Казват, че когато си щастлив, се наслаждаваш на музиката , но когато си тъжен слушаш и разбираш текста.
Вижте, предизвикателството е в това, че ние сме създадени да обичаме хората и да използваме нещата, но в днешно време обичаме нещата и използваме хората.

Начинът по който комуникираме казва всичко. Прекарваме повече време да държим телефоните си, вместо да се държим в прегръдките си.
Задаваме на Гугъл повече въпроси, отколкото си задаваме един на друг

Много проблеми в света биха изчезнали ако престанем да говорим един за друг и започнем да говорим един с друг.
Ако престанем да споделяме проблемите си с другите, а започнем да ги споделяме един с друг, ще положим начало на свързаност между нас, начало на разговор, начало на дискусия, начало на диалог, които ще ни помогнат да разрешим неразрешимото, предизвикателствата  с които се сблъскваме  ежедневно.

Когато си млад казваш „обичам те“, защото „имам нужда от теб“, но когато пораснеш осъзнаваш, че истината е  „имам нужда от теб“, защото „те обичам“ и това е, което се случва, когато двама души, които се разбират се съберат заедно.
Те всъщност са способни взаимно да увеличат потенциала си.

Вижте, връзките не се основават на компромиси, а са всъщност, за да дадем възможност на другия да постигне целите си, да му помогнем да израсне и да стане човекът, който заслужава да бъде, индивидът който може да стане.
И не става въпрос за нашите егоистични мотиви, за това, което искаме ние, връзките не са създадени за НАС.
Вижте, това което обикновено се случва, когато двама души се съберат, е за да се „допълват“. Те се събират и започват да зависят един от друг, и тази зависимост води до изчерпване и това изчерпване води до повече болка и извод за това какво е някой да зависи от теб постоянно.
И това започва да създава бариера и горчивина между двамата , където всъщност единият започва да чувства, че всъщност носи на гърба си другия през цялото време.

Затова трябва да намерим някой, който ни кара да искаме да променим живота си, а  не просто някой който да промени статуса ни от необвързани на обвързани.
Да намерим някой, който ни кара да искаме да бъдем най-доброто от себе си, да дадем най-доброто от себе си
Да намерим някой, който ни кара да се запитаме как действаме, как реагираме и как се държим.
Някой който ни кара да мислим за нашите неограничени и невероятни възможности, някой който мисли за нашите най-големи цели и мечти, някой който ни вдъхновява.

Някой който ни вдъхновява да направим промяна в живота си и в живота на другите.
Затова излезте навън и го потърсете.

Всичко това той разбъркал и създал жената. След това богът я дал на мъжа. Подир седмица обаче той се явил обратно при бога:

- Тващри, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрекъснато и иска и аз да й говоря, все ме кара да върша разни неща, настроението й се мени за миг – ту ми се ядосва, ту е мила, иска навсякъде да сме заедно, не ме оставя за миг на спокойствие! Дойдох да те помоля да си я вземеш обратно.
И богът взел жената обратно. Но след една седмица мъжът пак дошъл при бога и казал:
– Откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как тя танцуваше и пееше, как ме гледаше, колко прекрасна беше, когато ме обичаше, и колко всесилен ме караше да се чувствам…
И богът му върнал жената. Едва изминали три дни и мъжът пак дошъл при бога.
– Тващри, – казал той – какво да правя? Създанието ти пак ме ядосва, пак ми причинява главоболия…Окаян съм аз – с жена не мога да живея, без жена пък съвсем не мога!
А Тващри му отвърнал:
– Така е писано да бъде. Дадох ти Жената, но всъщност дадох теб на нея. Направих те подвластен на силата й, за да станеш по-силен ти. За теб жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди Благодарен! А сега се върни вкъщи и не забравяй какво ти казах: жената е твоето огледало и твоят учител! А ти бъди нейната опора и подкрепа! Позволи й да те обича и я обичай и ти!
Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи й да те покори… Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш.

6:00 часа
Девата се е събудила и вече е почистила цялата къща. Преди да се изкъпе е измила и цялата баня. Тя винаги прибира zodiiчетката си в специална торбичка и за нея е безумие да държи тази толкова лична вещ при тези на останалите.

6:15 часа
Козирогът скача от леглото, изключва бойлера и почва да мърмори, че нощната тарифа на тока е свършила преди цели 15 минути.

6:20 часа
Водолеят излиза да се пораздвижи – спортът е преди всичко!

6:30 часа
Везната и Лъвът се бият жестоко пред огледалото. Причина – кой от двамата пръв да използва гела за коса. И двамата обожават да се грижат за външния си вид!

6:40 часа
Телецът нагъва шоколад направо от кутията с огромна лъжица. Ох, че вкусно!

6:45 часа
Стрелецът си отваря очите, ядосва се, че бойлерът е спрян и го включва отново.horoskop

7:00 часа
Ракът закусва обилно, Девата си прави фрешче, а Близнакът още се размотава в леглото и си проверява всички профили във Фейсбук, Туитър, Гугъл, Инстаграм и т.н.

7:05 часа
Скорпионът вече е толкова бесен, че разбива вратата на банята. Везната излиза от там обидена и се оплаква, че не е успяла да използва всички аксесоари в несесерчето си.

7:10 часа
Овенът буквално скача от леглото и веднага, без да губи излишно време, пуска хронометъра.

7:11 минути и 45 секунди
Овенът вече се е изкъпал, облякъл и обул. Маха на всички от стълбището и си изключва хронометъра.

7:15 часа
Телецът стърже с лъжица дъното на кутията с шоколад…

7:20 часа
Везната и Лъвът пак се карат пред огледалото. Искат да се видят и да се възхитят от красотата си.

7:30 часа
Горкият Водолей се къпе със студена вода. Гаднярът Козирог пак е изключил бойлера, че не се знае каква сметка ще получи в края на месеца…

7:40 часа
Всички излизат от къщата.

7:45 часа
Близнакът се връща обратно. Нали е малко разсеян?! Забравил си единия от трите телефона.

7:50 часа
Близнакът се връща за втори път. Установява, че е забравил и портмонето си.

8:00 часа
Рибата се събужда, оглежда се и разбира, че е останала сама и заключена у дома.

Време е за море! Всичките 12 зодии се натоварват в автобус и тръгват за морето. Вижте какво се случва оттам нататък…

По пътя
Овена се нервира, че автобусът не върви по-бързо, а Девата се ядосва заради трохите, които е направил Скорпиона, който скришом изяде сандвича. Стрелеца е сложил слънчевите очила, събул е джапанките и си е сложил краката на седалката пред него. Това ядосва Рака, който дори започва да плаче.
Близнаците вече са променили няколко статуса във Фейсбук: „Отивамееее!”, „Тръгнахмееее!”, „Пристигнахмееее!”, „Голям купон!”.

И така – Скорпиона яде, Рака плаче, Овена се нервира. Везните внимават да не се изцапат и любезно молят Телеца да стои далеч от тях с този шоколад и сок, защото може да им изцапа бермудите.
Лъва маха на всички, които вижда през прозореца, защото е убеден, че всички наблюдават именно него. Козирога брои парите си и изчислява по колко средно ще може да харчи на ден. Водолея изпробва маската за гмуркане, а Рибите проспиват целия път.

„Слава богу, пристигнахме”
Веднага пускат статус във Фейсбук Близнаците. Водолея веднага лайква статуса. Овена вече е в морето. Скорпиона влиза директно в банята, където прекарва известно време, което кара Везните да чукат на вратата, защото искат да си оправят прическата. Девата преживява нервен срив, защото в апартамента е пълен хаос и никой не се интересува от това.
Стрелеца заминава на обиколка на мястото, Телеца търси риба на скара, а Рака прави супа за всички. Козирога още веднъж си преброява парите и се пазари със собственика на апартамента. Лъва е на терасата и гледа минувачите. Рибата най-после се събужда и разсъждава за смисъла на живота.

„Юхууу, ето ни на плажа”
Публикуват Близнаците нов статус в социалните мрежи, придружен със снимки. На една от тях Девата не се вижда добре от голямата шапка с периферия, но пък добре се вижда кремът със слънцезащитен фактор 50. Вижда се и Рака, който е увит с плажна кърпа на анимационни герои.
Везните си показват скъпия бански. Лъва показва перфектната си фигура, а Рибите не се виждат от големия фотоапарат, който държат. Скорпиона е обърнал гръб и забранил да го тагват на снимки във фейсбук.
Водолея снима с оборудване за гмуркане, Козирога вади трите книги от чантата, докато Телеца вече се радва на сладоледа. Овена го няма на снимките, защото вече е преплувал 200 метра навътре в морето.

„Парти вечер”
Туитват Близнаците, но този път без снимка, защото всички са червени като раци, с изключение на Девата. Телеца разпалва барбекюто, а Лъва твърди, че той знае по-добре как става. Стрелеца кани всички съседи на купона, а на Скорпиона това не му харесва и се дръпва настрана.
Рака слага в чиниите на всички плодове. Везните са с вечерен аутфит и карат Рибите да ги снимат във всички пози. Водолея предлага утре всички да отидат на курсове по гмуркане или да подводен риболов, но Козирога пресмята на таблета си дали това би било рентабилно. Овена пак го няма – заминал е на нощно къпане.

Източник: dama.bg

Вместо ярост, самосъжаление или омраза към женската част от човечеството (както се случва в повечето случаи) един мъж приема края на своята любов като урок и написва няколко мъдри съвета, които да послужат на тези, които ги четат, за да не допускат неговите грешки.
 
Ето какво е написал той:

„Очевидно не съм експерт във връзките. Но има нещо във финала на моя брак, което ми дава възможността да погледна нещата отстрани и да видя онези, които трябваше да направя по различен начин.“  След като загубих жената, която обичам, и 16-годишен брак, ето нещата, които ми се иска някой да ми беше казал преди това:

1. Не спирайте да я ухажвате. Не спирайте да я водите на срещи. Жената никога не бива да се приема за даденост. Все пак, когато поискахте ръката й, обещахте да сте този, който ще притежава и защитава сърцето й. Тя е вашето съкровище. Не бъдете мързелив в любовта си.

2. Защитавайте своето собствено сърце. Обичайте себе си и света около вас и не забравяйте, че в сърцето ви трябва да има едно специално място, където само вие и съпругата ви може да влезете.

3. Влюбвайте се отново и отново и отново. Заложено е в нашата същност да се променяме постоянно. След пет години най-вероятно ще сме коренно различни от това, което сме сега. Не можем да избегнем промяната в себе си, но можем да се погрижим за това да се „преизберем“ отново. Не забравяйте, тя не е длъжна да остане с вас и, ако не се грижите за любовта си, има вероятност да се появи някой друг, който да го прави по-добре. Борете се за любовта си, както когато я ухажвахте.

4. Фокусирайте се върху нещата, които обичате в нея. Ако следите отблизо нещата, които не ви харесват, то ще бъдете постоянно раздразнени. Вгледайте се в нещата, които обичате и обичта ви ще се разрасне. И когато го направите, ще се почувствате най-щастливия мъж на света.

5. Не се опитвайте да я променяте. Вашата работа е да я обичате такава, каквато е. А ако в крайна сметка се промени, обичайте това, в което се е превърнала.

6. Поемете пълна отговорност за чувствата си. Не е нейна задача да ви прави щастлив. Изцяло ваша е задачата да откриете щастието си и когато го направите, то ще се отрази и на връзката ви.

7. Никога не обвинявайте жена си, ако сте й ядосан или сте разочарован от нея. Това са си вашите емоции и те са ваша отговорност. След като ги изпитвате, значи тя предизвиква нещо у вас. В такъв случай най-добре е да се оттеглите и да откриете какво точно предизвиква тези емоции. Когато го направите, трябва да се опитате да го излекувате. А излекувате ли го, животът ще стане много по-лесен.

8. Оставете я да бъде себе си. В живота не всичко е пеперуди и розови очила. Има моменти, в които тя е ядосана или разстроена. В такива моменти вашата работа е не да се опитате да промените начина, по който се чувства, а да бъдете до нея. Да я оставите да даде израз на емоциите си и да я подкрепите. Да й кажете, че всичко ще бъде наред. Да бъдете нейната опора. Не бягайте, когато нещо не е наред.

9. Бъдете забавен. Не се приемайте на сериозно. Смейте се. Разсмивайте и нея. Смехът прави всичко по-лесно.

10. Карайте я да се чувства специална всеки ден. Накарайте я да напише 10 неща, които я карат да се чувства обичана и ги запомнете. Старайте се да ги правите всеки ден, за да бъде тя щастлива.

11. Бъдете с нея тук и сега. Третирайте я като най-важния си клиент. Когато сте с нея, наистина бъдете с нея – и тялом, и духом. Тя наистина е най-важният ви клиент.

12. Бъдете готов да приемете нейната сексуалност, да покажете своята мъжественост така, че тя да разкрие душата си пред вас. Накарайте я да се разтопи в своята женственост, знаейки, че може да ви се довери напълно.

13. Не бъдете идиот. Всеки прави грешки. Както вие, така и тя. Просто не правете прекалено много грешки. И се учете от тях. Никой не е перфектен, просто не прекалявайте с глупостта си.

14. Дайте й пространство. Едно от нещата, в които жените са добри, е да се раздават. Могат да го правят до забрава. Трябва да й напомняте да се откъсне от вас, да отиде да се погрижи за себе си. Дайте й пространство да се забавлява и бъдете сигурни, че ще се върне с още повече обич и блага, които да раздава.

15. Бъдете уязвим. Никой не иска от вас да сте винаги силен. Покажете й страховете си, чувствата си, това, че разбирате грешките си.

16. Бъдете прозрачен. Ако искате да ви имат доверие, трябва да сте готов да се разкриете напълно пред своята дама. Особено нещата, които не искате да разкривате. Изисква се кураж да обичаш напълно, да разкриеш сърцето си, да я пуснеш вътре, дори когато не си сигурен, дали това, което открие, ще й хареса. Част от това да имате кураж е да й позволите да ви обича изцяло, както с добрите, така и с лошите ви страни. Свалете маската!

17. Никога не спирайте да израствате заедно. Намерете своите общи цели и мечти, които да следвате заедно.

18. Не се тревожете за пари. Парите са игра. Научете се да бъдете отбор, за да я играете и печелите заедно.

19. Забравяйте незабавно и се фокусирайте върху бъдещето си заедно.Не се вглеждайте в миналите грешки, без значение дали вие или тя ги е допуснала. Те са тежък товар за носене. Прошката е свобода. Освободете се и винаги избирайте любовта.

20. Винаги избирайте любовта. В края на краищата това е единственият съвет, от който имате нужда. Ако се водите от този принцип, няма нищо, което да навреди на брака ви. Любовта винаги ще побеждава.

Автор: Джералд Роджърс

Снимка: Йонут Карас

1. “Пипи дългото чорапче”  -  Астрид Линдгрен
- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
- Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
- Не! – заяви решително тя.
- Какво обичаш? – попита дамата.
- Не! – повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
- Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!

***

“То наистина не си заслужава – каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общдоход.
- Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. -  Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат”.

***

“Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.”

2.  “Магьосникът от Оз” – Лиман Франк Баум
-Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
-Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.

3. “Алиса в огледалния свят” -  Луис Карол
-Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината
-Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.
- И… какво правят там? – запита отново Алиса
- Както е редно… случват се.

***

- Човек не може да вярва в невъзможни неща.
- Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.

***

“Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят… ако това изобщо е целия свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвувам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица.”

4. “Вещиците” -  Роалд Дал
„Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.“

5. “Мечо Пух” – Алън Александър Милн
- Пух? – каза Прасчо.
- Да – отговори Пух.
- Нищо – каза Прасчо.
- Просто исках да съм сигурен, че те има.

***

Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе!

***

- Как се пише любов? – попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

6. “Питър Пан” -  Джеймз М. Бари
- Защо сега не можеш да летиш, мамо?
- Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети.
- А защо забравят?
- Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и безсърдечните могат да летят.

***

“Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.”

7. “Хари Потър и даровете на смъртта” -  Дж. К. Роулинг
“Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов. Като се върнеш там, можеш да направиш така, че по-малко души да бъдат осакатени и по-малко семейства да бъдат разделени. Ако това ти се струва достойна цел, засега ще си кажем довиждане.”

8. “Анн от фермата Грийн Гейбълс” -  Луси Монтгомъри
“О, прекрасно е да имаш амбиции. Радвам се, че ги имам толкова много. И те като че ли никога няма да имат край. Тъкмо постигнеш една цел, и виждаш друга, блеснала още по-високо. Това прави живота толкова интересен.”

9. “Приключенията на Пинокио” – Карло Колоди
- Мога да се движа! И да говоря! И да вървя!
- Да, Пинокио, вдъхнах ти живот.
- Защо?
- Защото тази вечер Джепето се помоли за истинско момче.
- Аз съм истинско момче?
- Не, Пинокио. Но сбъдването на желанието на Джепето зависи изцяло от теб.
- От мен?
- Докажи, че си смел, честен и безкористен, и някой ден, ще бъдеш истинско момче.

10. “Малкият принц” – Антоан дьо Сент Екзюпери
- Сбогом… – каза той.
– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна.
Много е проста:  Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.
– Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
– Времето, което съм изгубил за моята роза… – каза малкият принц, за да го запомни.
– Хората са забравили тази истина – рече лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
– Аз съм отговорен за моята роза… – повтори малкият принц, за да го запомни.

***

“Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.”

***

- Тогава ще съдиш сам себе си – отговори му царят. – То е най- мъчното. Много по – мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

***

- И ако аз познавам едно-единствено цвете на света, което не съществува никъде освен на моята планета, а една малка овца може някоя сутрин да го унищожи с едно движение ей така,
без да си дава сметка какво прави, това не е важно?!
 Той се изчерви, после продължи:  – Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: ” Моето цвете е там някъде…” Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш всички звезди угасват! И това не е важно?!
Не можа да каже нищо повече.

***

Това е голяма загадка. За вас,  а и за мен –  нищо във вселената не е вече същото, ако някъде, неизвестно къде, една овца, която не познаваме, изяде или не изяде една роза…
Погледнете небето. Запитайте се: “Дали овцата е изяла цветето или не?” И ще видите как всичко се променя…

11.  “Чарли и шоколадовата фабрика” – Роалд Дал
 ”И най-вече гледайте с искрящи очи целия свят около вас, защото най-големите тайни са скрити на най-неочакваните места.”  

12.  “Хвърчащата класна стая” -  Ерих Кестнер
“Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете “гроги”. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.”

13. “Приключенията на Том Сойер” – Марк Твен
“Идваха, за да се гаврят — оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си — и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства”

14. Грозното Патенце – Ханс Кристиан Андерсен
“Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце!”

15. “Книга за джунглата” – Ръдиърд Киплинг
“Мъката не пречи на наказанието. Една от прелестите на Закона на Джунглата се състои в това, че след наказанието случаят е приключен. Никой не си позволява присмех или натякване.” – Маугли

- Симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
- Ама, обиждаш ме… Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
- И как е?
- Ами, никак. “Извинете” и пак се задълбава в черните си мисли.
- А след работа?
- Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
- Ами, развали ли му телевизора?
- Разбира се. Но, той си купи нов…
- Изключва ли му интернета?
- Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.
- Така. А през почивните дни?
- Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.
- А тя?

- Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
- Сблъска ли ги на опашката?
- Да, разбира се. И извън инструкциите – срещнах ги “случайно” в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
- Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
- Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, такъв живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
The ancient book and old goose feather- Не се отчайвай! Донеси списъкът за тежки ситуации? Ангелът носи черен тефтер на Бог: – Ето го!
- Прочети Ми страница първа.
- Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.

- Мини на втора страница, ако обичаш.
- Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.

- Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
- Добре, ще бъде направено!

Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: “Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности…”

Божествените знаци и ангелските закачки са навсякъде около нас, във всеки един миг. Те намират непрекъснато своят път, уникален и разпознаваем начин, за да ни утешат, зарадват, предадат послание. Нека просто имаме отворените сетива да ги видим, готовността да ги посрещнем и вярата да ги последваме. Не е нужно да стигаме до големите шамари – до болестите, нещастията, злополуките и неслучванията, за да се спрем и обърнем внимание. Нашите ангели и духовни водачи са неотклонно до нас, нашепват ни стари истини и лекичко ни подбутват към нашата лична пътечка. И горят от нетърпение да изкажем и възнамерим копнежите си. И нека сме готови да чуем и забележим знаците на Любовта. Енергията следва вниманието. Къде е вашето внимание днес?

Маршрут

Асеновград – Смолян – Ардино – Кърджали – Момчилград – Джебел – Момчилград – Крумовград – Момчилград – Кирково
Половината от този маршрут е вдъхновен от нашето желание за приключения и жажда за знания… а идеята за останалата част след Момчилград, е вдъхновена от Джобния пътеводител на Стела. Благодарности на стопанката на Стефанови къщи в село Главатарци, за това че ни предостави много интересни материали за Родопите. Втората част от маршрута също е много интересна и живот и здраве планираме да я осъществим във времето и да допълня текстовете, снимките и обясненията. 
Филм на БНТ –  Цивилизацията на скалните хора в Родопите

 АСЕНОВГРАД

Асеновграска крепост
Крепостта се намира на 2-3км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид. Могилата в непосредствена близост до р. Асеница. Крепостта вероятно е издигната през IXв., но първите писмени сведения за нея датират от XIв. в аналите на Бачковския манастир. Там тя е спомената под името “укрепеното селище Петрич” като интересното е, че и днес понякога би могла да се срещне под това наименование. Днешното си име обаче тя дължи на цар Иван Асен II, който през XIIIв. започва засилена строителна и укрепителна дейност в района. Владетелят също така дава и името на близкия Асеновград, който до този момент е бил известен като Станимака.
Вижте повече информация

Бачковски манастир, аязмото, пещерата и параклиса “Свети Архангел” в местността Клувията
Вторият по големина български манастир на повече от девет века манастирът е незагасващо духовно огнище на православната вяра. Той е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално светата обител се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI в. там се създава книжовна школа, чиято манастирската библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. Храмов празник 15-и август. От паркинга на манастира започва лека панорамна екопътека, свързана с легендата за манастира. Можете да разгледате забележителностите и да си напривите пикник, ако не бързате. Продължителност един час. Легендата разказва, че на това място е паднала чудотворната икона, намираща се сега в манастира, а на мястото на падането бликнал лековит извор ”Аязмо”. Когато монасите от Бачковския манастир намерили иконата, те я пренесли и сложили в манастира. Какво било учудването им обаче, когато на другия ден проверили и иконата я нямало. Била пак на мястото, на което е паднала, до “Аязмото”. След няколко дни на безполезни опити да задържат иконата в манастира, на един от монасите му се присънило, че тя ще остане в манастира единствено ако и отредят специално място, в дясно до входа. По този начин тя ще разбира дали богомолците влизат с чисто сърце в параклиса. Всеки втори ден след Великден донасят иконата с литийно шествие до мястото, на което е паднала и се отслужва молебен. Параклиса носи името на пастира, който първи е видял чудотворната икона-Ангел. В Бачково има много приятни семейни хотелчета, където можете да нощувате за 30-40 лв за двойна стая.
Вижте повече информация

Един от най-силните енергийни портали в страната ни е мистичният триъгълник Белинташ – Караджов камък – Кръстова гора в Централната част на Родопите.
Наричат го свещения енергиен триъгълник. Три родопски върха с почти еднаква височина 1418, 1448 и 1226 метра, които като че ли се оглеждат един в друг. Почитани са като светилища от най-древни времена. Екстрасенси ги наричат свещената троица и идват да се зареждат с енергия. Много се изписа и изговори за Белинташ и Кръстова гора, но Караджов камък остава в сянка, като една добре пазена тайна.

