломон за новото момче, Доналд, и за първия му ден в училище. Тя му обясни за хулиганите, които винаги намираха за какво да дразнят Доналд. Пресъздаде на Соломон и обезпокоителния инцидент в коридора. И като отново преживяваше всичко, докато го разказваше на Соломон, тя отново ycemu как болезненият гняв се надига в нея и една сълза потече от ъгълчето на окото й по бузата. Тя ядосано я избърса с ръкав, наистина раздразнена, че вместо обикновения весел разговор със Соломон сега подсмърчаше и плачеше. Това не беше начинът, по който трябваше да се чувства, когато е със Соломон.
Соломон запази тишина, докато разпокъсаните, несвързани мисли се стрелкаха из ума на Сара. Тя усещаше как Соломон я гледа с големите си любящи очи, но не се чувстваше неловко. Почти осъзнаваше как Соломон изтегля нещо от нея.
Е, ясно е какво не искам, помисли си Сара. Не искам да се чувствам така. Особено когато си говоря със Соломон.
Това е много добре, Сара. Ти току-що предприе първата стъпка да прекратиш веригата от болка. Ти съзнателно разпозна какво не искаш.
- И това е хубаво? – попита Сара. – Не го чувствам особено хубаво.
- Това е, защото си предприела само първата стъпка, Сара. След нея има още три.
- Каква е следващата стъпка, Соломон?
- Да, Сара, не е трудно да разбереш какво не искаш. Съгласна ли си с това?
- Мисля, че да. Искам да кажа мисля, че обикновено знам това.
- Как знаеш кога си мислиш за нещо, което не искаш?
- Някак си мога да го преценя.
- Можеш да познаеш по начина, по който се чувстваш, Сара. Когато си мислиш или говориш за нещо, което не искаш – ти винаги усещаш отрицателна емоция. Усещаш гняв или разочарование, смущение, вина или страх. Винаги когато си мислиш за нещо, което не искаш, се чувстваш зле.

Сара се замисли за последните няколко дни, през които беше преживяла повече отрицателни емоции от обикновено.

- Ти си прав, Соломон – обяви Сара, – последната седмица усещах предимно отрицателни емоции, докато гледах как тези момчета се държат гадно с Доналд. Бях толкова щастлива, откакто те срещнах, Соломон, и после толкова гневна, когато те дразнеха Доналд. Сега разбирам какво общо има как се чувствам с това, за което си мисля.

- Добре, Сара. Сега нека си поговорим за втората стъпка. Когато знаеш какво не искаш, е сравнително лесно да разбереш какво искаш, нали?

- Ами… – започна Сара, опитвайки се да разбере, но все още несигурна.
- Когато си болна, какво искаш?
- Искам да оздравея – Сара отговори с лекота.
- Когато нямаш достатъчно пари, за да си купиш това, което искаш, какво искаш тогава?
- Искам повече пари – отговори Сара.
- Виждаш ли, Сара, това е втората стъпка как да прекъснеш веригата от болка. Първата стъпка е да разпознаеш какво не искаш. Втората е да решиш какво искаш.
- Е, това е сравнително лесно. – Сара вече започваше да се чувства по-добре.

- Третата стъпка е най-важната, Сара, и тя е тази, която повечето хора изпускат изцяло. Третата стъпка е следната: Когато си разбрала какво искаш, трябва да направиш така, че да почувстваш желанието си реално. Трябва да си кажеш защо го искаш, да опишеш как би изглеждало да го имаш, обясни го, престори се, че го имаш, или си спомни някой друг подобен случай – но продължавай да си мислиш за него, докато намериш мястото на усещането. Продължи да говориш за това, което искаш, докато започнеш да се чувстваш добре.

Докато Сара слушаше как Соломон всъщност я окуражава целенасочено да прекарва времето си, като си представя разни неща, тя едва можеше да повярва на ушите си. Досега беше имала сериозни неприятности точно заради същото нещо доста пъти. За нея това, което Соломон и казваше, беше точно обратното на това, което учителите й изискваха. Но беше започнала да се доверява на Соломон. И определено беше готова да опита нещо различно. Начинът на учителите определено не вършеше работа.

