<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Narisuvai.me &#187; надежда</title>
	<atom:link href="https://narisuvai.me/tag/%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://narisuvai.me</link>
	<description>- Това е невъзможно - казала Причината.- Това е безразсъдство!- отбелязал Опитът.- Това е безполезно!- отсякла Гордостта. - Опитай...- прошепнала Мечтата.</description>
	<lastBuildDate>Sun, 10 Sep 2017 11:30:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>en-US</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.6</generator>
		<item>
		<title>Притча за любовта и раздялата</title>
		<link>https://narisuvai.me/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b4%d1%8f%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0/</link>
		<comments>https://narisuvai.me/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b4%d1%8f%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 02 Mar 2012 18:39:14 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Chris Art</dc:creator>
				<category><![CDATA[Приказки за пораснали деца]]></category>
		<category><![CDATA[доверие]]></category>
		<category><![CDATA[любов]]></category>
		<category><![CDATA[надежда]]></category>
		<category><![CDATA[притча]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://narisuvai.me/molia/?p=65</guid>
		<description><![CDATA[<p>В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта: - Обзалагам се, че ще ги разделя! Любовта отвърнала: - Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш. Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...</p>
]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p><a href="http://molia.narisuvai.me/wp-content/uploads/2012/03/Depositphotos_7064124_XS.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-68" title="Loving couple laying on the grass" src="http://molia.narisuvai.me/wp-content/uploads/2012/03/Depositphotos_7064124_XS.jpg" alt="" width="397" height="302" /></a>В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:<br />
- Обзалагам се, че ще ги разделя!<br />
Любовта отвърнала:<br />
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.</p>
<p>Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра&#8230;<br />
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:<br />
- Хайде, сега е твой ред!<br />
- Не, &#8211; отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно&#8230;</p>
<p>Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.<br />
Обърнала се Раздялата и казала:<br />
- Ще дойда при тях по-късно&#8230;</p>
<p>Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.<br />
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.</p>
<p>Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.<br />
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.</p>
<p>Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:<br />
- Ето, че настъпи и моето време!<br />
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.<br />
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа&#8230;<br />
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие&#8230;</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://narisuvai.me/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b4%d1%8f%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>2</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