Белинташ или “Камъкът на познанието” е една от най-големите загадки на Родопите
В северната част на Родопите, само на 50 километра от Пловдив на 1200 метра надморско равнище над село Врата до село Мостово. Естествена астрономическа обсерватория и светилище на Бесите свързван с много митове и легенди, Белинташ е светилище е от времето на каменно-медната епоха, 5 хилядолетия Пр. Хр., което го прави по-старо от Перперикон. Мястото се смята за средище на бесите и тракийското божество Сабазий. На това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето… а от върха на платото се открива великолепна гледка.
Вижте повече информация
Прочетете интересна статия от вестник Стандарт за Белинташ
Филм на БНТ за Белинташ, Татули Харван Кая
Упътване:
Кара се по пътя за Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, като се минава през самото село, където ще видите табела, която отклонява на дясно от основния път. Следва с. Горнослав, след това с. Орешец.
На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. В Белинташ има доста хотелчета и къщи за гости. Съветът ми е да изберете място, което има ресторант или механа, защото едва ли ще имате време за готвене, ако сте тръгнали на екскурзия, а не почивка. Преди години, когато ходихме спахме в Старите къщи. Както ги помня беше разкошно място, вкусна храна, добро отношение. Сега комплексът е много раширен, има басейн, втора база, но места няма поне за месец напред. Не ми хареса отношението по телефона. Когато попитах “а да знаете нещо приятно наоколо, където можем да отседнем, жената троснато ми отговори “нямам информация”. Смешно е, защото махала Врата е малка, хората се познават, а наоколо е пълно с приятни места за нощувка. Избрахме къща за гости Кабата. Останахме изключително доволни от доброто отношение, вкусната храна и грижата на стопаните. Ако пак ходим, непременно ще избера същата къща. За закуска с предварителна заявка може да поръчате два вида родопска баница, обикновена баница, палачинка или мекички, а кашкавалът пане и салатите са уникално вкусни :)

На пътеката преди скалата на Белинташ, един прекрасен човек продава планински чай, мед и билки. Ако е там и минавате покрай него, отбийте се да побъбрите, да поседите на чудните дървени столчета и да опитате истински билков чай с истински горски мед.
Уроци по билкарство :) Искрени благодарности на г-н Тютюнаров за вниманието, времето, чая и гостоприемсвото.

Кръстова гора
На 40 км от Асеновград, на 6 км от село Борово.
Причината тук да се събират толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много са легендите за това място като всяка от тях преразказва за някое сторено чудо за изцеление, а местните смятат, че на това място в нощта на 13-ти срещу 14-ти септември Господ се свързва с хората на земята.  В началото на комплекса  е църквата „Покров на Пресвета Богородица”, която е завършена през 1995 г. В ляво от нея се намира алея, стигаща до върха, на който е разпложен големият метален кръст. Около самата алея са построени параклиси, посветени на 12-те апостола.  За Кръстова гора се знае и много и малко. Това е така, защото в местността се крият неразгадаеми тайни и се случват необясними неща. Монасите твърдят, че тук не веднъж са се случвали чудеса, които те карат да вярваш, че Господ наистина съществува. Различни предания и легенди се носят за Кръстова гора. Едната от тях разказва, че през 1933 година по тези земи се заселил Йордан Дрянков, който бил роден в село Ковачевица и цял живот е бил изключително религиозен. Една вечер той имал видение – Бог му разкрил, че в миналото на хълма е имало красив храм, където се съхранявал Христовия кръст и неговата задача била да постави на върха нов кръст. Човекът разказал на цар Борис Трети за своя сън. Така през 1936 година на най-високата точка на Кръстов връх, с подкрепата на цар Борис Трети бил поставен голям метален кръст, който станал най-изконният символ на местността.
Друго предание гласи, че идването в Кръстова гора не бива да бъде планирано, а то ще се случи, когато Господ реши това.
Литургията започва в 23:00 часа и трае 2 часа и половина. Можете да спите в манастира, ако предварително сте направили резервация. Дори и да отидете през лятото, непременно си вземете дебели дрехи, зимно яке, суичер с качулка или шапка, няма да са ви излишни. В ляво от църквата е изворът Гълъбичката, където можете да се измиете и да си налеете вода. Очното аязмо пък се намира в другата посока и до него се стига по много стръмна пътека в гората. Водата там едва капе и ако решите да си налеете дори и 1 глътка, ще трябва много да почакате. Ако има много хора, помолете да ви пуснат да намокрите салфетка и просто си избършете очите с нея, като след това я завържете на малкия олтар в скалата. Ако ли пък не, след литургията, ако имате добър фенер, можете да отидете.  В църквата можете да занесете олио и мед като дар, а и хляб за освещаване. В дясно има икона на Исус с частичката от Кръста, където след като се помолите си взимате памуче /ще видите хората пред вас какво правят/. После можете да се помолите и на Богородица, която е в ляво от иконата на Исус. Вземете си светена вода, запишете името си за здраве, помолете някой от свещениците да ви прочете молитва, можете да оставите и дреха на олтара /тип тениска, блузка – имаща допир с кожата/, която да преседи по време на вечерната литургия, а след това да носите известно време. Отидете на вечерната литургия и преспете с вярата, че Господ чува всички молитви и лекува в съня.

Пътят към Кръстова гора е 30 км от Юговото ханче, в което можете да хапнете вкусни пърленки и Родопски специалитети. Трасето е тясно, с денивелация до 15%, с много завои - обратни и стръмни, на места без видимост или стеснени участъци, където следва да се изчака отсрещния,  особено ако е автобус, може да се наложи да се върнете и назад. По-мощен двигател и по-опитен шофьор биха били от полза при пътуване до Святото място.
Вижте повече информация
Сайтът на Кръстова гора

Караджов камък – светът на мъртвите
Районът на Караджов камък е защитена територия с редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, алпийски бързолет, дива коза  и други.

До Караджов камък се стига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. При табелата за Аязмото се тръгва надясно. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък. Планинари са сковали стълба под Караджовия камък, но без осигуряване, е опасно да се катерите.
Караджов камък, също като Белинташ, има своята извънземна история. Сред местните се разказва, че огромният гранитен къс е спуснат от извънземен кораб и вероятно е бил част от съпътстващата инфраструктура на космическата площадка. И това плато е осеяно с ями и улеи като Белинташ. Но докато легендите свързват светилището Белинташ  с  пророчества, тракийски обреди за плодородие, осъществяване на връзка с Космоса и  гадаене по звездите (място, което според траките символизирало света на живите), то Караджов камък олицетворявал света на мъртвите, тъй като в  тези скали по всяка вероятност са се извършвали  погребения и ритуални жертвоприношения. Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали. Интересно явление беше, че когато бяхме под камъка, в далечината се чуваше много ясно една песен, не можахме да определим дали беше народна или не, но звучния мъжки глас звучеше много странно, сякаш беше призрак, който броди наоколо из планината. Другото странно събитие беше, че докато правех снимки с апарата на бързо, щракнах три кадъра един след друг зад мен по пътеката… с абсолютно едни и същи настройки на апарата, през няколко секунди. На снимките има малки точки отблясъци, приличащи на феички :))) които на всеки следващ кадър намаляват.
Легенда за Караджа войвода от станимашкото тогава село Яврово също е свързана с местността. Тя разказва, че Караджа войвода пазел населението на околните села от набезите на турци и башибозук, а малката пещера под Караджов камък е служела за скривалище на войводата. Един ден Караджа войвода много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана. Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт. Оттогава лобното място на момичето носи името връх Драганица.Зачакал Караджа войвода време за мъст и след няколко дни чул, че шайка башибозук гуляе в близкото село Мостово. Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии.Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят разпищолените башибозуци. Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода. Оттогава камъкът носи името му. Друга мълва носи, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище. Затова в района постоянно щъкат иманяри с високотехнологична техника и кирки.
Статия от вестник 24 часа
Още информация/

СМОЛЯН
По пътя за Смолян се намира Чепеларе. Много приятен спретнат град. Там спряхме за кратка почивка и банички :)
Сайтът на Чепеларе

Пампорово – връх Снежанка, Орфееви скали
Връх Снежанка е разположен на около 15 км от град Смолян, а курортът Пампорово се разполага в неговото подножие. Ако спрете с кола на хотел Екстрийм, върхът се намира на около 40 минути пеш. Можете да се качите на кулата и да се насладите на гледката. Входът е 4 лв. От връх Снежанка в ляво, има пътека за Орфеевите скали, а по надолу вече пътят води към Смолянските езера. 4 часа е маршрутът от хижа Смолянски езера до връх Снежанка. Можете да вземете и лифта, който работи до 16:00 часа, а пейзажите, които се разкриват под вас са просто невероятни.  Смолянските езера се намират по левия склон на река Черна в подножието на връх Снежанка.8-те Смолянски езера са разположени последователно между град Смолян и Орфеевите скали. Легендата гласи, че  Орфей е черпел вдъхноведние за песните си от гледките, разкриващи се от скалата. Седял и свирел на арфата си, а песните се носели из целите Родопи.
Вижте повече информация

Ако имате време, може да се отбиете до село Момчиловци и чудотворното аязмо,  което се намира в борова гора в подножието на връх Св. Илия. За да стигнете до него, се върви около километър от центъра на селото. Изцерителната сила на аязмото е най-силна в нощта срещу Гергьовден. Старо поверие е, че гергьовденската вода се използва през цялата година за болежки и против уруки, както и за безплодие.  Защо е лековита водата, и какво разказва легендата за това интересно място, вижте тук?

Смолян – Еко пътека Невястата
Екопътека “Невястата” се намира между пътя Смолян – Пампорово, като началото и започва от арката на входа за манастира “Св. Пантелеймон”, а в ляво от нея се извисява стена за катерене.  Има паркинг, където може да оставите колата си. Преходът е изключително  приятен. Подходящ е както за обикновени туристи, така и за любителите на екстремното. Този маршрут няма да разочарова и търсачите на силни усещания, защото предлага и стабилна доза адреналин. От върха на скалата (750 метра) през една пропаст е направена площадка за Алпийски тролей с дължина 100 метра и денивелация около 25-30 метра. Цената за спускане е 7 лв.  От скалата през една пропаст е направена площадка за алпийски тролей. Желаещите просто трябва да се обадят на оставените телефони. От скалата през една пропаст е направена площадка за алпийски тролей. Желаещите просто трябва да се обадят на оставените телефони.  На самата скала е изградена паметна плоча на алпиниста Христо Христов, който изкачи Еверест и остана завинаги там. Пътеката продължава надолу и свършва на една огромна скала, надвиснала над Смолянските езера.
За скалата “Невястата”  съществуват редица легенди. Една от тях разказва за смолянска девойка поискана за жена от турски владетел. Тя се съгласила, но поискала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Изкачила се до скалата и се хвърлила. От тогава скалата носи името Невястата.
Вижте повече информация, а също и тук

Смолян – Еко пътека Трите смолянски езера
На тази еко пътека, нямахме време да отидем, затова нямам информация за нея, но който иска да я посети, може да се информира от линка по долу.
Повече информация

Смолян – Еко пътека Каньонът на водопадите
Една от най-хубавите Еко пътеки, на които съм била. За да стигнете до екопътека “Каньонът на водопадите”, от гр.Смолян трябва да хванете пътя за с.Мугла. Стигнете ли до изоставена автобаза, хващате отбивката в дясно, където си има и указателна табела и след около стотина метра стигате до малко заведение, където може да се оставят колите или пък вила Галина, до там пътят е ок за кола. Пътеката е много добре маркирана и е изградена по продължението на каньона в резерват “Сосковчето”. Самото начало на пътеката започва от стар римски мост. Екопътеката се вие през гората, като дървени мостчета я прехвърлят, ту отляво, ту отдясно на Еленска река. По пътеката може да се видят около 46 водопада, като по-значителни и големи са 5 от тях. Най-големият – водопад Орфей – е с пад на водата от 68 м. На няколко места са обособени места за почивка, а също така има изградени няколко панорамни площадки. Най-добре е това място да се посети в началото на лятото, когато реката е по-пълноводна и зеленината е в изобилие. Пътеката прави кръг и се връща в изходната си точка, така че не е   е обходимо да се връщате по същия път. Изминава се за около 4 часа, спокойно ходене.
Вижте повече информация

Ние избрахме Рибката за нашата нощувка. Много приятен хотел с ресторант на брега на езерото. Други хора, с които се запознахме и идват години по тези места, ни дадоха информация за Форест нок, който бил изключителен комплекс с много добри цени и много екстри като спа, масаж и т.н, а и отделно от хотелския комплекс имало и самостоятелни къщички. Домашните любимци са позволени и на двете места. Можете да разгледате Смолян и да посетите Планетариума. Ако не сте ходили, е интересно преживяване. В заведение Верту на главната улица пък има всичко за по-претенциозните от хубаво кафе, до палачинки и всякакви специалитети.

Дяволският мост (Шейтан кюприя) – легенда или реалност?
Ардино – село Дядовци. 10 километра от град Ардино и на 4 километра от с. Гълъбово.
Отделете си поне три часа за пътуване и разглеждане.
Едно от най-впечатляващите и магнетични места от нашия маршрут. Не зная дали легендите или самото място…, но има нещо особено магнетично и привличащо в него. Усещането е трудно за обяснение – сякаш със всеки изминат километър някаква притегателна свръхестествена сила те тегли натам. До дяволския мост може да се стигне по два начина. Пеша и с кола. За тези, които имат време, а и ние непременно ще се върнем по този маршрут, пътят пеша е живописна еко пътека, минаваща покрай стари къщи, разкриваща уникални Родопски гледки към река Арда и великите Родопи. Пътят е през село Гълъбово, (Баните – Вишнево – Гълъбово). Паркира се в село Гълъбово и от училището се спускате надолу, откъдето започва еко пътеката. Върви се пеша около 4-5 км, като има изградени беседки и изобилие от изворна планинска вода. Тъй като ние нямахме време и не искахме да замръкваме там../предвид легендите:)))/, а  като гледахме информация в интернет, един от коментарите, който прочетох беше “…страшничко място. Лично мен ме побиваха тръпки, докато бях там.Усещах някаква сила,която ме плашеше.Не пожелахме да поседнем дори и за малко. На връщане почти тичахме. Не бих отишла повече там.” Няма нищо такова… мястото е уникално. Дори го предпочетохме пред Перперикон и Татул, които вече бяхме посещавали при други екскурзии и мислехме да погледнем пак, но при такова предизвикателство, като Дяволския мост, не можахме да устоим на идеята за посещението му. При всички други обстоятелства бихме избрали еко пътеката от село Гълъбово и стигането до моста пеша, но предвид времето, с което разполагахме, избрахме пътя с кола, който никак не е лек дори за 4х4 … или както съвсем точно е написала Даниела Соколова в нейния блог. Цитирам най-доброто описание на усещането:   “Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 минути път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?“, на 20 минути от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?“ и на 10 минути  от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде! Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него.”
От Ардино към Дядовци има табелки за Дяволския мост. След село Дядовци пътят продължава да е асфалтов, но тесен. Така от табелката за моста се минават спокойно първите 4 км. После има поляна с беседка и  места за паркиране, където можете да се полюбувате на изоставените къщи в призрачното село Дядовци, като изкачите хълма до тях и ги разгледате отблизо. Внимавайте за тръни и змии.
Допреди 40-50 години това чудно красиво родопско селце е било изпълнено с живот и красота. Тук са живеели около 400 души. Имало е над 60 обитавани къщи, начално училище, кметство, месчид, детска градина, читалищен салон, в който се провеждали младежки забави и се прожектирали филми, хранителен магазин. Селото е било електрифицирано и водоснабдено. Тютюнопроизводството и животновъдството са били основният поминък на населението. Било е развито и овощарството. Дядовци е известен и с производството на вар. Все още в близост до селото са запазени т. нар. „варници”, в които местните хора са добивали вар от естествените мраморни кариери…
Вижте повече информация за село Дядовци

От тук започва 5 км песъчлив коларски път, на места стръмен, на места равен, с тесни завои. Определено трябва да изберете по-висока кола, освен ако не искате да я потрошите. Средновековният мост е построен по поръчка на султан Селим I през 1515-1518 година от строителя Уста (майстор) Димитър от село Неделино върху останки от римски мост по древния път „Виа Игнасия”, съществувал още от 5-ото хилядолетие преди Христа и свързващ някога Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа, единственото място, на което и било възможно пресичането на Родопите и р. Арда. Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5 м. Мостът е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. Издигнат е от местен здрав камък, а най-уникалното е, че за 5 века не е поддал нито един зид съоръжението не е претърпяло преустройства или укрепване и е устояло на напора на буйните води на Арда.
Мостът е разположен на 420 метра надморска височина. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наречен „Печатът на Соломон”, която не може да се види от долу или трябва да носите бинокъл. В момента тече реставрация по Европейски проект, която ще завърши октомври месец, така че не ви препоръчвам да тръгвате преди това. Поради тази причина снимки на самия мост тук няма много, но непременно ще се върнем след време отново на това място по еко пътеката вече :) Затова пък снимахме печата на Соломон, което няма как да стане без скелето или скъп теле обектив. Друг интересен факт от историята на моста е, че там са снимани много от кадрите от филма „Време разделно“, по едноименния роман на Антон Дончев.

Дяволската лапа
Балканджиите от Източните Родопи и до днес ги е страх да минават след залез слънце по моста, защото вярват, че ги връхлитат зли сили и ги очакват беди, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи.Една от тях гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола – можете да видите на снимките. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.

Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).
Среща с дявола
Според последните проучвания обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия  радеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува. Ето и няколко много красиви снимки на моста, които не трябва да се пропускат:  Снимка 1, Снимка 2, Снимка 3, Снимка 4, Снимка 5
Разгадана тайната на Дяволския мост
Все пак най-голямата загадка на конструкцията си остава образът на Дявола. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист откри разковничето. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно. За да можете да си го представите по-лесно, направете снимка на съоръжението в този момент и я обърнете вертикално. Страховито, нали? тъй като мостът беше целия в скелета и времето в което пристигнахме беше следобедно, то давам за справка снимка от интернет. Местния пазач пък ни каза, че подходящото време да уловиш образа било 16:00 следобед, а не както е описано 11-12 на обяд.
Линк към обърната снимка с лика на дявола и още една хубава снимка от Андрей Андреев.
Източник на легендите – Онлайн списание Rozali.com

При Ардино може да се разгледа и Тракийски култов комплекс Орлови скали – Картал кая -  с култовопогребално предназначение – посока махала Бистроглед, на 4 км от Ардино.  Представлява голяма скала, в която са изсечени около 90 трапецовидни ниши, в които са се полагали глинени съдове и плочки, свързани с култа към починалите. Под скалите има следи от уреди, жертвеници и други древни съоръжения. Вижте повече за Орлови скали
Самото градче е много тихо и приятно и ако имате време, може да се разходите из центъра.

КЪРДЖАЛИ
Кърджали – Каменната сватба
Вкаменената сватба  се намира вкрай село Зимзелен, 3 км. от Кърджали. В ляво по пътя, след като се отмине отбивката за село Зимзелен, не се влиза в селото, а се продължава по главния път. След малко има кафява табелка, на която пише 0.35 км до Каменната сватба. Трябва да се спре точно до табелката. Няма паркинг, а само импровизирано разширение. Представлява група скални образувания от фигури с височина до 10 метра, наподобяващи хора и животни. Според хипотезите на учените формирането на природната композиция е започнало преди 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъното на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали – риолитови туфи. След оттеглянето на морето, те се издигнали и скалите били изложени на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето и тези стихии оформили днешните им форми. Различни минерали в скалата са причина и за разнообразните цветове и нюанси. Ние пристигнахме на смрачаване към 20:00 часа, но все още имахме време да разгледаме и да направим няколко снимки. Тъй като четвъртия ден от екскурзията ни беше спонтанно решен, то по път трябваше да се обадим и изберем място за нощувка. Видяхме информация за Хотел – Страноприемница “Трифон Зарезан”, който много ни хареса, пък и имаше голяма механа, но се оказа, че няма места. Това, което ми направи много добро впечатление за разлика от обаждането до Старите къщи в белинташ, беше, че хората изключително любезно ни препоръчаха къща до тях, в която имаше места. Къща за гости Стефанови. За мен лично тази къща беше дори още по-добра от Трифон Зарезан, защото беше по-малко, по спокойна и дс много много екстри, като хубав зелен двор, барбекю, кухня на двора, приятни чисти стаи… На втория етаж е чудесно за 4 човека – две двойни съседни стаи, отделени със собствена тераса или както каза човекът – това са ВИП стаите :)) Вечерята и закуската бяха в Трифон Зарезан, който е точно отсреща. Вечерята беше много вкусна, но закуската е Компле, защото няма кухня от сутринта, т.е. препоръката ми е да закусвате другаде, иначе кафето е добро.
Легенда
А според суеверията на недоучилите левент момък от Зимзелен залюбил девойка от съседното село. Прекрасните и очи, сини като небето, го преследвали навсякъде. Той искал да си представи лицето и, но според тогавашните обичаи девойките били забулени, само очите им се виждали. Залинял от мъка момъкът. Старият му баща отишъл при родителите на девойката и успял да я откупи. Вдигнали тежка сватба и тържествено тръгнали към Зимзелен. Изведнъж духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Всички занемели пред ненагледната и хубост. Свекърът завидял на сина си и заради нечистите му помисли тутакси всички се вкаменили. Само младоженецът останал жив. Заплакал той с горчиви сълзи и помолил вятъра да вкамени и него. Вятърът изпълнил молбата му. Вкаменените сватбари и до днес стоят до една локва – незасъхналите сълзи на злочестия младоженец.