- Защо третата стъпка е най-важната, Соломон ?
- Защото, докато не промениш начина, по който се чувстваш, не можеш действително да промениш нищо. Ти все още ще си част от веригата от болка. Но когато промениш начина, по който се чувстваш ече ставаш част от различна верига. Тогава си се присъединила към веригата на Соломон, така да се каже.
- Как наричаш твоята верига, Соломон?
- Ами няма специално име. Тя по-скоро трябва да се усети. Но ти можеш да я наричаш Веригата на Радостта или Веригата на Добруването. Веригата на тези, които се чувстват добре. Това е естествената верига, Сара. Това е, което ние наистина сме.
- Ами ако е толкова естествено, ако е това, което сме в действителност, защо всички ние не се чувстваме добре през повечето време?
- Хората наистина искат да се чувстват добре и повечето хора наистина искат много силно да бъдат добри. И това е голяма част от проблема.
- Какво имаш предвид? Как може желанието да си добър да бъде проблем?
- Ами, Сара, хората искат да са добри и затова се оглеждат наоколо да видят как останалите живеят и да решат кое е добро. Те поглеждат какви са условията, които ги заобикалят, и виждат неща, за които смятат, че са добри, и такива, за които смятат, че са лоши.
- И това е лошо? Не виждам какво лошо има в това, Соломон.

- Забелязал съм, Сара, че докато хората гледат условията, добрите и лошите, повечето от тях не осъзнават как се чувстват. И за повечето това е нещото, което не върви както трябва. Вместо да осъзнаят как това, към което гледат, им се отразява, в търсенето на доброто те упорито издирват лошото и се опитват да го отблъснат. Проблемът се състои в това, че те през цялото време се опитват да отблъснат това, което приемат като лошо, и така се присъединяват към веригата от болка. Хората се стараят много повече да наблЬдават, анализират и сравняват състояния, отколкото да осъзнават начина, по който се чувопват. И често състоянието ги изтегля директно във веригата от болка.

Сара, замисли се за последните няколко дни и се опитай да си спомниш какви силни чувства си изпитала. Какво се случваше, когато тази седмица се чувстваше зле?

- Чувствах се ужасно, когато Томи и Лин дразнеха Доналд. Чувствах се ужасно, когато всички деца в класа се смееха на Доналд, и се чувствах най-зле, когато Доналд ми се разкрещя. Аз само се опитвах да му помогна, Соломон.
- Добре, Сара. Нека да поговорилt за това. Какво правеше, докато се чувстваше толкова зле?
- Не знам, Соломон. Всъщност не правех нищо. Предполагам, че предимно наблюдавах.
- Точно така, Сара. Ти наблюдаваше състояния, но състоянията, които избираше да наблюдаваш, бяха такива, които те накараха да се присъединиш към веригата от болка.
- Но, Соломон – заспори Сара, – как можеш да виждаш нещо неправилно и да не се чуВстваш зле?
- Това е много добър въпрос, Сара, и ти обещавам, че след време ще ти отговоря изцяло. Знам, че не е лесно изведнъж да разбереш всичко това. Първо, ти си научена да наблюдаваш ситуации, но не и да осъзнаваш как се чувстваш по време на наблюдението. И така състоянието сякаш контролира живота ти. Ако наблюдаваш нещо добро, в отговор имаш добро усещане и ако наблюдаваш нещо лошо, имаш лошо усещане.

- Когато изглежда, че условията контролират живота, повечето от вас се отчайват и това е причината толкова много хора да продължават да се присъединяват към веригата от болка.
- Как тогава мога да остана извън веригата от болка, за да мога да помогна на някого, който е влязъл в нея?
- Е, Сара, има много начини да направиш това. Но моят любим е следният – той действа най-бързо от всички: Опитай да мислиш с чувство на признателност.
- Признателност?
- Да, Сара, концентрирай се над нещо или някого и се опитай да намериш мисли, които те карат да се чувстваш най-добре. Бъди признателна за тях колкото можеш повече. Това е най-добрият начин да се присъединиш към Веригата на Радостта. Запомни ли, Първата стъпка е…
- Да знам какво не искам – отговори Сара гордо. Този път знаеше правилния отговор перфектно.
- И Втората стъпка е?
- Да знам какво искам.
- О, Соломон, забравих – Сара се завайка, разочарована от себе си, че е забравила толкова бързо.
- Третата стъпка е да намериш чувството на това, което искаш. Да говориш за това, което искаш, докато усетиш, че сякаш вече си там.
- Соломон, ти не ми каза каква е Четвъртата стъпка – спомни си Сара развълнувано.
-Ах, Четвъртата стъпка е най-хубавата част, Сара. Това е моментът, в който получаваш това, което искаш. Четвъртата стъпка е физическата проява на твоето желание.
- Забавляваш ли се, Сара? Не се насилвай прекалено да запомниш всичко това. Просто развивай навика да бъдеш признателна. Това е клЬчът. По-добре е да тръгваш вече, Сара. Можем да продължим да си говорим утре.

