-Не мога–казах му. -Не мога! -Сигурен ли си?- попита ме той. -Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога. Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, и ми каза: -Нека ти разкажа….. И без да чака отговор, започна да разказва. Когато бях малък бях...