Кърджали – пещерата Утробата
В посока село Ненково, след село Енчец и Дъждовница
Сред местните хора пещерата е известна като Дънгърдък кая (Кънтящия камък). Ако ходите в топлите летни месеци, то непременно си вземете шапка/кърпа, крем с UV фактор, вода поне литър и половина, слънчеви очила и евентуално тънка бяла блуза с дълъг ръкав, за да не изгорите – продават такива тензухени по индийските магазини. Целият път към пещерата е обсипан с огромни находища на зеолит, а при последната беседка за почивка, той е особено зелен, с много наситен цвят. Който се интересува от Зеолит/клиновит и структуриране на вода, вероятно ще се зарадва много на възможността да си вземе малко от минерала за вкъщи, но това е съвсем друга тема. През 2005-та година на това място нямаше нищо, освен една ръждясала малка табелчица в свода на едно дърво. Много пъти се връщахме напред назад по пътя в търсене на мястото, откъдето започва пътеката. Самата пещера беше много трудно достъпна, с дърво препречило входа й. Сега мястото е облагородено, има места за почивка, големи  и хубави табели. На първия ни поход имаше едни много мистериозни табелчици със слон, маймуна, коза и тн по дърветата на пътеката, а сега ги няма и е някак жалко че са ги махнали, защото бяха голяма загадка.:) Пещерата е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния траколог проф. Александър Фол пещери-утроби. Навътре се развива в дълбочина 22 м. Учените доказаха, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. Във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Височината на дупката е 3 метра, а ширината – около 2.50 м, като вътре прониква достатъчно светлина. Според различни проучвания пещерата е стар тракийски храм от ХІ – Х в. Пр. Хр. Тунелът има идеална ориентация юг–север, като входът му се намира от юг. На тавана има специален процеп, от който точно в 12 ч. всеки ден пада по един слънчев лъч, който се вижда в продължение на няколко минути. През различните месеци от годината, слънчевият лъч променя големината си, постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка. През август е 2 метра, а през февруари и началото на март, слънцето минава на такова ниво, че лъчът се уголемява до 22 метра и стига утробата на пещерата, сякаш я опложда (вероятното време – е денят на зимното слънцестоене или така нареченото пролетно равноденствие… При навлизане на лъча в пещерата, се образува идеално оформен слънчев фалос. Впечатляващо е и звуковото ехо – особено трептене, разпростиращо се навътре в планината, откъдето произлиза местното наименование. Самият район на с. Ненково е съвсем безводен, но от пещерата излиза вода, която се събира в малък басейн в подножието и. Водата от Вулвата се просмуква от скалата и не пресъхва никога. В религията на траките, култовите места са винаги на върха на планината, в пещера, с течаща вода в нея. Пещерата за траките е символ на утробата и зараждането на живота – храм на богинята майка, в който се е осъществявала кулминацията на Орфическите тайнства.
Легенда
Култът към бог Дионис е една от характерните особености на Родопа планина и е свързан с тракийския култ към прераждането и едновременното почитане на Слънцето и Земята. Свещеният брак между тях се олицетворявал с раждането на царя Бог. В основата на гръцките мистерии и римските вакханалии стоят взаимстваните от древните траки редица религиозни обреди и традиции.  Еврипид в пиесата си Вакханките пише, че посветените на Дионис оргии са правени в пещери – утроби с течаща вода, която символизира сперма. Тези пещери символизират утробата на Богинята – майка. Според древни автори на о-в Самотраки в орфически храмове са извършвани сексуални ритуали, в които неженените мъже (а-бии) участват в култови обряди с тракийски момичета. Същите ритуали се извършват в ранното орфическо светилище на Делфи. Смисълът на тези оргии е много дълбок. Съгласно индо-иранската традиция царят умира и се ражда периодически, подобно на природата. За да се осъществи това той трябва да се изкачи високо в планината. Там владетелят-първожрец принася в жертва едро животно или  човек, което символизира неговата собствена смърт. След това встъпва в символичен брак с Богинята-майка, опложда я и се възражда. Така се създава идеята за сина-любовник, роден от Богинята-майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т.е. пещерата. Както пише Макробий, това става в орфическото светилище, разположено в планинските недра.
Тук не може да не се направи връзка с описаната от Херодот полова разпуснатост на тракийските девойки, които се съвъкупляват безразборно в пещерата-светилище на о-в Самотраки. В дебрите на Българската планина Странджа се съхранява един странен култ. Според народните схващания светицата Марина обитава пещера, в която задължително трябва да тече вода, символизираща спермата, вливаща се в утробата. А самата Марина е зачената, след като майка й моли Слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието.
Вижте повече информация
Повече за слънчевия лъч

А тази галерия от снимки по долу, където може да се видят Трайкийските скални ниши покрай село Дъждовница, черен щъркел и автентични каменни къщи, е от 2005-та година, когато нямаше никакви табелки  и упътвания,  места за почивка и чешми, хората в околните села не говореха друг език, освен турски, пещерата не се наричаше с културното име “Утробата”, а беше просто “Вулвата”…  а нашата група се загуби в търсене на точната пътека…и на върха на една полянка ни чакаше любопитен мъжки бик :))

Скалните ниши край село Дъждовница
Вдясно от пътя, на около 500 м след село Дъждовница, в посока село Ненково се вижда впечатляващ скален комплекс,  разположен  по стръмните склонове на Костинското дере (Големият костински дол), малко преди вливането му в яз. “Кърджали”.
Тракийските скални ниши са забележителни мегалитни паметници, които в България се срещат само в Източните Родопи. Издълбани в отвесни скали ниши с различна дълбочина и култово предназначение. Съществуват две хипотези относно предназначението им. Едната е, че имат култов характер, а втората – че са миниатюрни гробници, и докато в скалните гробници са погребвани по-видни личности, в скалните ниши са  поставяни урните на обикновените хора. Често около скалните ниши в Източните Родопи се откриват скални гробници и скални светилища, които наподобяват животински и човешки фигури. Местните възрастни туркини разправят на внуците си приказки за магически същества, наречени „Джинавис пенджери”, които се появяват в района на нишите, а от срещата с тях може да зависи съдбата на човека или иначе казано, да се осъществи неговата връзка с Космоса.  . Днешните баби не са изключение, древните траки също са вярвали в съществуването на музи, нимфи и демони. Струва си да стигнеш до нишите на Дъждовница, защото траките са изграждали  светилища на места с пречистваща и зареждаща сила. Геофизичен анализ регистрира различни магнитни и енергийни аномалии в родопските скални светилища. Херодот нарича Родопите Свещената планина – пречистваща и зареждаща с живот, където лесно се общува с отвъдното и космоса. ~ Източник: Община Кърджали

По пътя за Ненково и пещерата Утробата, можете да видите още:
Скалния прозорец - в големия дол на село Костино, след Дъждовница /по пътя за Утробата/  Естествена форма, образувана под въздействието на преминаващото под него буйно дере
Повече информация
Римски мост до село Ненково
В древността на територията на област Кърджали преминават множество пътища, които са минавали по поречията на планински реки. Покрай реките Арда и Боровица пътища съединявали Филипопол и Одрин. Има много запазени римски мостове.Един от тях е красивият мост до село Ненково, който е изграден на р. Боровица, един от големите притоци на р. Арда. Мостът следва архитектурната традиция за времето си. Прави впечатление с внушителните си размери. Той е асиметричен, с пет свода с различна големина. Пътното платно е дълго 58 м. Част от моста е разрушена от буйните води на реката. В единия край е дострояван, но след повторно разрушаване в другия край вече е неизползваем.
Още информация за село Ненково и пътя наоколо

Ако сте любители на фотографията или просто красивите гледки – Една интересна отбивка, която може да направите - село Боровица
а от там може да отидете до
Крепостта Патмос
от X-ти век, до която се стига се достига с лодка от хижа “Боровица”. Подходът от страна на село Боровица (на десния бряг на язовира) също е възможен, но е значително по-труден. Отсреща през язовира е крепостта Кривус.
Повече информация

Още от Кърджали:
Перперикон, село Горна крепост, 20 кв. от Кърджали”
…Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар”.  ~ Гай Светоний Транквил
Недалеч от град Кърджали през 2000 година започват проучванията на един огромен по своите мащаби и значимост археологически обект – Перперикон. Създаден през бронзовата епоха от тракийското племе беси, Перперикон е просъществувал две хилядолетия, като през това време той е съхранил първоначалното си предназначение на религиозна обител.Тук се е намирало главното светилище на тракийския бог Сабазий (гръцкия Дионис), изсечено на един от високите скални върхове в Източните Родопи. Възрастта на този скален град датира отпреди 8 000 години. Известен в древността с името Хиперперакион (Свръхогнен), той е бил свещен град на траките, където са се извършвали релогиозни ритуали чрез огън и вино. На кръгъл олтар се е палел огън и се е изливало вино и по височината на пламъците, жреците са тълкували волята на боговете. Тук са се поднасяли дарове на бога Слънце, тук са се правили и жертвоприношенията, много често и на хора, за умилостиване гнева на боговете. В Перперикон се намират десетки жертвеници, две гробници и около 150 помещения, където са извършвани обредите. Светилището е трудно достъпно, защото е изсечено на стръмен, каменист склон с тесен проход по който може да да се преминава по един-двама. Проходът е бил преграден от три големи портални врати, от които се е запазил прага само на едната. В края на прохода посетителят се изправя пред крепостната стена. Скалният храм е бил на три етажа, които са били свързани с каменни стълбища. Всички стени са построени от твърди каменни блокове, които изкусно са съединени с естествените скали. На Перперикон са открити следи от подемни съоражения, с които вероятно са повдигани големите каменни блокове. На приземния етаж, който е изцяло изсечен в скалите, са се намирали 56 зали и едната гробница в която има 5 гробни камери. Изненадващо е колко гладко са издялани камъните, изграждащи храма, като се има предвид с какви примитивни сечива са работили древните строители. Интересно е също с каква прецизна отводнителна система е разполагал храмът. Из целия обект са издълбани улеи за оттичане на дъждовната вода и свидетели твърдят, че са наблюдавали водата по време на проливен дъжд, как се влива от улей в улей и по този начин водата не е можела да се затлачи, предотвратявайки евентуално наводняване на свещеното място. стръмния проход. По времето на траките достъп до светилището са имали само жреците. За обикновените хора храмът е бил достъпен само на определени дни, когато са се извършвали жертвоприношенията. Храмът е бил много почитан и за това сочат източниците на две важни исторически случки: Посещението на храма от Александър Македонски, при което получава предсказание, че ще стане владетел на целия древен свят. И посещението на Гай Октавий, който научава, че сина му – Октавиан Август – ще стане господар на колосална империя.
Днес на това място археолозите правят невероятни находки, които дават информация за обичаите и битието на древните хора. Открити са ножове от кремъчен камък, стрели от костите на животни, керамични съдове. Предметите могат да се видят в историческия музей на град Кърджали. Също така на Перперикон са открити и множество предмети свързани с християнския култ. Интересна находка е бронзов кръст в който са намерени парченца дърво, за които се е вярвало, че са от Христовото Разпятие.
Вижте повече информация
Каменният град Перперикон - филм

Кърджали – Каменните гъби на пътя Кърджали Хасково, през село Стремци
Природният феномен Каменните гъби се намира край пътя между Хасково и Кърджали, на около 1 км от село Бели пласт. Представляват естествени скални образувания изваяни от природните сили във формата на гигантски гъби, простиращи се на площ от 30 дка. Те са с височина около 2,5 м, каквато е и приблизително ширината на шапките. Хармоничните пропорции и уникалните багри на скалната формация, създават илюзия за истински гъби. Пънчетата имат розов оттенък заради минерала клоиноптилолит. Шапките пък имат сиво-зелен цвята, като зелените багри се дължат на друг минерал – селадонит. По пънчетата се наблюдават и ситните сивите и черни петна, дължащи се на манганови кокреции. Гъбите са се оформили преди много време – още през палеогена. Образували са се вследствие на вулканична подводна дейност, когато тук е било дъното на море. След оттеглянето на водата дъждът, слънцето и вятърът са свършили фината работа и са дооформили образуванията в днешния им вид. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.
Вижте повече информация

Крепостта Вишеград – древна тракийска крепост от ІV – І в.- най-добре запазеният средновековен замък в Родопите. Намира се на десния бряг на река Арда, в местността Харман кая.
Повече информация

Тракийски мегалити – село Лисиците на десния бряг на язовир Студен кладенец. До него се стига през въжения мост над естествено стеснение на язовирното езеро в района на с. Широко поле. Това е най-дългият въжен мост в страната – разстоянието между пилоните е 260 м. Скалният венец е впечатляващ с уникалните си естествени образувания, наподобяващи пирамиди, гъби, фигури на животни и хора. От височината се разкрива невероятна гледка към язовира.
Повече информация

Крепостта Моняк – 5-6 км от Кърджали, през село Широко Поле
Намира се на 4 км. източно от гр. Кърджали до с. Широко поле, на 586 м надморска височина. Построена е през XII – XIII век. Тя е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите със защитена площ над 50 дка. Достъпът до нея е труден, защото теренът е стръмен, на места почти отвесен. Крепостта е имала голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча“, намиращ се в днешния град Кърджали. Невероятната гледка към язовир Студен кладенец и град Кърджали, която се открива от крепостта, наистина си заслужава трудното изкачване.
Повече информация

Средновековна крепост „Кривус” – с. Башево
Намира на 2 км. от с. Башево. Преходът е труден поради стръмния терен, скалите са почти отвестни, отнема около 40 мин. да се стигне до там. Крепостта е обградена от трите си страни от река Арда.
Повече информация

Пещерата Хладилника
Хладилната пещера се намира в крайбрежната област на река Давидковска (Малка Арда), в околността на село Любино. До нея се достига по пътя от Кърджали към общинския град Ардино. Карстова пещера, чието наименование произлиза от факта, че и в най-горещите летни месеци от недрата й лъха леден въздух. В района може да се види “Родопски силивряк” – растение преживяло ледниковата епоха.

Хаджикадировата къща
…строена преди повече от 150 години – село Жълтуша.
Повече информация

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МАРШРУТА
…който се надявам да направим и ние в близко време и да допълня снимковия материал :) Ако някой успее да посети този не кратък и интересен маршрут и има желание, нека пише с подробности като информация, легенди и линкове към снимки/албуми. Придварително благодаря.

МОМЧИЛГРАД
Чешмата на Дамбалъ
8 км. от Момчилград. Стига се покрай село Манчево и руините на изоставеното село Канлъ кьой. Ходи се на 5-ти срещу 6-ти май. “На връх Дамбълъ край Момчилград всяка година стават чудеса. В нощта срещу Гергьовден – 6 май, от чешма на скалния масив потича лековита вода. Тук се стичат хиляди вярващи с надеждата за изцеление.” Предание: Лековитата вода е творение на алианските светци Кърклар (Четиридесетте), които са духове, невидими за грешните и видими за чистите и съвършени праведници. Това са духовни водачи, дошли по тези земи от Хорасан, притежаващи божествена сила, и правещи само добрини. Събрали се на платото над скалния масив, като всеки донесъл със себе си божествена храна (фурми, грозде, цитрусови плодове, инджир и др.). Седнали на Софра кая (каменна трапеза), нахранили се, но нямало вода да уталожат жаждата си. Тогава Яран баба показал неземните си дарби, ударил с юмрук скалата и бликнала голяма вода. Плиснала към долината и близкото село Летовник (Язла). Стреснал се Яран баба – селото ще се удави, грабнал серна вълна и запушил извора. “Като не тече, нека поне да капе…”, изрекъл той. Така и до ден днешен водата се стича по отвесните скали. Сътворена от светци, водата има живителна, прераждаща и здравословна сила. В близост до извора е тюрбето на Яран баба, което се поддържа и почита и до днес от алианското населенние в района.
Вижте повече информация

Светилището Татул
На около 20 км източно от гр. Момчилград в местността “Асара” край с. Татул е разположен
вторият по значимост мегалитен паметник в Източните Родопи и един от уникалните тракийски мегалитни паметници в Европа. Върху доминираща скала, до която водят изсечени в скалата стъпала, е оформена уникална куполна гробница с два гроба, които са били покрити с плочи. риема се, че в гробницата е залегнала идеята за погребения, изложени за обществено поклонение и е част от култов комплекс. Запазени са и някои от обслужващите сгради и съоръжения, част от крепостната стена. Предполага се, че в древността са извършвани и астрономически наблюдения.Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира гроба на тракийския певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза, понеже всички писмени сведения показват, че Орфей е персонаж от гръцките митове. През 2004 г. там е открит един единствен корен от лоза на възраст около 3000 години (от времето на траките обитавали тези земи), който е спасен и се размножава (за да се възстанови и гъстото тракийско вино). Сортът е наречен “Сълзите на Орфей”.
Вижте повече информация

Крепостта Асара с останки от две кули  - село Звездей
Вижте повече информация

Два скални комплекса с множество тракийски ниши
1 км югозападно от село Друмче, които имат връзка с друг комплекс наричан Юмрук Кая, намиращ се край село Обичник
Вижте повече информация

Тракийски ниши край село Чуково
С достъп до самите ниши и останки от скална гробница. Любопитен е фактът, че някои от тях се считат за недовършени. Техният брой е над шейсет. “Адам кая” – Човекът-камък – село Равен, махала Каменарци – бял каменен исполин  наподобяващ човешка фигура, на около 200 м от него скална гробница.
Вижте повече информация

Скален комплекс “Големия казан”
В местността Казан Беюг край махала Въз интересни скални образувания, разположени върху левия бряг на р. Казан дере с височина над 30 метра.
Вижте повече информация

Вкаменената гора до село Равен
Опализирани и  силицизирани пънове, с вид на обгорели от огън дървета – различни процеси довели до вкаменяването на дърветата. Високи са до 1 – 1,5 м. и са с дебелина 0,4 – 0,6 м. В напречно сечение, на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Смята се, че Вкаменената гора е с терциерна възраст, т.е. на около 30 млн. години и е резултат от подводна вулканична дейност и външни земни сили.
Вижте повече информация

Харман Кая
Скално светилище – махала Гъсак на село Биволяне – Най-внушителното скално светилище в Източните Родопи.
Вижте повече информация

Побития камък
Местните хора го наричат “Дикили таш”. Представлява самотна, открояваща се канара, наподобяваща човешка фигура, край с. Летовник. За нея се разказва следната легенда: Един човек седнал край близката чешма да си почине. Решил да похапне на сянка, извадил от торбата си хляб, сирене, орехи, грозде, нахранил се добре, пийнал вода и понечил да си тръгне. В скута му останало парче хляб, но тъй като вече бил сит, той го изхвърлил. Това, да оскверниш хляба, бил много голям грях. Ето зашо Природата мигом го превърнала в камък, който и днес стои самотен край чешмата. (източник Галерия Родопи, Стела Тодорова)

ДЖЕБЕЛ
Средновековната крепост “Устра”
Разположена на висок връх (1114 м), върху продълговат скален рид на около 8 км южно от гр. Джебел, малко преди с. Устрен. Има охраняема площ от 1286 кв.м. На места крепостните стени за запазени до височина 8 м. По-удобно е да се подходи през с. Лебед (след с. Устрен). Малко преди селото има също указателна табела, а пътеката през гората е маркирана, времетраене – 1 час. Гледката от върха е изумителна. В едната посока (северно) се виждат природния феномен “Счупената планина” и Средновековнатspan style=”color: #800000;”span style=”color: #336633;”а крепост “Мал асар” (Крепостта на съкровищата), а в другата – платовидния масив на който е изградена тракийска крепост, за съжаление почти незабележима в днешно време.
Исторически данни
Вижте повече информация
Легенда за крепостта

Счупената планина – село Воденичарско
В близост до село Воденичарско – 1.5 км, се намира Счупената планина. Тя дължи името си именно на странната си форма. Планината представлява висок хълм, който сякаш е счупен по средата и губи цялостната си форма. Лявата част някак се е изместила и е потънала в дясната. Това “счупване” всъщност се дължи на тектонско изместване. Няма как да не забележите тази необичайна планина още отдалече и да пожелаете да си направите туристическa разходкa из нея.