Признателност, замисли се Сара. Ще се опитам да си мисля за неща, за които съм признателна. Малкият й брат, Джейсън, беше първото нещо, което й дойде на ума. Ох, това ще е трудно, помисли си Сара, докато се измъкваше от гъсталака на Соломон.

- Започни с нещо лесно!, извика Соломон, докато се издигаше във въздуха.
- Да, точно така – засмя се Сара. Обичам те, Соломон, помисли си Сара.
- И аз те обичам, Сара. Сара ясно чу гласа на Соломон, въпреки че той вече беше отлетял надалеч.

***
-  Здравей, Соломон – заяви Сара решително, докато закачаше чантата си на оградата.
- Добър ден, Сара. Днес е прекрасен ден, нали?
- Да, предполагам, че е – отговори Сара безизразно, макар всъщност да не бе забелязала, пък и не я интересуваше, че днес слънцето светеше ярко. Сара свали шала от врата си и го натъпка в джоба си.

Соломон изчака тихо Сара да събере мислите си и да започне с нормалния си поток от въпроси, но днес Сара беше необичайно начумерена.

- Соломон – започна Сара, – не разбирам.
- Какво не разбираш, Сара?
- Не разбирам какво добро се случва от факта, че ходя насам-натам и се чувствам признателна за разни неща. Искам да кажа, наистина не забелязвам да се случва нещо чак толкова хубаво.
- Какво имаш предвид, Сара?
- Ами това, че бях започнала да ставам много добра в това. Упражнявах се цяла седмица. Първоначално беше трудно, но после стана по-лесно. И днес вече бях признателна за всичко, докато не отидох на училище и не чух как Лин и Томи отново се заяждат с бедния Доналд.
- После какво се случи?
-    После се ядосах. Ядосах се толкова много, че им се разкрещях. Просто исках да оставят Доналд на мира, така че той да бъде щастлив. Обаче пак го направих, Соломон. Присъединих се към тяхната верига от болка. Просто мразя тези момчета, Соломон. Мисля, че са ужасни.

- Защо ги мразиш?
-    Защото те развалиха прекрасния ми ден. През целия ден аз щях да съм признателна за всичко. Когато се събудих сутринта, бях признателна за леглото си, после за закуската, за мама и за татко и дори за Джейсън. През целия път за училище намирах толкова неща, за които да съм признателна, а после те развалиха всичко, Соломон. Заради тях пак започнах да се чувствам ужасно. Както преди. Преди да се науча да съм признателна.

- Не е учудващо, че си им ядосана, Сара, защото си попаднала в ужасен капан. Всъщност това е наи-ло-шият капан в света.

На Сара въобще не й хареса как прозвуча това. Беше виждала достатъчно от самоделно скалъпените капани на Джейсън и Били и беше освобождавала много малки мишки, катерички и птички, попаднали в тях. Идеята, че някои може да хване и нея в капан, накара Сара да се почувства ужасно. – Какво имаш предвид, Соломон? Какъв капан?

- Е, Сара, когато щастието ти зависи от това какво някой друг прави или не прави, ти си в капан, защото не можеш да контролираш техните действия и мисли. Но, Сара, ти ще откриеш истинското освобождение – свобода отвъд най-смелите ти мечти, – когато разбереш, че твоето щастие не зависи от никой друг. Твоето щастие зависи само от това на какво ти избираш да обръщаш внимание. Сара слушаше тихо и сълзи се стичаха по розовите й бузи.
– В момента се чувстваш в капан, защото си мислиш, че не си можела да реагираш по друг начин на това, което се е случило. Когато ставаш свидетел на нещо, което те кара да се чувстваш дискомфорт-но, ти отговаряш на тези условия. И си мислиш, че единственият начин да се почувстваш по-добре е, ако условията са по-добри. И понеже не можеш да контролираш условията, се чувстваш в капан.

Сара избърса лицето си с ръкав. Тя се чувстваше много объркана. Соломон беше прав. Тя беше като в капан. И искаше да се освободи от клопката.

-Сара, продължавай да работиш върху признателността и ще започнеш да се чувстваш по-добре. Ще видиш. Нялш да ти е трудно да разбереш. Продължавай да се забавляваш. Утре ще си поговорим пак. Приятни сънища.

Откъс от “Сара, книга 1: Вечността на приятелството между сродни души”
Естер Хикс, Джери Хикс