Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува. Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че...

-Не мога–казах му. -Не мога! -Сигурен ли си?- попита ме той. -Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога. Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, и ми каза: -Нека ти разкажа….. И без да чака отговор, започна да разказва. Когато бях малък бях...