Крепостта Маласар – “Крепостта на съкровищата”
Тракийска крепост от 5-ти век пр.н.е., която е изградена на непристъпен скалист връх. Намира се в село Воденичарско.
Крепостта е била естествено защитена и непристъпна от север а най-достъпна е била западната й страна. До обекта се подхожда от кариерата за добив на перлит, край която преминава стар римски път. Крепостта се намира на около 2 км южно от кариерата.
Вижте повече информация

КРУМОВГРАД
Скална гробница и жертвеник – село Джанка
Вижте повече информация

Долмени – село Черничево
Вижте повече информация

Защитена местност Орешари
Вижте повече информация
http://www.ekotravel.info/article/1028/

Резерват Вълчи дол
Вижте повече информация

Природозащитен център село Студен Кладенец
Вижте повече информация

Село Егрек
Стари каменни къщи от средата на XIX век, пет воденици в съхранен автентичен вид – някои от тях са действащи. В с. Егрек има 2 моста, единият от които е трисводест (в долната махала), а вторият – двусводест (в горната махала). Първият е полуразрушен. Вторият е строен от овчар за хаир (доброто) на хората.
Вижте повече информация

КИРКОВО
Дървената джамия Йеди къзлар джамиси или Джамията на седемте моми – село Подкова. Една от най-старите джамии в България, построена през 1438 година без използването на нито един пирон. Нарича се “Джамията на седемте моми”. Според легендата е била построена от 7 момичета, чиито любими не са се завърнали от война. Продали си цялата зестра, за да закупят материалите и за една вечер построили джамията. Повече никой не ги е видял. Смята се че това е станало на 6 май и сега всяка година на този ден се събират хора от целия край в двора на джамията, чете се мевлид, коран и молитви.
Вижте повече информация
http://alexanderkaradzhov.blogspot.com/2013/01/blog-post_3237.html

Куполна гробница “Пунар кая” (Скалния кладенец)
Куполна гробница, намираща се в района на с. Старейшино. От нея извира вода, която се събира в два малки, изсечени на пода басейна – кръгъл и правоъгълен, които са съединени с улей. Водата се извежда извън гробницата. В представите на местното население обектът се свързва с поверие за лечебни свойства както на мястото, така и на бликащата от него вода. Място за посещение с цел обредно обмиване с водата, която извира от нея. Вярва се, че тя помага при безплодие у жените. Съседното място е комплекс от три обекта, които се посещават последователно. Най-напред се посещава капището, където се измива лицето (очите) три пъти, като при всяко измиване се казва “Бисмиллях!” (с Божията помощ или Помози Бог!). След това се минава през каменното провиирало (също 3 пъти, като се изричат същите слова) и се оставят монети за дар. Накрая се отива до водопада, където се извършва цялостно обмиване на тялото. По околните дървета и храсти се оставят парцалчета и дрехи, като се изричат следните думи (или сходни, със същия смисъл): Моите болести да ме напуснат и тук да останат, да не видя повече лицето на болестта, нека тя тук да се захване… и т.н. Мястото се посещава при необходимост целогодишно, но се вярва, че водата е най-леквита по Гергьовден – на 6 май. Смята се, че колкото по-далеко от родния дом оставиш болестта, толкова по-трудно тя ще те намери отново…
и “Дамла кая” – капещият камък
В близост – на около 300 метра югозападно, срещу течението на дере има капеща от скалите вода и неголям водопад, както и едно каменно провирало. Сред хората от района този комплекс е известен като “Дамла кая”. Местността е изключително красива. И двата обекта в представите на местното население се свързват с поверие за техните лечебни свойства. (източник Галерия Родопи, Стела Тодорова).

Скална гробница – село Бенковски
Местните хора я наричат “Дупчения камък”. Намира се в близост до пътя за с. Мъглене, вдясно от шосето, на около 300 метра след последните къщи на мах. Веслец. Гробницата е ограбена още в древността. Куполът е пробит допълнително и така се е образувало провирало. Хората вярват в лековитата сила на мястото и често търсят там лек за болки, които “идват и си отиват” (ревматизъм, шарка, стресови неврози и др.). След като се промушат 3 пъти през отвора (отдолу-нагоре), те оставят част от дреха на близкото дърво с надежда болестта да остане там. Забележка: Обектът е сравнително близо до асфалтовия път, но е добре да се получи напътване от местните хора.

Връх Вейката – най-южната точка на България
Връх Вейката е най-високият връх в Гюмюрджински снежник – 1463 м и най-южната точка на България. През юни месец тази част на планината е приказна – зелени букови и дъбови гори, а под тях – килим от листа. И поляни с цветя, родопски крем и най-ароматната мащерка. Покоряването на връх Вейката започна от бившата застава след село Горно Къпиново – по черен сенчест път.
Вижте повече информация

Специални благодарности на Стела Тодорова, автор на “Джобен пътеводител Източни Родопи”, Родопски легенди “Шепот от Родопите” и “Богатството на един южен край”. Горещо ви препоръчвам да се сдобиете с пътеводителя и родопските легенди, които ще придадат един вълшебен и мистичен нюанс на вашето пътуване, както и с няколко планински карти на различните части на Родопите. За книжката и пътеводителя разбрахме чак последния ден, но пък точно това ни накара да планираме нов маршрут отново в Източни Родопи.
Имейл за поръчки: rhodopes.gallery@gmail.com
Винаги ми е било много интересно защо в нито една туристическа агенция няма такива интересни маршрути като манастирите в България или Тракийски гробници или пък Призрачни села или пък Еко пътеки или пък Планински маршрути… може да ми хрумнат още много… или пък една забележителност като рилския манастир, винаги може да бъде свързана с посещение на още интересни места наоколо… Чужденците, туристите, авантюристите… обожават легенди, приказки и мистични интересни места. Навремето, когато работех като екскурзовод от двугодишния си опит, разбрах, че никой не го интересуват сухите исторически факти обвързани с безкрайно много дати, които никой не помни след екскурзията. Всеки иска да чуе някаква завладяваща любовна или мистична или интригуваща или изпълнена с подвизи история.

Ако тръгнете на по дълъг поход из Родопите, подгответе се добре предварително.
По-висока проходима кола.
GPS – ще ви спести много лутане и време, особено късно вечерта, ако замръкнете по пътя карайки от едно място на друго през селата, които са с тесни тъмни пътища, дупки и повечко завои.
Шапка, кърпа за слънце, крем с UV фактор, слънчеви очила, кибрит, запалка, джобно радио, метална свирка, карта на планината – Вземете си една карта на Източни родопи и внимателно планирайте маршрута /има много карти на Родопите по 3-4 лв, можете да поръчате предварително например от store.bg /
Фенер, нож, ножица – ако ще берете билки, найлонови торбички за билки, за боклук и т.н – винаги са необходими. някои от изброените тук неща,  може да звучат като от наръчник за оцеляване, но все пак :)))
Тънки леки дрехи за през деня, удобни планински обувки или маратонки с добър грайфер, дебели топли дрехи за вечерта и нощите. Добре е да носите повече дрехи. Походите не са леки, слънцето е много силно, а пътеките на места са доста кални и прашни, стръмни и скалисти, насипани с камъни и на места опасни.
Бутилки за вода за раницата, туби за вода – ще минете през много интересни планински извори, част от тях лековити и с вълшебна вода. До някои от местата се стига и с кола, така че спокойно можете да си налеете повече вода за цялото семейство и да донесете на вашите близки.
Пари, дебитна/кредитна карта – винаги може спонтанно да решите да останете още няколко дни – планината така омагьосва, че не ти се иска да си тръгнеш и определения бюджет може да се окаже недостатъчен.
Фотоапарат /малък/, мобилен и зарядни за тях, както и зарядно за колата, ако използвате GPS на телефона си. За смарт устройства – iGo работи и без да е root-нат телефона.
За любителите на фотографията, тези места са просто рай. Аз предпочетох да взема малкия апарат, защото пътуването ни беше изключително бързо, нямахме време за спиране и подготовка на специални експозиции,настройки, фенси снимки, а и големия апарат толкова много тежи, че като се върна от един ден пътуване с него, се чувствам страшно уморена. Затова пък Nikon P7700 e един прекрасен малък travel фотоапарат, даващ възможност както за по-бързи лесни снимки, така и за по специални настройки и raw images, ако евентуално имате време за някои интересни макро калинки малинки. Не е професионален апарат, но е бързо, лесно, леко и удобно… което за катеренето по зъберите си е направо задължително. Съвсем друго е, ако отидеш на фото екскурзия :)

Не бързайте да си мислите, че маршрутът е свършил… :)
Ако имате време, по пътя от Кърджали на разклона за Асеновград и Хасково, хванете пътя за Хасково и отидете към Стара Загора.  Много по-близо е, отколкото да направите това посещение от София (например) . Там може да посетите още две изключителни места:

И още едно забележително чудо на природата свързано с интересна легенда, това е другата
Каменна сватба край село Медово, Стара Загора.
“Десетки са случаите свидетелстващи за това, че Вкаменената сватба край село Медово и минаването през пръстена й лекуват. „Бездетни семейства са се сдобивали с рожба. Може би това се обяснява с влиянието на психиката, на внушението. Но дали е само това?…”
Още информация

Ами местността Местността Богородична стъпка… покрай село Старозагорски минерални бани, на 14 км от Стара Загора… отново свързано с интересна легенда.

Едно интересно на пролет място
Потопената църква при Жребчево
Повече информация
…

И разбира се … Меандрите на река Арда…
Ето това място вече …не зная как да вържа с маршрута… но може би това ще е един друг разказ за маршрута, който свързва язовирите Кърджали, Студен кладенец и яз. Ивайловград.  Вариант е от община Кирково на връщане да хванете отбивка за Татул и от там към Студен кладенец, което също е възможно, като продължение… стига човек да има време и средства, всеки маршрут е възможен.
Вероятно там ни чакат още толкова изумителни и впечатляващи гледки и забележителности. От Студен кладенец съм виждала прекрасни снимки, както и от яз Ивайловград се разкриват спиращи дъха пейзажи.
Величествените меандри на река Арда
За това място няма легенда, но е едно от най-красивите места, които съм виждала в България (за сега само в интернет) и знам, че непременно ще отида да го видя. Упътване
Снимка 1, Снимка 2

Снимки (Photos) © Крис Дизайн Арт – Кристиана Йончева
Всички снимки в тази статия са с авторски права и копирането им е забранено.

strong/p/a

За какво чакаме?
Чакаме да простим на хората, които са ни наранили, защото вярваме, че те ще ни потърсят първи.
Чакаме да се извиним за нещата, които сме сторили, защото сме твърде инатливи или твърде засрамени да си признаем вината.
Ако не сме внимателни, можем да прекараме целия си живот, извинявайки се, изчаквайки за подходящия момент, само за да разберем рано или късно, че това време никога няма да настъпи.

Звучи болезнено да си признаем, че нашите дни тук са ограничени и е страшно да осъзнаем, че никой от нас не знае колко точно време има.
Това, което е сигурно, че в нашите последни моменти, най-малко вероятно е да кажем: „Щеше ми се да бях почакал поече“ или „Иска ми се да бях останал още малко време гневен“ или „Да бях живял безрисково малко повече.“…

Повечето от нас, твърде късно ще кажат „Съжалявам.“ „Прощавам ти“ или „Обичам те!“
Разбира се, съществува и друг вариант:  Да кажем тези неща днес. Точно сега!

Можем да оценим хората, които обичаме, вместо да се разсейваме с ежедневните притеснения. Можем да бъдем по-смели в изразяването на мислите и чувствата си, вместо да анализираме прекалено дълго и да размишляваме върху тях. Можем да решим, какво наистина има значение за нас и да го почитаме, докато имаме тази възможност.

Сега е нашето време да живеем и да обичаме. Този момент е нашата единствена гарантирана възможност да бъдем внимателни, състрадателни, да проявяваме разбиране, да прощаваме и да бъдем мили с хората, които ценим.

Може да бъде ужасяващо. Може да изисква известна доза смирение. Може дори да не изглежда приоритетно. Но го дължим на себе си. Да си го признаем и да направим нещо по въпроса, вместо да намираме поредното извинение да отложим.

Та какво искахте да кажете?

И за какво чакате?

Помнел, че бил оставил точни нареждания на градинарите си как да се грижат за всяко растение. Но какво било разочарованието му, когато открил, че дърветата, храстите и цветята, много от които бил засадил със собствените си ръце и за които се бил грижил сам, умирали.

Натъжен, царят ги попитал какво им има.
Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок като Бора.
Борът агонизирал и се вайкал, задето не можел да ражда грозде като Лозата.
Горе на асмата Лозата чезнела от завист, че не можела да цъфти като Розата, а Розата плачела за това, че е лишена от силата на Дъба.

На царя също му се доплакало. Тогава, в най-отдалечения ъгъл на градината, видял множество цветя, разцъфтели във всевъзможни багри, изпълнени с живот и радост.

Царят се приближил и установил, че фрезиите били по-свежи от всякога.

- Как така растете толкова свежи, далеч от водоскока и вероятно забравени от градинарите ми? – попитал той.

- Кой знае! – отговорили цветята. – Ние винаги сме предполагали, че когато ни посади, искаше да сме фрезии. Ако си искал Дъб или Роза, щеше тях да посадиш тук. Тогава решихме, че единственият начин да ти благодарим за живота, който ни даде, е да бъдем възможно най-добрите фрезии… И точно това правим.

Забранено е
~ да плачеш, без да научаваш нищо;
~ да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш;
~ да се страхуваш от спомените си…

Забранено е
~ да не показваш любовта си;
~ да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение;

Забранено е
~ да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно;
~ да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях;

Забранено е
~ да не бъдеш “Ти” пред хората;
~ да се преструваш пред тези, които не те интересуват;
~ да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат…

Забранено е
~ да не правиш нищо за себе си;
~ да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си;
~ да се страхуваш от живота и неговите трудности;
~ да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен…

Забранено е
~ да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко…, само защото пътищата ви вече не се пресичат;
~ да забравиш миналото и да останеш в настоящето;

Забранено е
~ да не се опитваш да разбереш хората;
~ да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
~ да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие…

Забранено е
~ да не напишеш своята собствена история;
~ да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
~ да не разбереш, че животът дава, но и отнема…

Забранено е
~ да не търсиш щастието;
~ да не живееш с положителна нагласа;
~ да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
~ да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият…
Забранено е!

Автор – Пабло Неруда

Взаимоотношенията – и всичко в живота — могат да имат само една цел: да бъдеш и да решиш Кой Наистина Си.
Много романтично е да кажеш, че преди да срещнеш този специален човек, си бил никой, но това не е вярно. И което е по-лошо: това поставя другият под огромното напрежение да бъде куп неща, които той или тя не е.

Тъй като не иска да те разочарова, другият се опитва с всички сили да бъде и да прави тези неща, докато накрая не усети, че не издържа. Вече не може да отговаря на представата ти за него. Вече не може да изпълнява ролите, които си му възложил. Започва да се натрупва негодувание. После гняв.
Накрая, за да спаси себе си (и връзката), този специален човек започва да отстоява своето истинско аз, да постъпва повече в съгласие с Този, Който наистина Е. Това е моментът, в който ти казваш, че другият наистина се е променил.

Много романтично е да кажеш, че с появата на специалния човек в живота ти се чувстваш завършен. И все пак целта на една връзка не е да бъдеш с човек, който да те допълва, а да има с кого да споделяш своята пълнота.

Личните взаимоотношения са свещени, защото осигуряват най-го­лямата възможност в живота – всъщност единствената възможност – да създадеш и въплътиш своята най-висша концепция за Себе Си. Една връзка се проваля, когато я възприемаш като най-голямата възможност да създадеш и въплътиш своята най-висша концепция за другия човек.

Цялото село се радвало на годежа им. Един ден, когато момичето навършило осемнайсет години, а момъкът двайсет и три, съселяните им решили, че е дошло време да им помогнат да вдигнат сватба.

Подарили им малка къща, към която имало парцел с дървета, за да може младежът да работи като дървар. След сватбата младоженците заживели в къщичката за радост на своите съседи, на семействата си и на цялото село, което било помогнало да се съберат.

Прекарали така цялата зима, лятото, пролетта и есента, като не можели да се нарадват на щастието си. Малко преди да се навърши първата годишнина от сватбата им, невестата решила да подари на съпруга си нещо, което да му покаже голямата й любов. Ако му подаряла нова брадва, щял да я използва за работа – и толкова;  не й се струвало достатъчно да му подари пуловер, тъй като и преди това му била плела пуловери; хрумнало й да му сготви празнична вечеря, но и това не било достатъчно…

Решила да слезе в селото, за да види дали няма да намери нещо там. Колкото и да обикаляла, не намерила нищо, което да изрази голямата й любов и което да може да купи с монетите, които от седмици спестявала от парите за пазар.

Докато минавала покрай единствения бижутериен магазин в селото, видяла красива златна верижка, изложена на витрината. Тогава си спомнила, че имало само един предмет, който съпругът й обожавал и смятал за безценен – златния часовник, който бил получил като подарък от дядо си преди смъртта му. От малък пазел часовника в кадифена кутийка, която винаги държал до леглото си. Всяка вечер отварял чекмеджето на нощното си шкафче, изваждал часовника от кутийката, полирал го, навивал го няколко пъти, оставал заслушан в тиктакането му, докато стрелките се движели, отново го излъсквал, погалвал го и го прибирал пак в кутийката.

Колко ще се зарадва, ако му подаря тази златна верижка за часовника“, помислила си младата жена. Влязла да попита за цената, но когато я научила, се сепнала. Верижката струвала много повече, отколкото предполагала и отколкото била спестила. Трябвало да спестява за още три годишнини, за да може да си я позволи. Тя обаче не можела да чака толкова.

Напуснала селото натъжена, като се чудела и маела какво да направи, за да намери парите, които не й достигали. Хрумнало й да си намери работа,  но не умеела да прави нищо. В това време минала покрай единствения фризьорски салон в селото, на чиято витрина стоял следния надпис ” Изкупуваме естествена коса”. Тъй като тя не била подстригвала русите си коси от десетгодишна възраст, влязла да попита дали може да ги продаде.

Парите, които й предложили, били достатъчни, за да купи златната верижка, и дори щели да й останат за кутийка, в която да се поберат верижката и часовникът.

- Ако след три дни дойда да ви продам косите си, ще ги купите ли? -попитала младата жена.

- Разбира се – отговорила собственичката на салона.

- Тогава ще се върна след три дни.

Отишла до бижутерийния магазин, дала предплата за верижката и се прибрала у дома, без да каже нищо на мъжа си.

В деня на годишнината двамата се прегърнали малко по-силно от обичайното. След това той тръгнал за работа, а тя слязла в селото.

Подстригала косата си съвсем късо и с получените пари се отправила към бижутерийния магазин. Купила златната верижка и дървената кутийка. Когато се прибрала у дома, зачакала с нетърпение съпругът й да се върне от работа.

За разлика от друг път, когато осветявала цялата къща, за да го посрещне, този път запалила само две свещи и покрила главата си с шал – знаела колко много той обичал косите й и не искала да види, че ги е отрязала. По-късно щяла да намери начин да му обясни.

Съпругът й се прибрал. Прегърнали се силно и си казали колко много се обичат. След това тя извадила дървената кутийка, в която била сложила златната верижка за часовника. Той отворил гардероба  и извадил оттам голяма кутия, която бил скрил, докато тя не била вкъщи.

Кутията съдържала две красиви гребенчета за коса, които той бил купил… като продал златния часовник на дядо си.

Ако все още вярваш, че жертвата е мярка за любов, моля те от време на време да си припомняш тази история. Смисълът на любовта не се измерва единствено с нашата възможност да се жертваме неуморно за другия, а най-вече с готовността ни да се радваме на самото му съществуване. Ако те обичам, най-доброто, което мога да направя, е да полагам усилия, за да можем двамата да преживяваме едно от най-големите удоволствия: срещата между нас.

Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето.

Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
-Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна…
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости…

Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да… – унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ.

Превод на български – Melisa

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрялост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: “Това е животът!“

Чарли Чаплин – Реч на седемдесетият му рожден ден

Сара се замисли за последните няколко дни, през които беше преживяла повече отрицателни емоции от обикновено.

- Ти си прав, Соломон – обяви Сара, – последната седмица усещах предимно отрицателни емоции, докато гледах как тези момчета се държат гадно с Доналд. Бях толкова щастлива, откакто те срещнах, Соломон, и после толкова гневна, когато те дразнеха Доналд. Сега разбирам какво общо има как се чувствам с това, за което си мисля.

- Добре, Сара. Сега нека си поговорим за втората стъпка. Когато знаеш какво не искаш, е сравнително лесно да разбереш какво искаш, нали?

- Ами… – започна Сара, опитвайки се да разбере, но все още несигурна.
- Когато си болна, какво искаш?
- Искам да оздравея – Сара отговори с лекота.
- Когато нямаш достатъчно пари, за да си купиш това, което искаш, какво искаш тогава?
- Искам повече пари – отговори Сара.
- Виждаш ли, Сара, това е втората стъпка как да прекъснеш веригата от болка. Първата стъпка е да разпознаеш какво не искаш. Втората е да решиш какво искаш.
- Е, това е сравнително лесно. – Сара вече започваше да се чувства по-добре.

- Третата стъпка е най-важната, Сара, и тя е тази, която повечето хора изпускат изцяло. Третата стъпка е следната: Когато си разбрала какво искаш, трябва да направиш така, че да почувстваш желанието си реално. Трябва да си кажеш защо го искаш, да опишеш как би изглеждало да го имаш, обясни го, престори се, че го имаш, или си спомни някой друг подобен случай – но продължавай да си мислиш за него, докато намериш мястото на усещането. Продължи да говориш за това, което искаш, докато започнеш да се чувстваш добре.

Докато Сара слушаше как Соломон всъщност я окуражава целенасочено да прекарва времето си, като си представя разни неща, тя едва можеше да повярва на ушите си. Досега беше имала сериозни неприятности точно заради същото нещо доста пъти. За нея това, което Соломон и казваше, беше точно обратното на това, което учителите й изискваха. Но беше започнала да се доверява на Соломон. И определено беше готова да опита нещо различно. Начинът на учителите определено не вършеше работа.

- Защо третата стъпка е най-важната, Соломон ?
- Защото, докато не промениш начина, по който се чувстваш, не можеш действително да промениш нищо. Ти все още ще си част от веригата от болка. Но когато промениш начина, по който се чувстваш ече ставаш част от различна верига. Тогава си се присъединила към веригата на Соломон, така да се каже.
- Как наричаш твоята верига, Соломон?
- Ами няма специално име. Тя по-скоро трябва да се усети. Но ти можеш да я наричаш Веригата на Радостта или Веригата на Добруването. Веригата на тези, които се чувстват добре. Това е естествената верига, Сара. Това е, което ние наистина сме.
- Ами ако е толкова естествено, ако е това, което сме в действителност, защо всички ние не се чувстваме добре през повечето време?
- Хората наистина искат да се чувстват добре и повечето хора наистина искат много силно да бъдат добри. И това е голяма част от проблема.
- Какво имаш предвид? Как може желанието да си добър да бъде проблем?
- Ами, Сара, хората искат да са добри и затова се оглеждат наоколо да видят как останалите живеят и да решат кое е добро. Те поглеждат какви са условията, които ги заобикалят, и виждат неща, за които смятат, че са добри, и такива, за които смятат, че са лоши.
- И това е лошо? Не виждам какво лошо има в това, Соломон.

