Всичко това той разбъркал и създал жената. След това богът я дал на мъжа. Подир седмица обаче той се явил обратно при бога:

- Тващри, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрекъснато и иска и аз да й говоря, все ме кара да върша разни неща, настроението й се мени за миг – ту ми се ядосва, ту е мила, иска навсякъде да сме заедно, не ме оставя за миг на спокойствие! Дойдох да те помоля да си я вземеш обратно.
И богът взел жената обратно. Но след една седмица мъжът пак дошъл при бога и казал:
– Откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как тя танцуваше и пееше, как ме гледаше, колко прекрасна беше, когато ме обичаше, и колко всесилен ме караше да се чувствам…
И богът му върнал жената. Едва изминали три дни и мъжът пак дошъл при бога.
– Тващри, – казал той – какво да правя? Създанието ти пак ме ядосва, пак ми причинява главоболия…Окаян съм аз – с жена не мога да живея, без жена пък съвсем не мога!
А Тващри му отвърнал:
– Така е писано да бъде. Дадох ти Жената, но всъщност дадох теб на нея. Направих те подвластен на силата й, за да станеш по-силен ти. За теб жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди Благодарен! А сега се върни вкъщи и не забравяй какво ти казах: жената е твоето огледало и твоят учител! А ти бъди нейната опора и подкрепа! Позволи й да те обича и я обичай и ти!
Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи й да те покори… Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш.

Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.

В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:
- Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
- Вървях година! – Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
- Защо?
- Домъчня ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
- Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
- Първоначално да, – въздъхнала Котката – но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
- И станах! – гласът на жената предателски трепнал.
- Поздравления, – прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.

През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.

… Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос: “Къде си?”, за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.

- Пусни ме,  моля!
- Тръгваш ли си?! – в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.
- Успокой се! – измъркала Котката. – Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! … Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш …

И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.