- Забелязал съм, Сара, че докато хората гледат условията, добрите и лошите, повечето от тях не осъзнават как се чувстват. И за повечето това е нещото, което не върви както трябва. Вместо да осъзнаят как това, към което гледат, им се отразява, в търсенето на доброто те упорито издирват лошото и се опитват да го отблъснат. Проблемът се състои в това, че те през цялото време се опитват да отблъснат това, което приемат като лошо, и така се присъединяват към веригата от болка. Хората се стараят много повече да наблЬдават, анализират и сравняват състояния, отколкото да осъзнават начина, по който се чувопват. И често състоянието ги изтегля директно във веригата от болка.

Сара, замисли се за последните няколко дни и се опитай да си спомниш какви силни чувства си изпитала. Какво се случваше, когато тази седмица се чувстваше зле?

- Чувствах се ужасно, когато Томи и Лин дразнеха Доналд. Чувствах се ужасно, когато всички деца в класа се смееха на Доналд, и се чувствах най-зле, когато Доналд ми се разкрещя. Аз само се опитвах да му помогна, Соломон.
- Добре, Сара. Нека да поговорилt за това. Какво правеше, докато се чувстваше толкова зле?
- Не знам, Соломон. Всъщност не правех нищо. Предполагам, че предимно наблюдавах.
- Точно така, Сара. Ти наблюдаваше състояния, но състоянията, които избираше да наблюдаваш, бяха такива, които те накараха да се присъединиш към веригата от болка.
- Но, Соломон – заспори Сара, – как можеш да виждаш нещо неправилно и да не се чуВстваш зле?
- Това е много добър въпрос, Сара, и ти обещавам, че след време ще ти отговоря изцяло. Знам, че не е лесно изведнъж да разбереш всичко това. Първо, ти си научена да наблюдаваш ситуации, но не и да осъзнаваш как се чувстваш по време на наблюдението. И така състоянието сякаш контролира живота ти. Ако наблюдаваш нещо добро, в отговор имаш добро усещане и ако наблюдаваш нещо лошо, имаш лошо усещане.

- Когато изглежда, че условията контролират живота, повечето от вас се отчайват и това е причината толкова много хора да продължават да се присъединяват към веригата от болка.
- Как тогава мога да остана извън веригата от болка, за да мога да помогна на някого, който е влязъл в нея?
- Е, Сара, има много начини да направиш това. Но моят любим е следният – той действа най-бързо от всички: Опитай да мислиш с чувство на признателност.
- Признателност?
- Да, Сара, концентрирай се над нещо или някого и се опитай да намериш мисли, които те карат да се чувстваш най-добре. Бъди признателна за тях колкото можеш повече. Това е най-добрият начин да се присъединиш към Веригата на Радостта. Запомни ли, Първата стъпка е…
- Да знам какво не искам – отговори Сара гордо. Този път знаеше правилния отговор перфектно.
- И Втората стъпка е?
- Да знам какво искам.
- О, Соломон, забравих – Сара се завайка, разочарована от себе си, че е забравила толкова бързо.
- Третата стъпка е да намериш чувството на това, което искаш. Да говориш за това, което искаш, докато усетиш, че сякаш вече си там.
- Соломон, ти не ми каза каква е Четвъртата стъпка – спомни си Сара развълнувано.
-Ах, Четвъртата стъпка е най-хубавата част, Сара. Това е моментът, в който получаваш това, което искаш. Четвъртата стъпка е физическата проява на твоето желание.
- Забавляваш ли се, Сара? Не се насилвай прекалено да запомниш всичко това. Просто развивай навика да бъдеш признателна. Това е клЬчът. По-добре е да тръгваш вече, Сара. Можем да продължим да си говорим утре.

Признателност, замисли се Сара. Ще се опитам да си мисля за неща, за които съм признателна. Малкият й брат, Джейсън, беше първото нещо, което й дойде на ума. Ох, това ще е трудно, помисли си Сара, докато се измъкваше от гъсталака на Соломон.

- Започни с нещо лесно!, извика Соломон, докато се издигаше във въздуха.
- Да, точно така – засмя се Сара. Обичам те, Соломон, помисли си Сара.
- И аз те обичам, Сара. Сара ясно чу гласа на Соломон, въпреки че той вече беше отлетял надалеч.

***
-  Здравей, Соломон – заяви Сара решително, докато закачаше чантата си на оградата.
- Добър ден, Сара. Днес е прекрасен ден, нали?
- Да, предполагам, че е – отговори Сара безизразно, макар всъщност да не бе забелязала, пък и не я интересуваше, че днес слънцето светеше ярко. Сара свали шала от врата си и го натъпка в джоба си.

Соломон изчака тихо Сара да събере мислите си и да започне с нормалния си поток от въпроси, но днес Сара беше необичайно начумерена.

- Соломон – започна Сара, – не разбирам.
- Какво не разбираш, Сара?
- Не разбирам какво добро се случва от факта, че ходя насам-натам и се чувствам признателна за разни неща. Искам да кажа, наистина не забелязвам да се случва нещо чак толкова хубаво.
- Какво имаш предвид, Сара?
- Ами това, че бях започнала да ставам много добра в това. Упражнявах се цяла седмица. Първоначално беше трудно, но после стана по-лесно. И днес вече бях признателна за всичко, докато не отидох на училище и не чух как Лин и Томи отново се заяждат с бедния Доналд.
- После какво се случи?
-    После се ядосах. Ядосах се толкова много, че им се разкрещях. Просто исках да оставят Доналд на мира, така че той да бъде щастлив. Обаче пак го направих, Соломон. Присъединих се към тяхната верига от болка. Просто мразя тези момчета, Соломон. Мисля, че са ужасни.

- Защо ги мразиш?
-    Защото те развалиха прекрасния ми ден. През целия ден аз щях да съм признателна за всичко. Когато се събудих сутринта, бях признателна за леглото си, после за закуската, за мама и за татко и дори за Джейсън. През целия път за училище намирах толкова неща, за които да съм признателна, а после те развалиха всичко, Соломон. Заради тях пак започнах да се чувствам ужасно. Както преди. Преди да се науча да съм признателна.

- Не е учудващо, че си им ядосана, Сара, защото си попаднала в ужасен капан. Всъщност това е наи-ло-шият капан в света.

На Сара въобще не й хареса как прозвуча това. Беше виждала достатъчно от самоделно скалъпените капани на Джейсън и Били и беше освобождавала много малки мишки, катерички и птички, попаднали в тях. Идеята, че някои може да хване и нея в капан, накара Сара да се почувства ужасно. – Какво имаш предвид, Соломон? Какъв капан?

- Е, Сара, когато щастието ти зависи от това какво някой друг прави или не прави, ти си в капан, защото не можеш да контролираш техните действия и мисли. Но, Сара, ти ще откриеш истинското освобождение – свобода отвъд най-смелите ти мечти, – когато разбереш, че твоето щастие не зависи от никой друг. Твоето щастие зависи само от това на какво ти избираш да обръщаш внимание. Сара слушаше тихо и сълзи се стичаха по розовите й бузи.
– В момента се чувстваш в капан, защото си мислиш, че не си можела да реагираш по друг начин на това, което се е случило. Когато ставаш свидетел на нещо, което те кара да се чувстваш дискомфорт-но, ти отговаряш на тези условия. И си мислиш, че единственият начин да се почувстваш по-добре е, ако условията са по-добри. И понеже не можеш да контролираш условията, се чувстваш в капан.

Сара избърса лицето си с ръкав. Тя се чувстваше много объркана. Соломон беше прав. Тя беше като в капан. И искаше да се освободи от клопката.

-Сара, продължавай да работиш върху признателността и ще започнеш да се чувстваш по-добре. Ще видиш. Нялш да ти е трудно да разбереш. Продължавай да се забавляваш. Утре ще си поговорим пак. Приятни сънища.

Откъс от “Сара, книга 1: Вечността на приятелството между сродни души”
Естер Хикс, Джери Хикс

Дали не е в сърцето?  Или пък в душата?
Всички знаем къде е сърцето, но къде точно е душата?
Или пък може би любовта просто пътува вътре в нас и всеки път се намира на различно място, като
понякога лекичко похлопва там вътре, за да ни уведоми, че все още тук… за да не забравим за нейното съществуване.
И винаги ли е вътре или излиза понякога и навън?
Чува ли ни, когато я викаме…
Идва ли, точно когато имаме нужда от нея…
Къде си любов?
Може би си в ръцете ми, когато прегръщам любомия мъж, или пък в неговите пръсти, когато галят косата ми…
може би си в устните ми, когато произнасям топли, нежни, сладки думи или в неговите, когато целува моите…
Може би си във всяко писмо, което пиша… или във всяка дума, която минава през мислите ми
Може би си в гърдите ми, когато заедно с ревността правиш дишането ми тежко или може би си в дъха, който с облекчение издишвам, когато разбера, че ревността е била неоснователна…
Може би си в стомаха ми, където летят пеперудите
Може би си в мислите ми, които са изпълнени със “Него”… или може би в неговите, където аз съм понякога…
Може би течеш във вените ми или си в блясъка на очите ми…
Може би си в онзи специален слънчев лъч, който ме стопля отвътре
Може би си във вятъра, чрез, който си влязла в мен
или може би си във всяка сълза, която се е отронила от очите ми
А може би си в най-смелите ми сънища…

Любов…където и да си, просто стой наоколо.

Автор: Ели

Много е важно в двата поредни дни да видите първо дворците – във всеки ден по един дворец, като започнете от него още рано сутринта и след тях всичко останало, защото пред Топ Капи опашката стига до един километър от групи с екскурзоводи и чакането за билети може да се окаже и повече от два часа, които ще бъдат едно изгубено време. Същото е и положението пред Долма Бахче – вторият дворец. Освен това, когато влезете първи, с първия много малък поток от хора, пред вас ще се открие цялата красота на  празна градина. Представете си тази градина с 500 човека. Затова моят приятелски съвет за това пътуване е:

Заредете се с много енергия и сили. Пригответе се психически, че цял ден ще бъдете навън и че денят ви ще бъде минимум 16 часа.  Обуйте най-удобните си обувки,  вземете раница с най-необходимото – шише вода, топла дреха за вечерта, карта на града, пари, шал за да си покриете косата, като влизате в джамиите и най-важното – фотоапарат (не забравяйте и слънчеви очила).
Разпечатайте този пътепис или го копирайте и допълнете със още своя информация. Не ви съветвам да слагате информация по 2-3 страници за всяка забележителност, както аз направих тогава, защото като влезете някъде, нямате  никакво време да четете, освен най-важното.  За мен лично сухите исторически безкрайно дълги факти никога не са били особено интересни. Разбира се всеки има свои предпочитания.
На отиване в автобуса ни четоха някаква лекция около час и половина сухи факти, от която нищо не запомних.
В краткия си опит, като екскурзовод – 2 години, едно нещо съм запомнила – хората обичат легенди и приказки – това е начина, по който запомнят едно място. Цифрите, датите и имената трудно се помнят.

До всички забележителности в града има превоз – Трамваят минава през цялата европейска част, така че единственото, което ви трябва са жетончета за трамвая, които се продават по самите спирки от автомати, за които е добре да имате монети – в по-добрия случай. Има две линии – синя и червена. На всеки трамвай е написано отпред на кабинката до кой район се движи. Хотелите в които настаняват обикновено се намират в Лалели – търговски район. Ориентир е университета и джамията в района.  Ако вземете червения трамвай – то след една спирка на Гранд Базар – Капалъ Черши ще трябва да слезнете и да пресечете линията и вземете синия трамвай, затова най-лесно е да ползвате синия.  Не е нужен втори билет, ако искате да се прехвърлите от едната на другата линия в една посока. Всяка спирка се съобщава по микрофон, така че няма да е трудно да се ориентирате.

СПИРКИ  на трамвая посока от влизането в града към центъра и последна спирка Долма Бахче – двореца /Кабаташ/
ЛАЛЕЛИ Юнивърсити, БЕЯЗИТ – Капълъ Черши – базарът, ЧЕМБЕРЛИТАШ, СУЛТАНАХМЕТ – площадът с многото забележителности, ГЮЛХАНЕ – Археологичести музей, СИРКЕЧИ, ЕМИНЬОНЮ – пазарът на подправките, КАРАКЬОЙ – Галата кула, ТОПАНЕ, ФИНДИКЛИ, КАБАТАШ – Долма Бахче двореца.
Блъсканицата в трамвая е нещо съвсем обичайно, така че не се изненадвайте.

Ще пристигнете рано сутринта към 6:30. Не ви съветвам да си лягате. Вземете по един душ, освежете се, пийте по едно кафе, разходете се в околността, направете си план и тичайте на площада :))) (площад Султан Ахмед). Не си купувайте от България пътеводители и карти, освен ако не ви трябва допълнителна информация за ресторанти, кафенета, сладкарници  и клубове. Пред двореца ТопКапи, на входа, продават колкото искате такива. 10 турски лири е една карта на града, която ще ви е напълно достатъчна за престоя, пък и повече от ясна.

Истанбул – Програма Максимум  ©
ДЕН 1
Повечето забележителности са съсредоточени на едно място, така че първите, които ще видите се намират на площад Султан Ахмед.
Тъй като ние се намирахме в квартал Лалели, хванахме трамвая за две спирки. Всеки трамвай ви върши работа, без значение дали е синия или червения.

Дворецът ТопКапъ
Работно време: 9:00 – 17:00, почивен ден: вторник
Вход 20 турски лири

„Дворецът на портите топове“, построен от Фатих Султан Мехмет през 1460-1478 г. наречен на една близка порта е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море и има великолепен изглед към Босфора.  Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски ръкописи, портрети и стенни украшения.

Рано сутринта в  8:30 трябва да пристигнете на площад Султан Ахмед.
Като застанете с гръб към спирката и тръгнете по стената на Света София, която следва да ви се пада от ляво, посока морето, стигате до Двореца ТопКапъ. Отварят в 9:00 часа, така че е възможно да има вече някаква опашка. Тя бързо минава, тъй като има няколко каси, които обслужват посетителите. В началото от лявата страна на алеята ще видите църквата Света Ирина, била някога православна църква, а днес превърната в музей. За съжаление не винаги отворена за посещения.
Преценете колко часа да отделите на двореца, тъй като има какво да се види. Сараят състоящ се от много сгради  е разделен на 4 двора.

Съветът ми е първо да разгледате харема, за който входът се заплаща отделно, а след това да тръгнете по различните стаи и парка. Ако успеете да разгледате всичко това за около час и половина максимум два – ще имате време и за всичко останало, така че не предвиждайте половин ден само за тази забележителност :)
Накрая ще стигнете до страхотна тераса кафе-ресторант надвиснала над морето, на която, ако имате желание, можете  да изпиете по едно кафе експресо :) Експресото в Турция се намира изключително рядко  и специално на терасата на двореца струва 9 турски лири. За сравнение – един дюнер е 5-6 лири, една кола е 5-6 лири. Храната и напитките изобщо не са евтини, ресторантите са скъпи. Най-евтини са гевреците, но пък са и вкусни :) За предпочитане е да се храните в малките улични закусвални, които имат витрини обсипани с готвена храна – ориз, пълнени чушки, мусака… и още всякакви вкусотии. Да не говорим за сладките неща… :) Кафе експресо предлагат за 5 турски лири във повечето кафенета на площада. Кафене Сибил точно на стената на на Света София отвън не е лошо.

Още интересни факти – 360 градуса – панорама на залите и харема
Филм на английски за двореца

След като излезете от двореца, следващото , което трябва да видите е  Света София, Синята Джамия и Цистерните.
Подредете в този ред: Синята джамия /тъй като в 12:30 затваря за молитви, Света София – за да не се натрупа много опашка отпред и накрая цистерните – Йеребетан, които са точно срещу Света София.

Йеребатан сарнъджъ
Работно време 09.00 – 17.30
Вход 10 турски лири

Цистерна на базиликата – най-голямото покрито водохранилище за питейна вода в  Истанбул измежду открити до няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е “Потъналият палат”, построена от император Юстиниян (527-565) и възстановявана два през 18-ти и един път през 19-ти век.
За мен това беше най-интересната забележителност, не зная защо, но се влюбих в това подземие. Има нещо мистериозно и загадъчно в него или може би защото е свързано с толкова легенди, а мен приказките винаги са ме привличали.
Йеребетан се намира точно срещу Света София, на връщане от двореца пак минавате покрай нея, подминавате входа, пресичате улицата и се озовавате пред Йеребетан
Входът е 10 турски лири.
Дължината на цистерната е 140 метра, широчина 70 метра. До нея водят 55 каменни стъпала. Има 336 колони, всяка от които по 9 метра.
Цестерната е разположена върху 9.800 квадратни метра земя и има капацитет да съхранява 100 000 литра вода. Най-впечатляващото са двете глави  на Медузите, използвани за основа на две от колоните, датиращи от римския период. Не се знае откъде са дошли. Изследователите вярват, че са донесени с цел да бъдат единствено основа на колоните, но това мнение, не е било достатъчно задоволително и разбира се както всяко мистично и загадъчно място и това има своята легенда :)
Според една от легендите Медуза е една от трите Горгони – женски чудовища от подземния свят. От трите сестри (Стено, Евриала и Медуза), Медуза била тази, която имала силата да превръща хората, в камък, когато я погледнели.
Според друга легенда, големи снимки и статуи на Горгона били използвани в този период за защита на важни и специални места и поради тази причина статуите били поставени в цистерната.
Третата и моя най-любима легенда разказва, че Горгона била изключителна красавица с прекрасни черни очи, дълга коса и съблазнително тяло…. И била влюбена в Персий, синът на Зевс. Междувременно Атина също била влюбена в него и много завиждала на Горгона за красотата. Тя превърнала косите на Медуза в змии и от този момент нататък, когото и да погледнела Медуза, го превръщала в камък.
По-късно Персей отрязва главата на Медуза, взима силата й и успява да победи много врагове. Според тази легенда, главата на Медуза била забита на кол и поставена в земята наопаки, така че хората да не могат да я гледат в очите и да се превръщат в камък.
А според друга легенда, Медуза видяла себе си в огледалото и само се превърнала в камък….
Главите на медузите се намират накрая на цистерната, точно до изхода.
Другото интересно място в цистерната е така нареченият “Кладенец на желанията” -  колоната, която има дупка за намисляне на желание :) Тя се намира някъде на средата на пътя, в ляво от вас и трябва да внимавате да не я пропуснете. Поставяте палеца си в дупката на колоната, намисляте си желание и  правите пълен кръг с него, след което  хвърляте монетка във водата :)

Разбира веднага след Йеребетан, следва да видите

Света София
работно време от 9:30 до 16:30, почивен ден: понеделник
Вход 20 турски лири

Построена, за да съживи славата на Рим, над 8 пъти по-голяма от централния корт на Уимбълдън, „Света София“ – най-славната църква в историята на византийската империя, е служила дълго време като християнска катедрала, а по-късно след завладяването на града от турците, през 1453 г. е превърната в главна джамия на Константинопол,  като са построени четири минарета и са заличени иконописите във вътрешността й (според исляма, в храмовете не може да има образи на хора).
Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532-537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал, които въпреки, че не са били архитекти са били убедени, че ще успеят да построят най-славната църква в историята на Римската империя. Планът бил прост: огромно централно пространство -  квадрат със страна 31 метра, очертано от 4 масивни арки, които да поддържат цялата структура. Отстрани серия от коридори, а отгоре величествен купол. Амбицициозен проект изискващ гениални решения за своето изпълнение.  Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ в продължение на хилядолетие, до построяването на Севилската катедрала през 1520 г., е най-голямата църква в света.

През 1934 г. Кемал Ататюрк взима решение да обяви Света София за музей.
Разкрити са някои от християнските иконописи, но са запазени и ислямските надписи.

“Слава тебе Господи, че ми позволи да завърша това дело. Соломоне, аз те надминах!”
~ Юстиниян
Гледайте филма на National Geographic за Света София с превод на български
Част 1
Част 2
Част 3

Още интересни факти – Подземните тайни на Света София

След Света София, се насочете към Джамията „Султан Ахмед или известна още като

Синята джамия
Работно време 9:00-17:00
Вход 20 турски лири

Още едно от местата, които изключително ме впечатли…
Намира се точно срещу Света София на площада, като минете през градинката. Няма как да не я забележите със 6-те й впечатляващи минарета. Основното и предназначение е провеждане на молитвени церемонии. От 12:30 до 14:30 е затворена за молитви.

Дължи прякора си на повече от 20 000 декоративни сини, зелени и бели порцеланови плочки донесени от Изник,  използвани за украса на вътрешните й стени. Построена е от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 и 1616 година. Джамията Султан Ахмед е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета. Мехмед-ага трябвало да построи джамията с пет минарета, но поради дребна грешка, той я построява със 6. Султанът му казал тя да бъде със златни минарета, но архитектът  – вместо “алтън” (злато), чул “алтъ” (шест). Той завършил джамията за 7 г. Това, обаче било обявено за светотаство от имамът в Мека, тъй като нито една джамия по света не можела да се равнява със Свещената джамия – Масджид ал-Харам (в превод от арабски – Забранената джамия) – главният мюсюлмански храм и най-голям по размери в света, в  чийто двор се намира Кааба – древен храм, около който е построена джамията. В източния ъгъл на Кааба е вграден „Черният камък“, за който се предполага, че е остатък от метеорит. Според мюсюлманите той е изпратен от Бог на Земята…
При вида на завършения величествен храм, султанът не посмял да накаже архитекта, но го изпратил  в Мека да построи  още 1 минаре на джамията ал-Харам, от която според корана не бивало да има по-голяма. 400 г. по-късно Синята джамия продължава да е едно от архитектурните чудеса на света. Носят се слухове, че само една от уникалните сини плочки се
търгува на черния пазар между  5 и 50 хиляди долара.
360 градуса панорама на джамията
Филм за Синята джамия на английски език

Забележителностите на площада

Те нямат работно време и винаги са там, затова за тях няма нужда да бързате.
Площадът “Хиподрум” – Намира се пред Синята джамия. Познат е още като “Площада на конете”, защото е използван главно за надбягвания с коне след завладяването на Константинопол.
Тук се намират още: Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетския обелиск или Обелискът на Теодосий е най-древният паметник, както на Хиподрума, така и в Истанбул. Обелискът е издигнат през ХV в. от Фараон ІІІ в чест на победата в Месопотамия.
Византийския император Теодосий І заповядва Обелискът да бъде пренесен през 390 г. от Египетския храм на Аполон ( гр. Карнак, обл. Луксор ).

В центъра на Хиподрума се намира и Обелискът на Константин, наречен още Плетена каменна колона. Построена е през Х в. по заповед на император Константин Порфироген в чест на дядо му Василий І. Висок е 32 м. Оригиналните медни покрития са били снети при латинско нашествие ( ХІІІ в. ) и превърнати в монети.

Змийската колона
През 326 г. е пренесена по нареждане на император Константин Велики от храма на Аполон в Делфи / Гърция /. Тя е символ на победата на гръцките градове-държави над персите при Палатея. Според преданието телата на трите преплетени змии били направени от щитовете на персийските войници загинали в битките.

Фонтанът на Вилхелм ІІ (1898 г.)  известен още като „немският фонтан“ е построен през 1898г. По време на второто си пътешествие в Изтока, немският император Вилхелм ІІ,  е останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул. Връщайки се в родината си, изготвил проекта на този изящен фонтан и го подарил на Истанбул.

Когато приключите със всички тези забележителности, най-вероятно ще е между 16 и 18:00 часа, зависи по колко време отделяте на всяка.
Имате две възможности в зависимост от часа и сезона:
Да се приберете за един час почивка и да излезете пак или просто да продължите след кратка кафе пауза или хапване. Съветвам ви да вечеряте на търговската улица, защото там има изключително голям избор от места за хранене, като най-евтино и вкусно от евтините неща са малките закусвални с витрини обсипани със сготвена храна. На търговската улица има поне 7-8 такива.

Като приключите със всичко по горе, следва да е някъде 12:30 – 13:00 часа.
Тук можете да седнете някъде да обядвате и в 14:00 да продължите или с разходка с корабче по Босфора  2 часа или да видите археологическия музей – 1 час.

Археологическия музей се намира точно до Света София на същия тротоар, а пък за да стигнете до Босфора, от Султан Ахмед – площада на който се намирате е необходимо да хванете трамвайчето /синьото/ и да слезнете  на Еминьоню – /там се намира и пазара на подправките/.

Ако успеете да видите и Босфора в първия ден, след като слезнете от корабчето, минете по моста Галата – отгоре или отдолу /където има ресторантчета/ и насреща ще видите стръмна улица, както и част от кулата, към която трябва да се насочите. Най-доброто посещение за кулата е привечер, когато слънцето залязва, защото гледката е невероятна.

Улицата е доста стръмна. Вървите право напред по нея и ще стигнете до кулата, щом я изкачите :)

Кулата Галата
В случай, че идвате от хотела и не искате да минете по моста Галата /400 метра – 10 минути/ пеша, то до нея се стига отново с трамвая, като следва да слезете на спирката след моста Галата (Karakoy – Galata tower)

Работно време 9:00 – 20:00
Вход – 10 турски лири
Кулата Галата предоставя най-невероятната гледка към Босфора. Ако искате да направите спиращи дъха снимки, това е мястото.
Наричана  още Кулата на Христос и разположена в близост до площад „Таксим“, в северната част на залива Златен рог, Кулата е  запазила автентичния си вид още от 15 век, когато е била изградена от камък. Историята разказва, че първоначално е била дървена и използвана години наред като мелница и склад за брашно. Висока е 66,90 м. заедно с конусовидния цилиндър отгоре. В миналото е била най – високата постройка в града. Горните 3 етажа се използват за ресторант, рецепция и кафе-бар. На последния етаж има тераса с неописуема гледка над Истанбул. До терасата на кулата може да се стигне по стълба, чийто стъпала са 143 на брой или с асансьор.
Още интересна информация

Опашка за билети винаги има, така че си отделете поне 20 минути за чакане.

След посещението на кулата, спокойно можете да се разходите по главната търговска улица „Истиклал“ и да се повозите на стария трамвай наричан “Трамваят на носталгията”. Улицата отдясно на кулата води към търговската улица.

Видео, на което се вижда търговската улица и трамваите

Ние прекосихме цялата улица пеша, стигайки до площад Тексим, след което се върнахме обратно с трамвая, което е едно много интересно преживяване.Улицата е толкова оживена, че без значение колко е часа или какъв сезон е, ще се сблъскате безспорно с тълпи от хора. Ще бъдете очаровани от множеството магазини, кафенета, и романтични ресторантчета сгушени н малките улички наоколо, които пресичат главната улица.

Ако успеете да намерите пряката, която води към хотел Pera Palace  или помолите някой да ви упъти, непременно отидете да го видите. От кулата се хваща лявата улица и малко по-напред вече ще трябва да попитате или да се ориентирате по картата. Или от търговската улица се минава през един безистен и се излиза право на хотела…но това е трудно за обяснение, по-лесно ще е да попитате.

Pera Palace
Построен през 1892 година, като последна спирка на известния Ориент Екпрес, той се намира на хълма Пера от който ще се насладите на невероятната гледка, където Златният рог се влива в Босфора.
Интересно е, че в Пера Палас се намира първият електрически асансьор в Истанбул и вторият в Европа,  след този на Айфеловата кула и представлява изключителна комбинация от ковано желязо, злато и  дърво на фона на  6 метровите стени от коралов мрамор във фоайето.
Агата Кристи е посетила Пера Палас много пъти между 1926 и 1932 година. Смята се, че един от нейните бестселъри, “Убийство в Ориент Експрес” е написан именно в стая 411 в хотела. Днес тази стая е преименувана на „Стаята на Агата Кристи“. Ако стаята не е заета в момента и момчетата ви харесат, можете да помолите да ви пуснат да я посетите :)
Други известни гости на Пера Палас са били: Грета Гарбо,  Рита Хейуърт, Алфред Хичкок,  Кемал Ататюрк, цар Николай Втори, членове на семейство Кенеди, крал Едуард VIII, както и знaменитата шпионка Мата Хари (Margaretha Zelle).
Още информация за Pera Palace
Стая 411
Ресторанти с гледка над града

След като минете по цялата търговска улица, стигате до площад Таксим, където ще видите и  републиканския паметник Cumhuriyet Anıtı,  построен през 1928г. – по случай  създаването на Турската република.
От тук можете да хванете Трамвая на носталгията и да се върнете обратно по цялата улица. Самото изживяване няма друго подобно. Трамваят се движи през и върху хората :))) На много пъти имах чувството, че някой човек ще иде зян :))

Като слезете от него, минете отново покрай кулата Галата и стигнете долу до спирката на трамвая, или можете да минете пеша по моста Галата /ако на идване не сте го минали/ или направо да се качите на трамвая, ако вече сте много уморени. Разходката по моста, можете да оставите и за следващия ден, зависи как се справяте с времето.
За да се приберете от площад Таксим има два начина – единият е трамвайчето и трамваят, а другият е да хванете автобус, на който има табела за Аксарай и да изживеете истински ролербусер :))) Возенето на градски автобус може да бъде истинско адреналиново преживяване…няма друго такова шофиране…дръжте се мнооооого здраво :) Рязкото навлизане с пълна газ от крайна лява в крайна дясна лента измежду хилядите останали коли, не е за изпускане :))
Слизането е на спирка Аксарай, където вече следва да си хванете трамвая за 2-3 спирки до Лалели.

Мостът Галата
наричан още Златният рог е дълъг 465 метра. На долния си етаж има няколко магазинчета, заведения за хранене, и кафенета. От него се открива невероятна гледка към Босфора, както и към прочутият въжен красиво осветен мост на Ататюрк, който ще имате прекрасна възможност да видите на следващия ден :)
По целия мост има рибари, които стоят почти денонощно и мирише на риба. Абсурдно е да се опреш на перилата или да си подпреш там апарата, защото всичко е намазано в риба :)))
Кратко Видео за галата и Босфора на английски

Сега, когато сте останали вече без никакви сили …можете да се приберете спокойно в хотела и да поспите до 7:00 на другия ден :) Със сигурност няма да си чувствате краката вече…

ДЕН 2

Дворецът Долмабахче Сарай
Работно време от 09:00 до 15:00ч, почивни дни:  понеделник и четвъртък

Долмабахче означава “запълнена градина” -  малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи великолепния си дворец… или според мен – дворецът на приказките.
Разположен на площ 110 000 кв.м., дворецът има 285 стаи и 43 зали, където се съхраняват 36 полюлея от бохемски, венециански, френски и британски кристал, 280 вази, 156 часовника, 58 кристални свещника, 4 500 кв. м. ръчно тъкани килими от вълна и коприна.  За обзавеждането и украсата са използвани 14 тона злато и 40 тона сребро.
Стъкло не е използвано никъде в интериора, само кристал, като в централната зала се намира най-големият полилей в света с тегло 5.5 тона, изработен от 750 крушки, подарен от кралица Виктория. Едно от стълбищата също е от кристал.
Строителството е продължило малко над 13 години (1843-1856 г.).

Главното крило на дворецът е построено паралелно на морския бряг и се състои от три части: официална сграда, тронна зала и харем. По средата на двореца е разположена на по-високо равнище от останалите части и с много по-атрактивен вид  залата за тържествени балове.

Както по-рано споменах, дворците винаги са първи :) затова следва да се отправите към Долма Бахче, отново достатъчно рано преди 9:00, за да успеете да си купите билет и да влезете още с първата група да разгледате. Трябва да хванете трамвая и да стигнете до последната спирка – Кабаташ (Dolmabahche Palace).

Индивидуалните посещения в двореца са забранени (както и снимането с фотоапарат), затова след като влезете и минете през парка (по-бързичко на този етап, после може да го разгледате) стигайки до главния вход, следва да се наредите на опашката за групата  с англо говорящ екскурзовод. След като групата се събере и ви раздадат найлонови калцуни за обувките, ще влезете. Най-добре е  да не сте последни в групата на стълбите, защото има вероятност да останете за втората група и тогава ще трябва да почакате доста. Ако добре си спомням, мисля че някъде около 20-30 човека е максималния брой на хората, които пускат в една група.

Като влезете вътре  – Съветът ми е да се движите точно до екскурзовода и да сте първи, за да можете наистина да видите всичко. Ако пред вас има 20 човека, няма да можете да видите невероятната гледка, която се открива от стълбите и цялото пространство в уникалните приказни стаи. Това е една не лека задача, защото доста хора се опитват да се движат отпред, но ако си извоювате място веднъж или успявате по-бързо от другите да разгледате някоя стая, то ще можете бързичко да се връщате до екскурзовода, който спира на част от стаите за да разкаже дадена история. Също така – ако сте накрая на опашката – няма да можете да чуете абсолютно нищо, от това, което ще разкаже екскурзоводът. Това важи особено за първата голяма зала, в която ще се спрете и ще следва кратка беседа.
Изключително интересна е библиотеката, залата с прибори и сервизи и стаята на първата жена на султана, червената стая, розовата….

Вижте видео с кадри от двореца
360 градуса панорама на двореца и помещенията
(за да видите различните стаи – следва да кликнете на всяка цветна точка от долната картинка скица и тогава ще се зареди панорамата в горната)

След като излезете от двореца, разгледайте харема, входът е 10 турски лири и се заплаща отделно. После  разгледайте парка  и… хванете трамвая и отидете на Златния Рог. Спирка Каракьой – Galata bridge, където бяхме снощи. От там на всеки час тръгват корабчета за

 Разходка по Босфора
Не можете да изпуснете такова  приключение :)
Таксата е 10 турски лири.

Корабчето минава покрай двореца Долмабахче, луксозни къщи известни от турските сериали, резиденции, хотели и забележителности разположени по Босфора. Ще видите:
Въженият мост на Ататюрк свързващ Европа с Азия
Босфорския мост е 4-ти по големина в Европа и 7-ми в света. Построен е в чест на 50-тата годишнина от основаването на Турската република. Извисява се на 64 метра над морето, като дължината му е 1560м, а широчината – 33.

Крепостта Румели Хисар
Една от малкото изцяло запазени крепости е крепостта Румели Хисар, разположена на европейския бряг на Босфора.
Построена през 1452 г. в най-тясната част на пролива, по заповед на султан Мехмед II Завоевателя, като аванпост на османската армия на европейския бряг с цел директна атака и превземане на Константинопол. Над 10 000 роби, в течение на четири месеца, се трудили над изграждането на крепостта. Османците отдавна имали подобна крепост на отсрещния бряг на протока, наречена „Анадолу Хисаръ” и с новата крепост искали да затворят Босфора, за да не позволят на византийската столица да получава продоволствена помощ от съюзните си генуезки колонии в Черно море.
Крепостта има общо 16  кули  – 3 високи и 13 ниски, които ограждат отбранителното съоръжение.

Кулата на Девицата – Kiz Kulesi известна още като Кулата на Леандър
Построена  от атинският генерал Алкивиад през 408 пр.Хр. за контрол на движението на корабите около Босфора. През 1100 сл. Хр. кулата е преустроена и разширена до крепост от император Алексий I Комнин. През вековете се е използвала за фар и кула за наблюдение на столицата, а сега е превърната в кафе и ресторант с невероятен изглед и по няколко пъти на ден до нея пристигат яхти. Има много и различни легенди, които се разказват за Кулата на Девицата…

Къщата от сериала Перла построена през 1853 година  и се  намира на азиатския бряг на Босфора, с входна такса от 50 евро. Това всъщност е лятната резиденция на Абуд Ефенди, купена от него в началото на XIX век. Вилата се простира на 1000 квадрата, без  градината. Има 18 стаи, 2 зали, басейн, турска баня, сауна, закрит и открит паркинг.
След като приключите разходката с корабчето, можете да посетите двата най-големи и интересни пазара в Истанбул.
Имайте предвид, че работното време е не повече от до 18:00 часа, затова трябва добре да си планирате програмата за този ден още от сутринта и да не губите прекалено много време в ДолмаБахче.

Една спирка по натам /наобратно към Лалели/ се намира

Пазарът на подправките – Египетския пазар
Работно време от 9:30 до 16:30 ч. Почивен ден: Понеделник
Място, което непременно трябва да се види и едва ли има аналог с друг пазар :)
Сигурна съм, че няма да си тръгнете без да си купите нещо :))) Една сравнително малка кутия с локум, обаче, с най-различни видове, струва около 30 турски лири.
Ще  имате най-големият избор от подправки, сушени плодове, ядки, зеленчуци, изкусно декорирани и вкусни локуми с най-различни цветове и вкусове.

Капалъ Чарши
Работно време 08:30 – 19:00ч. неделя – от 9:00

Капалъ чарши е любимо място на туристите и е най-големият закрит пазар в Турция, с над 5000 магазинчета. Повечето сувенири и турски лампи, наргилета, табли, възглавнички и прочие, са сравнително по-евтини в други магазинчета извън прословутия пазар. Ако умеете да се пазарите с търговците, е възможно да се сдобиете и с чудесни подаръци от Капалъ чарши на добра цена.
Още информация за двата пазара

Когато съумеете да видите двата пазара, най-вероятно ще е вече към 19-20:00 часа.
Ако имате допълнителни средства можете да направите едно от следниет неща:

• Посещение на вечер на дервишите
• Посещение на традиционен турски ресторант с танцьорки
• Разходка по моста Галата, ако не сте успяли предната вечер
• Нощна обиколка на Истанбул с бусче – тръгват на определени часове от площад Султан Ахмед. Бусчето минава през цялата европейска и азиатска част, като минава по моста на “Ататюрк” над Босфора.Ето едно добро описание, което намерих за танцьорките:
  “DANSÖZ – така се нарича танцьорката в турция. Самият танц символизира благодарноста отправена към бог от удовлетворената от своят живот жена. Този танц е предопределен за мъжа на танцуващата и има прелъстителен характер(според мен е някаква стара форма на сртиптиз,но това си е мое мнение)…
  Танцьорките се обучават от детска възраст,за да придобият гъвкавоста,прелъстителните наченки в танца,дръзкият поглед,бавните грациозни движения,пищно да намекнат за женственноста си,да съчетаят всичко това в един танц,от който не можете да извърнете поглед до неговото завършване…” – ~ Seli

Още забележителности, които си заслужава да посетите, които ако намерите време може да вмъкнете в програмата… или ако не отделяте тези 4 часа на двата пазара, със сигурност ще успете да вместите по някакъв начин:

Котките…. Да, котките са нещо много интересно в Истанбул – навсякъде има изключигелно дружелюбни котки, сякаш са на почит в този град :)
Легенди за котките

Желязната църква Свети Стефан  – беше затворена, така че не мога да кажа какво е работното време и дали са я отворили вече.
Повече за нея тук

Археологическият музей на Истанбул
Работно време: 08:30 до 17:00 ч. почивен ден: понеделник
Съдържа богати колекции предмети на изкуството, египетски артефакти, гръцки статуи, облекло на султаните, турски фаянс.

Най-големият МОЛ в Европа и най-големия аквариум на Балканския полуостров – Turkuazoo, където можете да наблюдавате повече от 10 000 вида морски обитатели – там ще ви заведе автобусът с групата, на връщане към София и излизане от града. Ако желаете можете да разгледате мола, но аз лично предпочетох да видя рибите – които наистина са впечатляващи, а някои от тях и изключително забавни :)

Крепостта Румели Хисар–вход – 3 лири – по горе писахме за нея.

Миниатюрк Парк
Паркът Миниатюрк е разположен в квартал Сютлютдже на брега на Златния рог. В парка има над 100 миниатюри в мащаб 1:25 на всички известни туристически места или държавни учреждения в Турция. В района на парка има още две интересни места: Музея на кристалите, където ще видите някои от известните сгради в Турция лазерно изгравирани в сърцевината на планински кристали и Музея на (бойната) славата – където е пресъздадена битката при пролива Дарданелите на Чанаккале.

Пистата за формула 1
намираща се  в Азиатската част на града, на разстояние приблизително около 90 км от центъра на Истанбул. Трасето е разположено близо до летището в Азиатската част на Истанбул – Себиха Гьокчен.

Принцовите острови
Разположени на 19-28 км от Истанбул в югоизточната част на Мраморно море, архипелагът се състои от 4 големи населени острова и 5 по-малки и ненаселени.
4-те обитаеми острова са: Kinali( Къносан) –  1,3 кв. км; Burgaz – 1,5 кв. км; Heybeli (Седловидния остров) – 2,3 кв. км и Buyuk Ada ( Големият остров) – 5,4 кв. км.
За разглеждането му се предлагат велосипеди и файтони.
Още информация за островите
Снимки от Buyuk Ada

Варианти за програмата:
Най-хубаво би било ако имате на разположение три дни, за да можете да оставите лифта и мини парка за третия ден.

Просто си купете билети за автобус и си запазете хотел през booking.com – повечето хотели в Лалели са по 20-30 лв на вечер.
Така ще имате пълната свобода без да се съобразявате с никого и без да се налага да ходите и до Одрин, в който реално няма какво толкова да се види – да не говорим за пазара, който е много зле и няма какво да се купи от него. Истинският пазар е Капалъ Чарши.

Ден 1
9:00 – 12:30 Пристигане на площад Султан Ахмед и разгжлеждане на ТопКапи, Света София, Синята Джамия, Цистерната, паметници на площада.
12:30 – 13:30 – Археологически музей или обяд.
14:-15:00 – От археологически музей по тротоара и трамвайната линия – 15 минути стигане до Пазар на подправките – намира се на Еминьоню, където е и моста Галата, както и корабчетата за Босфора.
Разглеждане на пазара на подправките.
15:00 – 17:00 – Разходка с корабче по Босфора
17 :30 – 19:00 – Моста Галата, Кулата и кафе или вечеря.
19 – 22 – Разходка по главната улица, хотел Пера Палас, площад Таксим.

Ден 2
9:00 – 11:00 – С трамвая се стига до Кабаташ, където се намира Долма Бахче Палас.
Разглеждане на двореца и харема.
11:00 – 14:00 -  Миниатюрк Парк – стига се с рейса от автогарата на Еминьоню – а до Еминьоню трябва да вземете трамвая от Кабаташ /двореца/.
14 – 17 – Лифт и кафе Пиер Лоти
17 – 20:00 – Капалъ Чарши

Друг по-лек вариант

Ден 1
9:00 – 12:30 Пристигане на площад Султан Ахмед и разгжлеждане на ТопКапи, Света София, Синята Джамия, Цистерната, паметници на площада.
12:30 – 13:30 – Археологически музей или обяд.
14:-15:00 – От археологически музей за по тротоара и трамвайната линия – 15 минути стигане до Пазар на подправките – намира се на Еминьоню, където е и моста Галата, както и корабчетата за Босфора.
Разглеждане на пазара на подправките.
15:00 – 17:00 – Почивка в хотела или турска баня – Турската баня е 60 лири. Ще трябва да попитате къде точно има такъв Спа комплекс.
17 :30 – 19:00 – Моста Галата, Кулата и кафе или вечеря.
19 – 22 – Разходка по главната улица, хотел Пера Палас, площад Таксим.

Ден 2
9:00 – 11:00 – С трамвая се стига до Кабаташ, където се намира Долма Бахче Палас.
Разглеждане на двореца и харема.
11:00 – 14:00 -  Разходка с корабче по Босфора
14 – 17 – Миниатюрк
17 – 20:00 – Капалъ Чарши

Ако искате да посетите танци на Дервишите или Ориенталски танци, точно до Археологическия музей има малък туристически център, в който се продават билети. 50 лири е цената за дервишите, а 60 за ориенталска вечер. Същите брошури и билети има на средата на площада във вестникарските бутки.

Ако имате на разположение трети ден, то отидете до Принцовите острови и Азиатската част. Разгледайте църквата Хера и влахерната на Дева Мария – лифта и кафетно Пиер Лоти. За тях не мога да ви дам информация, защото жертвах единия ден заради аквариума, който не е чудо голямо и ако друг път сте виждали в друг европейски град такъв, то няма смисъл да ходите и на този.
В никакъв случай не се подлъгвайте да разглеждате музей на ледените фигури, който също се намира във форум Истанбул при аквариума, защото не си заслужава нито времето, нито парите.
Ако добре съумеете да организирате времето си, имате ясна представа какво да посетите и не губите време в лутане и питане, ще успеете да видите всичко. Затова написах и този гайд, за да ви послужи, като ориентир за едно кратко, но наситено с много шарени емоции пътуване.

Автор © : Кристиана Йончева

Снимки: © Крис Дизайн Арт

Но явно това не беше достатъчно, за да ми съсипе деня.
Едно малко момче останало без дъх, уморено от игра, приближи към мен.
Застана точно пред мен и с глава наведена надолу,
каза с голямо вълнение: “Виж какво намерих!”

В ръката си държеше цвете… жалка гледка -
С износени от времето и завяхнали венчелистчета – невиждали достатъчно дъжд и светлина, растението по-скоро приличаше на бурен.
Прииска ми се момчето да си вземе мъртвото цвете и заедно с него да отиде обратно да си играе. Пуснах малка фалшива усмивка и се отместих настрани.

Но вместо да се отдръпне, той седна до мен
и постави цветето на носа си, като възкликна с изненада:
“Със сигурност мирише много хубаво, а и е доста красиво, твърде красиво даже…
затова го откъснах и донесох тук… за вас”.

Буренът пред мен умираше или по-точно беше вече мъртъв…
без никаква жизненост и ярък цвят…
Но знаех, че трябва да го взема, защото малкото момче, никога нямаше да си тръгне и да ме остави на мира. Затова се протегнах за цветето и отговорих:
“Благодаря, точно от каквото имах нужда.”

Но вместо да постави цветето в ръката ми,
той се протегна, като го задържа във въздуха без никакъв умисъл или план…
И точно тогава забелязах за първи път, че беше сляп.
С треперещ глас и сълзи пробляснали в очите ми, му благодарих за прекрасния избор на най-прекрасното цвете.
“Моля, пак заповядайте” – каза с усмивка той, след което избяга да играе… без изобщо да забележи влиянието, което оказа над мен и целият ми ден.

Стоях на пейката и се чудех, как това малко момче е успяло да забележи
една самосъжаляваща се жена, оплакваща съдбата си под старата върба.
Как е разбрал, че съм се предала и съм стигнала до тук?
Може би чрез сърцето си или благословен с истинско прозрение…

Чрез очите на едно сляпо дете, най-накрая успях да видя…
че проблемът не беше света около мен, проблемът бях аз.
И за всички пъти, в които самата аз бях сляпа,
обещах да започна да виждам красотата в живота,
и да ценя всяка секунда, която имам.

Приближих увяхвалото цвете към носа си,
вдишах аромата на прекрасна роза и се
усмихнах, докато гледах как малкото момче, с нов бурен в ръка,
приближаваше нищо неподозиращ възрастен човек, за да промени живота му.

~ Неизвестен автор

©  Превод: Chris Design Art

И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги
застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя
останала сама без всякаква подкрепа.

Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.

Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили
на своя занаят.

Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели
заедно с другите неволници.

Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истанбул, за да я продадат като робиня.

На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и,
искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.

Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си
позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.

Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот
и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: “Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно”.

И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и
започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. “Защо се случва така,
възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?”
Но никой не й отговорил и … станала и тръгнала където й видят очите.

Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи
шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.

За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата
всички чужденки.

Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при
посланиците на императора.

Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: “Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?”
- Мисля, че ще успея – отговорила Фатима.

И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже.
После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И
накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истанбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.

Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.

Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който
живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.

По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.

Истинската жена е трудно да бъде открита, тъй като определението за перфектна жена се различава в различните култури, общества и места по света.

И дали истинската жена е перфектната жена?

Въпреки това, можем да приемем някои общи критерии и ценности, които определят най-очарователната и съвършена, или истинската жена вътре в нас. Вярвам, че всяка жена може да бъде истинска жена, ако тя иска това!

Много от нас веднага ще си зададат един въпрос – коя жена иска да бъде перфектната жена, и защо? Защо не можем просто да бъдем себе си?

Всичко се свежда до това да се изградим като личност или да се опитаме да станем по-добри. Става въпрос за подобряване на нашата личност и общото ни физическо и психическо състояние. Това означава да се опитаме да правим добро и да дадем най-доброто от себе си в това, което правим.

Тъй като на мен ми е отредена ролята на жена в този живот, по-добре да я играя добре и да се стремя да бъда истинска жена. Звучи разумно, нали?

С наближаването на 8 март –Денят  на жената, си помислих, че този пост ще е чудесен подарък за всички жени – да им даде малко повод за размисъл.

Как да станем истинска жена?

Нека повтаря известното изказване, че няма нищо перфектно на този свят и следователно, не можем да станем съвършени жени.

Въпреки това, ние можем да направим всичко възможно, за да се усъвършенстваме и да открием истинската жена вътре в нас чрез съзнателни усилия, изпитани методи и доказани прости начини. Това ще ни помогне да постигнем от себе си това, което е близо до истинската жена.

Коя е истинската жена?

” Истинската жена, благородно планирана, е жената да се грижи, утешава, и ръководи; да притежава душевност, и да е излъчва ангелска светлина.”
~ У. Уърдсуърт

Какво ви определя като съвършена жена? Дали това е вашият брак, деца, семейство, успех, постижения, страст или богатство?
Жената вътре във вас знае, че този въпрос изисква много размисъл, така че нека започнем с разбирането на това, какво всъщност е жената!

Жената е красиво, удивително създание, често дори мистериозна, интересна и необичайна! Тя притежава силен характер и индивидуалност, постоянство, разнообразие от интереси извън и в рамките на нейното семейство и дом, и притежава много повече от това, което се вижда на пръв поглед!

“Силата на жената може да издържи тежестта на целия свят.”
~С. Смит

Истинската жена има цел и смисъл в живота си, притежава дълбочина на личността и характера, и е интересно да бъде опозната.
Тя проявява търпение, честност, почтеност, и живее живота със страст, любов, целенасоченост, спокойствие и увереност. Истинската жена има качества, които карат другите да забележат, че тя не е само една външност!

Някои стъпки за създаване на истинската жена в себе си

Вие дали сте жената, която винаги сте искали да бъдете? Имате ли това, което е необходимо, за да покажете истинската жена във вас? Знаете ли начини, които можете да използвате, за да се превърнете в тази жена – щастливата жена, която заслужавате да бъдете?

1 – Погрижете се за себе си
Поддържайте вашето здраве и форма чрез добре балансиран хранителен режим, и  правете упражнения редовно. Не забравяйте да пиете поне осем чаши вода на ден!
Може да опитате да си създадете режим, като ходите пеша, или се запишете на фитнес, или чрез друг вид игра или спорт, за да сте активни. Не забравяйте, че активното тяло води до активен ум и възпитава истинската жена вътре във вас!
Една жена трябва да се чувства добре по отношение на себе си, и едно от нещата, които можете да направите е да се обличате хубаво и да изглеждате привлекателно с малко грим, в края на краищата външността наистина е от значение! Със сигурност повишава вашата увереност и тази на околните за най-доброто в жените!
И разбира се, хигиената означава много!
2 – Не бъдете груби или злонамерени
Истинската жена е емоционално стабилна. За да възпитате истинската жена във себе си, не се опитвайте да бъдете груби или лоши, тъй като хората обичат да виждат жената като чувствителна, грижовна, нежна и любяща жена.
Не е ли това нейната истинска същност? В променящите се модерни ценности, може да има различни гледни точки, но самата аз като жена, се старая да се уверя, че жената в мен е любяща и с добро сърце, и се отнасям към другите жени и мъже по този начин.

3 – Избягвайте да бъдете материалистки
Истинската жена е материално същество. Това не означава, че истинската жена трябва да бъде материалистка – всъщност, истинската жена никога не е материалистка и не говори твърде много за пари или други неща, свързани с пари.
Да, парите са важни, но непрекъснатото говорене за пари само ще ви направи по-голяма материалистка, алчна, стисната, и мислеща само за пари.
Истинската жена има силен характер и добродетели и показва най-доброто от себе си.

4 – Бъдете готови да се промените
Истинската жена винаги учи нещо ново. За да разкриете истинската жена в себе си и да се превърнете в добра жена, винаги бъдете готови за промени ” Приеми и се адаптирай към живота” и за това до което водят тези промени.
Всяка промяна, която е за добро, си струва усилието. Не забравяйте, че като жена, имате по-голяма отговорност и роля по отношение на вашето семейство, деца и вашия дом.

5 – Вашата Личност има значение
Истинската жена е добра по характер. Личността на Истинската жена ще засенчи всичко останало. Може да имате най-красивото лице на света, но ако имате неприятно изражение и сте намусена или си сменяте настроенията, вие сте далеч от истинската жена!
За да изградите истинската жена вътре във вас и да се превърне в перфектната жена, изградете вашата увереност, като се занимавате с положителни неща и дейности. Научете се да контролирате своя темперамент, промените в настроението си, и се опитайте да бъдете настроени възможно най- приятелски и бъдете гостоприемни.
Да, ние всички имаме нашите недостатъци и лоши моменти, но истинската жена ще има такива личностни качества, които ще елиминират всички недостатъци и неприятни моменти чрез благосклонност, и ще ги обърнат в нейна полза.
Така че, за да се превърнете в истинската жена, приберете стомаха си, дръжте брадичката леко наклонена, раменете изправени назад, и имайте непрекъснато позитивна нагласа към света с усмивка на лицето!

6 – Използвайте позитивни потвърждения
Истинската жена вярва в себе си. Тя винаги ще използвала позитивни отговори, дори и да се сблъска с негативни хора или мисли около нея. Това е, с което се проявява  истинската жена вътре в нея.
Ако се съмнявате, че не сте перфектната жена, опитайте една такава техника:  погледнете се в огледалото и без значение как изглеждате, си кажете – “Аз съм красива”, и го правете всеки ден!
Това е мигновен бустер ефект!
Вярвайте в себе си и своите възможности, и светът ще се промени за вас!

8 – Не се страхувайте от нищо
Истинската жена е смела. Трудно е да си  смела, но истинската жена е тази, която ще хване бика за рогата!
Да бъдете жена може понякога да ви кара да се страхувате от проблемите, които се появяват в живота ви, но не трябва да се страхувате, а вместо това в такива ситуации трябва да се изправите и да се борите.
Бъдете готови да придобиете качества, способности, инструменти, техники, или каквото е необходимо, за да противодействате на проблемите, пред които сте изправени.
Вместо да се притеснявате за нещата, разберете основната причина за проблема, и начертайте мерки за преодоляването му. Жената вътре във вас е по-силна, отколкото си представяте, и можете да станете жената, която не се страхува от нищо!

9 – Ценете себе си
Истинската жена цени себе си. Тя никога не забравя да цени себе си и другите, и цени усилията, които полага в работата си и семейството си. Жената вътре във вас знае, че без вас нито той,  нито семейство и децата ще са това, което са.
Истинската жена е жената, която заслужава уважение и възхищение за всичко, което прави. И разбира се, това са онези жени-чудо, които жонглират между работата и домовете си, и изпълняват всички функции по отношение на ръководенето на  семейството и децата.

10 – Ценете семейството си
Истинската жена е човек,  който държи на семейството.  Най-важният аспект, чрез който се проявява истинската жена във вас и ви прави перфектната жена е да цените и да се грижите за семейството си.
Истинската жена се грижи за изграждането на силна връзка със съпруга си, ако тя е омъжена, и не се отказва, когато нещата станат трудни.
Жената вътре във вас знае, че вие ​​сте, като котвата на един кораб, и вашите деца означават всичко на света за вас. Те ви уважават за вашата любов, твърдост, и доброта.
Истинската жена винаги ще бъде до своите деца и семейството си, и ще се опитва да прекара максимално време с тях,  да откликва на желанията и проблемите на деца си, тяхното училище, и техните извънкласни дейности.

11 – Някои други неща..
• Бъдете щастливи с това което сте, и бъдете наясно с това, което искате от живота.
• Винаги бъдете искрена и естествена към себе си и другите около вас.
• Изградете си самочувствие, вътрешна сила и мощ, и направете всичко възможно, за да разкриете  истинската жена вътре във вас.
• Отделете време за семейството си, приятелите и близките ви.
• Бъдете отзивчиви, непредубедени, наясно с морала и ценностите си и ги отстоявайте.
• Научете се да прощавате на себе си и на другите, и никога не пренебрегвайте хората около вас.
• Научете се да бъдете добър слушател и добър събеседник.
• Запазете спокойствие, бъдете умерена, представяйте добре аргументите си и бъдете спокойна във всичко, което правите.
• Бъдете наясно докъде можете да стигнете и какви са вашите граници, и никога не упражнявайте натиск.

Истинската жена е също така жена с голяма сила, която зарежда с енергия истинската жена вътре в нея. Тя е жена на разума и положителното влияние.
Както звучат думите в поезията на Емили Дикинсън: “Никога не знаем колко високо сме, докато не сме призовани да се извисим. И тогава, ако такъв е наистина планът,  ние докосваме небето.”

Така че, прекрасни жени – ценете Деня на жената, всъщност, всеки един ден от живота си, чрез вярата в себе си, и се чувствайте щастливи за това коя сте и каква сте. Възхищавайте се на вашите постижения, без значение колко малки или големи са те, и се гордейте с тях!

Аз Перфектна жена ли съм? Не бих казала перфектна все още, но правя усилия да подобря и променя себе си към по-добро и просто знам, че ще постигна това съвършенството. Ако съм в състояние да направя собствения си живот и живота на другите щастлив и спокоен, аз не бих се поколебала да се определя  и да си поставя короната на Истинската жена!

“Аз съм жена, която се усъвършенства. Аз просто се опитвам като всички останали. Аз се опитвам да откликна позитивно на всеки конфликт, да се възползвам от всяко преживяване и да натрупам опит от наученото. Животът никога не е скучен. “
~ Опра Уинфри

© Автор: Херлена Синг
© Превод: Ани Малчева

Женското тяло
Доказано е, че мъжете се влияят не толкова от конкретните килограми, колкото от пропорциите в тялото на жената. Мъжкото око винаги е било привличано от извивките и овалните форми повече от колкото от ъгловатите. Ако обиколката на талията ти е в рамките на 60-80% от обиколката на ханша и бюста, имаш по-голям шанс да бъдеш забелязана. Не забравяй, че грижата за външния вид като цяло е от изключително значение, защото хем на шега, хем не – мъжете по-добре могат да виждат, от колкото да мислят при срещата с теб.

Женската сексуалност
Истинската жена излъчва деликатно и ненатрапливо еротика и сексапил. Тя не се срамува от сексуалността си. Няма задръжки в моменти на интимност, освободена е да иска и да доставя сексуално удоволствие. Показва без неудобство страстта си и изпитаната радост от сексуалната близост.

Женската емоционалност
Изразените емоции и чувствеността винаги са били привилегия и предимство на женския пол. Мъжкото начало е рационално, женското – ирационално. Студената емоционално жена отблъсква. Често тя не е и страстна любовница, което отдалечава мъжете. Не бъркай обаче женската експресивност със свръх-театралност. Последното плаши и дразни мъжете.

Майчинската загриженост
У всяка жена, независимо дали е раждала, или не, говори майката. Това привлича мъжкия пол. Майчинството може да бъде изразено в готовността за грижа към растения, животни, хора, в нежно отношение към по-слабите и готовността за съчувствие, в готовността за даване на разбиране, успокоение, помощ.

Женското поведение
Умението на една жена да бъде напориста и борбена на работното си място не изключва женските черти в държанието й спрямо мъжкия пол извън работния контекст. Умението на подчинение, за адаптиране и гъвкаво, меко подхождане в човешките отношения в женска привилегия. Не случайно се казва, че мъжът е съдът, а водата – женското начало, която го изпълва, заема формата, но му придава и съдържание, осмисля го. Старата поговорка, че мъжът е главата, а жената шията, също прекрасно илюстрира предимствата на женското поведение Шията определя е коя посока да се върти главата, но го прави ненатрапливо и не властно. Най-исканата мома в селото е била тази, която “ситно ходи, ниско гледа, мъдро дума”!

Творчеството
Истинската жена ражда непрекъснато. Не непременно в буквалния смисъл. Точно както преносената бременност може да бъде опасна за родилката , така и постоянно бременната, нераждащата женска душа е опасна за психичното равновесие на жената. Не е важно какво точно твори тя. Може да са стихове, може да са картини, може да са вкусни гозби, песни, гоблени. Не е нужно да са високохудожествени произведения на изкуството. Важен е процесът, а не конкретния продукт. Така женската душа се пречиства и обновява. Така се чувства пълноценна и резултатна. В противен случай се депресира.

Усет към дома
Жената е пълноценна като съпруга, като майка, като човек, когато има чувство за дом. Понятието “у дома” не е само понятие за място, то е понятие и за време. Независимо къде се намираш, душата ти трябва да се чувства уютно. В противен случай женската психика винаги страда, а това се отразява на нейното чувство за щастие, както и на контакта й с целия околен свят. Косвено страдат и тези, които я заобикалят.

Времето за общуване с ближния и със себе си
Истинската жена се нуждае от контакт с мъжа, с децата, с другите жени. Тя знае да слуша и да чува това, което казва другият. Умее да съпреживява. Тя носи в себе си древната женска мъдрост предадена от майка й, баба й и всички нейни прародителки. Истинската жена задължително общува и със себе си. Този критерий много жени са забравили напоследък. Контактът с вътрешния свят, пътуването й в света на интуицията, на невидимото, но усетено, е изключително важен за усещането за хармония и спокойствие. В противен случай жената се изнася прекалено много е света на материята, който е мъжки свят. Това й носи напрежение, прекъсва изконната женска връзка с духовността, с мъдростта на женската дълбока сетивност, която в повечето случаи е по-силна от тази на разума.

Гордостта от женствеността
Истинската жена тържествува от факта, че е представителка на нежния пол. Преживява женското си тяло, женската душа като дар от Бога и се опитва да предаде това позитивно усещане и на дъщерите си. Вярва, че женската й роля е мисия – смисъл на живота й. Това е жената, за която всеки ден е Осми март.

Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра…
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, – отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно…

Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно…

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа…
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие…

~ Източна притча

Имало едно време един сиромах момък. Той ходел по градовете да търси работа. Стигнал веднъж в един далечен град и тръгнал да обикаля, да види няма ли работа за него. Като вървял по пазара, срещнал го един хубаво облечен мъж и го попитал:
— Къде си тръгнал бе, момко?
— Работа диря — отвърнал момъкът. — С чужда работа се прехранвам.
— Върви с мене — рекъл му богаташът. — Ако можеш да ми свършиш една работа, ще ти дам една жълтица.
— Добре — казал момъкът и тръгнал с него. Непознатият го отвел у дома си, нахранил го, напоил го, а сетне извел от обора три коня на двора и рекъл на момъка:
— Хайде сега яхни единия кон, а другия завържи за него да го водиш със себе си; аз ще се кача на третия.
Така и сторили. Яхнал момъкът единия кон, богаташът се качил на другия, а третия вързали за оня, що яздел момъкът, и потеглили. Яздили, яздили — три дни и три нощи път изминали; стигнали най-сетне всред някаква висока и гъста гора, минали и нея и спрели пред едни скали. Ама какви скали! Много високи, стръмни — никой не може да се изкачи по тях нагоре. Додето могло човешко око да погледне нашир и нависоко — все скали се виждали, едни над други, като отвесни стълби, по които се стига чак до облаците.
— Хайде тука да си починем малко — рекъл богаташът, — па сетне ще се заловим за работа.
Слезли от конете и седнали да ядат. Наоколо нямало жива душа: мъртвило; само понякога се виждали големи орли да прелитат над скалите и да се губят в небесната вис. Като се наяли и си починали, богаташът заклал единия кон. Момъкът се почудил и попитал:
— Защо колиш коня, господарю?
— Ти сега гледай и мълчи! — рекъл богаташът. — Конете са си мои: ако ми е воля, и трите ще заколя. Ти недей ми се бърка!
Заклал коня, одрал го, обърнал му кожата с кървавата страна навън, па рекъл на момъка:
— Аз свърших своята работа; сега ти ще почнеш. Ето ти една жълтица; вземи я, да не мислиш, че ще ти изям заплатата! А сега се наври под конската кожа и се дръж здраво за нея. Ако дойде нещо и те понесе нагоре, недей се плаши: аз съм тука; нищо лошо няма да ти се случи. Лежи си под кожата и чакай.
Момъкът наметнал конската кожа и се хванал за нея с две ръце. Минало малко време и ето, че се задал откъм скалите един много голям орел. Той полетял право към прясната кожа, грабнал я с нозете си и я понесъл нагоре заедно с човека. Летял с нея, летял и я изнесъл навръх скалите. Там я оставил и почнал да я кълве. Събрали се и други орли, накацали по кожата, сбили се за нея. Най-сетне оня, дето я бил донесъл, грабнал кожата и я повлякъл нанякъде, а след него полетели и другите орли. Момъкът останал навръх скалите. След малко чул глас отдолу — гласа на богаташа:
— Хей, момко, чуваш ли?
— Чувам, чувам — обадил се момъкът.
— Потърси по скалите хубаво: там ще намериш елмази; събери най-едрите и ми ги хвърли долу, а аз ще ти кажа после отде да слезеш. Чу ли?
— Чух, чух — рекъл момъкът.
Той се озърнал наоколо по скалите. Походил насам, походил натам, гледа: цели купища от конски и човешки кости, но елмази не видял.
— Няма елмази — извикал той отгоре на богаташа. — Само кости се виждат.
— Потърси, потърси! — викнал му оня отдолу. — Разрови костите — виж под тях!
Момъкът разровил с нозе костите и наистина под тях намерил много елмази и други безценни камъни. Той насъбрал от най-едрите и ги търкулнал. Така момъкът събирал и пускал, а оня под скалите товарел, докато си натоварил и двата коня, и ги повел да си върви.
— Хей, човече! — викнал отгоре момъкът. — Чакай бе, къде тръгваш без мене? Нали щеше да ми кажеш, отде да сляза?
А богаташът се спрял, па му рекъл:
— Отде да слезеш ли? Питай тия човешки глави, които лежат навръх скалите: те ще ти кажат!
И си отишъл, а момъкът останал на скалите да се чуди какво да прави. Обикалял отсам-оттатък — да види не ще ли може да слезе отнякъде; накъдето и да погледнел, все било отвесна стръмнина, отникъде се не виждал пролез надолу. Той си помислил:
„Оттука не може да се слезе, а да остана тук, ще ме изядат орлите, както са изяли толкова хора преди мене. Трябва да се махна от тия скали, колкото мога по-скоро.“
И той тръгнал по скалистия гребен — накъдето му видят очите. Вървял, вървял, а гребенът се не изхожда: все скали и скали. На едно място замръкнал; от тъмнина не можел да види вече накъде да върви. Намерил една пещера и влязъл вътре да преспи. За да се запази от зверове, той затулил входа на пещерата с няколко едри камъка и легнал в дъното да спи. Посред нощ се чуло силно пърхане пред пещерата и момъкът се събудил. В тая пещера живеели от ония едри орли, които летели през деня по скалите. През деня те ходели нагоре-надолу да си дирят храна, а среднощ се прибирали там да спят. И тая нощ прелетели до пещерата, но намерили входа затворен. Те блъскали с криле, драли с нозе, удряли с кълвуни, но камъните били така здраво заглавени в дупката, че се не поклащали. Момъкът се уплашил да не би орлите да гътнат камъните и да влязат, та да го разкъсат; той стоял в пещерата като на тръни. По едно време единият орел казал:
— Хайде, братя, да идем другаде да дирим място за нощуване. А утре рано ще дойдем да чакаме оня, който е вътре, да му извадим очите и да му изпием кръвта.
Друг орел се обадил с отпаднал глас:
— Не мога, брате, да мръдна по-нататък. Оня проклет старец ме удари с брадвата си толкова силно, че ми пресече крилото. По целия път от там до тук е текла кръвта ми. Тука ще се мре. Вие вървете, а мене ме оставете.
— Не може, не може — рекли другите орли. — Дето вървим ние, там и ти. Ще те дигнем на крилата си и ще те понесем, но тука няма да те оставим.
След малко момъкът чул отново силно пърхане пред пещерата; шумът затихнал; орлите отлетели. Тогава той махнал камъните и избягал из пещерата. По скалите лъщяла на лунната светлина кръвта на убития орел и момъкът тръгнал по нея. По кръвта, по кръвта — той стигнал до една скалиста падина. Там вече не се виждала кръв. Съмнало се и момъкът видял една стръмна пътека, която се виела по скалите надолу. Той тръгнал по пътеката, а тя все вървяла между скалите и сякаш край нямала. Цял ден вървял момъкът по пътеката, а надвечер излязъл в една камениста котловина. Там видял една кула от черен камък.
„Ще вляза тук — рекъл си той, — че каквото ще да става. Толкова време вече не съм ял нищо, нито съм пил вода; от глад и жажда ще умра. Който и да живее в тази кула, ще му се примоля да ме нахрани и напои, та макар и цял живот да му слугувам.“
Той влязъл в кулата. Там седял един старец и дерял орел. Насред стаята пламтяло голямо огнище.
— Добър вечер, дядо — рекъл момъкът.
— Добър вечер, синко — отговорил старецът. — Седни де! Отде идеш? Как си попаднал в тия пусти места? Тук човешка стъпка не е никога стъпвала.
Момъкът приседнал до огнището и разказал всичко на стареца.
— Ами имаш ли, дядо, нещо за ядене? — запитал го той. — Па и вода ми се пие. От глад и жажда умирам.
— Ще се намери — казал старецът. — За добри хора всичко има. Вземи тоя ключ и отвори с него ей оная стая, първата: там има и за ядене, и за пиене.
Старецът бръкнал в брадата си и извадил оттам четири ключа. Дал единия на момъка и му посочил в тъмното някаква врата, която едва се виждала. Момъкът отключил вратата, взел една главня, да си свети, и влязъл в стаята. Там имало наистина какви ли не ястия и питиета. Той се нахранил, заключил пак стаята и се върнал при стареца. Оня бил вече одрал орела и закачил кожата му с перата на една греда до огъня; там висели много орлови кожи.
От тая вечер момъкът останал да живее при стареца. Той му шътал из къщи, помагал му да бие орли и да ги дере, а оня го хранел. Старецът му дал трите ключа — да отключва и заключва с тях стаите на кулата. Но четвъртия не му давал. Една вечер момъкът му се примолил да му даде и него.
— Моля ти се, дядо — рекъл той, — дай ми и ключа от оная стая да видя какво има там. Само ще погледна и пак ще ти го дам.
— Не може — казал старецът. — Не ти е работа да влизаш там. В онази стая има два страшни орела: щом влезеш, ще ти изкълват очите. Ако ти трябва ядене и пиене или нещо друго — в трите стаи ще намериш: ключовете са у тебе. А пък ако ти трябва да ходиш цял живот без очи — отключи четвъртата стая и влез!
Момъкът се уплашил от тия думи и вече не повторил молбата си. Тъй минало много време. Когато старецът излезел нанякъде, момъкът си турял ухото на ключалката — да чуе пърхат ли в стаята орлите. Но нищо се не чувало. Турял си окото на дупката — нищо се не виждало. Тъй днес, тъй утре — един ден се решил да влезе и да види що има в стаята. Старецът бил заспал; той му бръкнал в брадата и взел ключа. Старецът усетил и му рекъл в просъница:
— Злото си дириш, синко. Хайде, отключи — щом ти не дава мира любопитството!
Момъкът взел ключа, престрашил се и отворил четвъртата стая. Вътре видял голям извор с бистра вода; в извора се къпела една хубава мома. Тя била толкова хубава, че момъкът останал на мястото си като вкаменен, щом я видял: не можал дъха да си поеме. А тя си дигнала ризата и полетяла с нея нагоре; стаята имала отгоре свод; момата долетяла до свода и почнала да удря стъклата с ръка — да ги счупи и да избяга; но те били дебели, та не могла да ги счупи. Момъкът я погледнал, па като се уплашил да я не изпусне да побегне из вратата, бързо излязъл и заключил стаята. Старецът се събудил от трясъка на вратата и го попитал:
— Е, синко, видя ли какво има в стаята?
— Видях, дядо. Една мома се къпеше във водата на извора. Хубава, хубава, не може да се намери друга като нея. Само слънцето е негли по-хубаво от тая мома.
— Добре си я видял, сине — казал му старецът. — Ами тя що направи, като те видя?
— Побягна. Искаше да разбие прозорците и да избяга оттам.
— Да не бе ходил, сине, лошо си направил.
— Рекох да видя що има, дядо.
— Е, като видя, каква полза?
— Полза никаква, дядо. Тая мома ми е още в ума. Накъдето погледна, все нея виждам. Ума ми взе.
— Тъй е, синко, аз нали ти казах? Все нея ще виждаш и за всичко друго сляп ще ходиш, додето се не задомиш с нея. Но и после няма добро да видиш.
Минало се, що се минало, момъкът паднал болен от мисъл по момата. Все тя му в ума, все тя му пред очите.
Не може работа да залови като света. Час по час отивал, отключвал вратата — да види момата. А тя все си грабвала ризата и отлитала. Веднъж той рекъл на стареца:
— Това не може тъй да върви, дядо. Нали ме видиш, че се топя? Болест ме налегна, смърт ще ме довърши. Искам да взема тая мома, дето се къпе в стаята, и да си я отведа у дома, при нашите хора.
— Не си намислил добро — казал старецът. — И да я вземеш, тя няма да седи при тебе: ще отлети, ще избяга. После ще трябва накрай света да я дириш.
— Ти ми кажи как да я хвана, дядо — рекъл момъкът, — па после нека бяга, ако може. Няма да я пускам никъде; дето се казва, в клетка ще я държа.
— Да ти кажа, синко — рекъл старецът. — Ти влез през нощта в стаята, докато момата спи, па се скрий в някой ъгъл. На заранта рано-рано тя става и отива да се къпе. Щом се съблече и си просне ризата, ти скочи, та й я вземи. Ако ризата е у тебе, момата не ще има сила да хвръкне и да избяга. Като агне ще тръгне подире ти. Тя не е мома като всяка мома: самодива е. Само пази добре ризата: вземе ли я, ще хвръкне, та не можеш я стигна вече.
— Добре, дядо, жив да си! — рекъл зарадван момъкът. — Ще направя, както ме учиш.
Вечерта, когато се мръкнало добре, той поискал от стареца ключа.
— Недей бърза! — рекъл му оня. — Чакай да се навечеряме, па сетне влез в оная стая, та вземи едни хубави женски дрехи, един самун хляб и малко сол, па в полунощ отключи тихо вратата и се промъкни! Като вземеш на заранта ризата, подай на момата сол и хляб, да разбере, че я искаш за жена — в мир да си живеете, та и тя да те обикне. А сетне й дай дрехите да ги облече, та недей я води гола — за срам от хората.
Момъкът послушал. Повечеряли със стареца, сетне взел хляб, сол и един кат хубави женски дрехи, па в среднощ се вмъкнал и притаил в стаята. Момата спяла. Русите й коси светели като слънце в тъмнината, а като дишала — стаята се пълнела с благоухание, сякаш там са цъфнали хиляди кринове. На заранта тя се съблякла да се къпе, а той й взел ризата. Момата почнала да плаче и да се крие по ъглите.
— Дай ми ризата — думала тя плачешком на момъка. — Дай ми я, че ще се стопя от срам! А той й рекъл:
— Недей плака, хубава моме. Аз те искам да ми станеш невяста: затова съм дошъл. Вземи, та хапни с мене сол и хляб — в мир и обич да си живеем. Аз ще те отведа далече от тия пущинаци, при баща ми и майка ми; там е по-добре оттука.
Самодивата хапнала с момъка хляб и сол, па почнала да му дума:
— Не ща да бягам от тебе: ти ще си ми от днес нататък мъж; обикнах те и без тебе не мога. Дай ми сега ризата да се облека, па ме води, където щеш: дето отидеш ти, там ще вървя и аз.
— Не може, не може — рекъл той. — Ризата ти не давам. Ето тия дрехи, за тебе съм ги приготвил: вземи, та се облечи. Те са по-хубави от ризата ти.
— Хубава била, лоша била, дай ми я! — завикала момата. — Без нея не мога.
— Не ти я давам. Облечи тия дрехи, па да вървим.
Нямало що, самодивата облякла дрехите и тръгнала след момъка. Той я отвел при стареца и й казал:
— Целуни на тоя старец ръка. Той ми е като баща.
И тя му целунала ръка. Тогава старецът станал, та извел из обора най-силния си кон, напълнил дисагите му с пари и рекъл на момъка:
— Качете се сега с момата на тоя кон: той ще ви отведе право у вас.
А момата казала:
— Дядо, ти си ми като баща, а тоя момък ми е мъж. Нека си върви той с коня вкъщи, а на мене да върне ризата, за да отида до Кушкундалево да се простя с баща, майка и сестри. И нему, и тебе давам дума, че сетне ще се върна и ще го намеря. Той ми е вече мъж: за мъж го зная и за мъж ще го имам; пред мъж и пред баща лъжа не бива. Кажи му да ми даде ризата.
А старецът рекъл:
— Синко, виж я как ти се моли; дай й ризата, па ако ви е късмет да се водите като мъж и жена, тя ще дойде. Ако ли не й дадеш ризата, утре може сама да си я вземе, да побегне — и тогава не можеш я вече намери. Къде е Кушкундалево, и аз не знам, но съм чувал, че било някъде накрай света: дотам ти не можеш отиде да я гониш. А тя се е от сума години разлъчила с домашните си, та й е жал да отиде на сватба, без да им се обади.
Но момъкът се уплашил, че самодивата може да избяга и вече да се не върне, та рекъл:
— Не може. Хайде качвай се на коня, да тръгваме. Няма сега време за прощаване с роднини.
Самодивата поплакала, поплакала, па яхнала коня, качил се и момъкът и поели пътеката за надолу. Конят бил як, та за няколко дена ги отнесъл в момковото село. Щом влезли в къщата, дето живеел момъкът, баща му и майка му излезли да ги посрещнат.
— Татко — рекъл момъкът, — ида си от чужбина и ви водя снаха самодива. От нея по-хубава никъде няма. Сега ще ни гостите, че сме прегладнели и уморени. Па и пари ви нося; видиш ли тия дисаги на коня: все с пари са пълни!
— Добре, синко, добре — зарадвали се бащата и майката. — Всичко ще нагласим. Седнете си починете.
Разшетали се баща и майка на стари години — син и снаха да гощават. Стъкмили вкусна вечеря, нагостили ги. Още след вечерята бащата рекъл на сина си:
— Всичко това добре, сине. И снахата хубава — от хубава по-хубава, — но нямаме къща като за нея. Как ще живее тя в тая грозна къща? Я ти утре рано повикай майстори да дигнат всред градината нова къща, красива и голяма, та чак тогава ще правим сватба. Инак, който дойде, ще ни се смее; всички ще викат: „Бива ли такава булка като слънце да живее в тая съборена къща?“ За подбив ще станем.
— Бива, татко, бива — съгласил се синът. — Още утре ще извикам майстори.

На другия ден дошли най-добрите майстори и почнали да градят къщата. За да скрие самодивската риза, та да я не намери момата, момъкът я зазидал в стената: само един конец от нея се подавал навън, колкото да се вижда, че е там. Той стоял при зидарите, докато изкарат цялата стена, за да бъде сигурен, че ще зазидат ризата вътре. Минали месец-два, къщата била готова, изградена и измазана. На другия ден щели вече да правят сватба в новата къща. През нощта самодивата станала, когато всички били заспали, и отишла в градината. Намерила конеца, що висял извън стената, и го хванала. Като уловила конеца от ризата, върнала й се предишната самодивска сила и тя разкъртила зида, та извадила оттам ризата, облякла я и полетяла. В това време момъкът бил станал да пие вода. Като чул, че новата къща се събаря с голям шум, затекъл се в градината и видял самодивата, че полита нагоре. Тя му махнала с ръка и рекла:
— Ако си ми мъж, ще дойдеш да ме намериш, където и да отида.

След това хвръкнала и се изгубила.

Тръгнал момъкът да я търси. Но къде ще я намери? Не знаел. Ходил насам, ходил натам; по едно време му дошло на ум, че тя още в кулата на стареца споменавала името на мястото, дето живеели баща й и майка й. Помъчил се момъкът да си спомни това име, но не можал. Въртяло се в ума му нещо като „Кушкун…“, но по-натам си не спомнял. Решил да отиде пак да пита стареца в кулата, но не знаел пътя натам. Въртял се, лутал се, търсил пътя, не можал да го намери. Тогава му хрумнало да отиде отново в града, дето се били срещнали с оня жесток богаташ. Запътил се момъкът за там. Ходил, ходил, стигнал в града и на заранта тръгнал по пазара. Пак срещнал богаташа, но онзи го не познал.
— Чакай бе, лудо-младо! — рекъл му богаташът. — Накъде си тръгнал?
— Работа търся, господарю — отвърнал момъкът. — С чужда работа се прехранвам. Диря някого да му стана ратай.
— Тъй ли? Ами и аз търся човек за ратай: ела с мене! Ако ми свършиш една работа, ще ти дам една жълтица за три дена.
— Не може — рекъл момъкът. — За една жълтица три дена не шетам. Искам по жълтица на ден.
— Как тъй бе, момко? — зачудил се оня. — Че къде ще намериш ти господар да ти плати и за десет дена една жълтица, та искаш по жълтица на ден?
— Тъй се главявам — рекъл момъкът, — навсякъде тъй са ми плащали, тъй ще ми платиш и ти; ако щеш, ако ли не — търси си друг човек.

Богаташът знаел, че не ще намери другиго, защото всички в оня град били забелязали, че който се глави ратай у него, след два-три дена изчезва някъде, та и следата му не може да се намери. Той гледал да му се мерне чужденец, та него да глави. Затова се съгласил.
— Хубаво — рекъл, — по жълтица на ден ще ти давам.
Отвел го пак у дома си, нахранил го, напоил го. На другия ден рано-рано тръгнали с други три коня. Момъкът яхнал единия, богаташът — другия, а третия повели. Стигнали пак под скалите, отвъд гората. Починали си, а господарят заклал коня и се запретнал да го дере.
— Защо закла тоя кон? — попитал и сега момъкът, за да го не познае оня, че е същият, който е идвал вече с него. — Конят хубаво вървеше, не беше ни болен, ни куц.
— То не е твоя работа — рекъл богаташът. — Ти гледай, па си мълчи.
Одрал коня и накарал момъка да се пъхне в кожата и да се държи здраво за нея. Влязъл момъкът в кожата и полежал известно време. Долетял един голям орел и дигнал кожата заедно с човека, та я изнесъл навръх скалите.
Онзи отдолу се провикнал:
— Хей, момко! Хвърли ми безценни камъни, за да натоваря конете, а сетне ще ти кажа отде да слезеш и ще ти дам трите жълтици.
А момъкът му отвърнал от скалите:
— Два пъти се не лъже човек. Помниш ли оня път колко виках оттук, а ти си натовари конете и си тръгна? Тогава бях глупак, но сега няма за тебе елмази: и аз мога да си набера, а ти ще си вървиш празен.

Богаташът много се ядосал, че оня го е изиграл, но нямало що да прави; постоял, повъртял се, па си повел конете празни. А момъкът си бил взел две торби и ги бил препасал на кръста си. Той ги извадил, напълнил ги с най-едри скъпоценни камъни, нарамил ги и си тръгнал. Оттам вече той знаел пътя за кулата. Ходил, ходил, стигнал до котловината, дето била кулата. Влязъл вътре. Старецът пак дерял един орел.
— Добър вечер, дядо — рекъл момъкът.
— Добър вечер, сине — отвърнал старецът. — Защо ми идеш сам? Де ти се дяна жената?
— Ох, недей пита, дядо! Голяма е моята жалба.
— Ами като поведе момата закъм ваше село, да не би да си й дал ризата, че да е избягала?
— Не съм, дядо. Но щом стигнах вкъщи, хванах майстори да ми сградят нова къща. В стената взидах самодивската риза, но една нощ жена ми я измъкна, срути къщата и отлетя, та се не видя. Какво да правя сега?
— Рече ли ти нещо, като хвръкна?
— Рече ми, дядо. „Ако си ми мъж, рече, където и да съм, ще ме намериш.“ А мене ми дойде на ум, че като ни изпращаше ти оттук с коня, тя спомена мястото, дето живеели нейните родители; забравих му името, та дойдох да те питам не го ли помниш.
— Помня го — рекъл старецът. — Кушкундалево.
— Тъй зер, Кушкундалево. Там ще ида да я подиря. От жал по своите ще да е избягала жена ми. Накъде е това място?
— Не знам, сине. Накрай света ще да е.
— Ами как ще го намеря, дядо?
— Ще питаш и ще го търсиш. С питане хората навсякъде отиват.
— Кого да питам?
— Тръгни по тоя път надолу и когото срещнеш, питай; все ще ти каже някой.
Макар че било вече мръкнало, момъкът поел пътя през скалите. Цяла нощ вървял. На съмване стигнал до едно село. Видял моми на извора.
— Тука ли е, моми, Кушкундалево?
— Не е, брате, Кушкундалево. Друго село е.
— Ами Кушкундалево накъде е?
— Не знаем такова село. Не сме го чували. Върви питай по-натам.
И той тръгнал. Когото срещнел, все питал, но хората се чудели на името: никой не бил чувал село с такова чудно име. Обходил момъкът сума села: никой не му казал де е Кушкундалево. Тръгнал из гори и пущинаци, дето нямало човешка душа. Вървял, вървял, стигнал до един извор навръх планината. Там видял един старец, че стои до една бука с патерици в ръка.
— Къде си тръгнало бе, момче, по тия пущинаци, дето петел не пее и човек не смее да мине? — запитал го старецът.— От мъка съм тръгнал, дядо — рекъл момъкът. — Моята жалба е голяма. Мъката ме е
подгонила по тия пущинаци. Ако знаеш, дядо, къде е Кушкундалево, кажи ми. Да не е някъде по тия места?
— Такова село, момче, не съм чул тук, по тия места. Ето вече двеста години живея тъдява, а никой не ми е казал да има някъде такова село. Защо ти е Кушкундалево?
Момъкът му разказал жалбата си.
— Не знам накъде ще е това село — рекъл старецът. — Но като походиш няколко дни из планината, ще срещнеш друг старец като мене. Той ми е брат, по-стар е от мене: на триста години е. Ще го поздравиш от мене и ще го запиташ. Той може да знае.
Момъкът тръгнал из планината. Вървял няколко дена и срещнал втория старец. Поздравил го от брат му, разказал и нему мъката си и го запитал дали не знае къде е Кушкундалево.
— Не знам и аз — рекъл старецът. — Триста години вече живея в тия пущинаци, дето човек не стъпва, не съм чул такова село. То ще да е някъде накрай света. Но имаме и трети брат: той е на петстотин години; като походиш около една неделя все по тоя път в планината, ще го видиш. Той е цар на всички зверове — и сигурно знае къде е Кушкундалево. Поздрави го от мене и го питай.

Момъкът поел отново пътя низ планината; вървял ден, вървял два, три, та цяла седмица. Срещнал и третия брат. И нему разказал всичко, поздравил го от братята му и го запитал не знае ли къде е Кушкундалево.
— Не знам, синко — рекъл старецът. — Но което не знаем ние, хората, зверовете го знаят. Поседни малко тука, край извора, нахрани се и си почини, а пък аз ще събера зверовете да ги питам… И той извадил една свирка, свирнал с нея и след малко почнали да прииждат разни зверове: мечки, вълци, лисици, вепри и какви ли не. Сбрали се, наредили се и всички опулили очи в стареца — да видят защо ги е събрал. А той им рекъл:
— Слушайте вие, мечки, и вие, вълци, и вие, по-дребни зверове, какво ще ви запитам! Имало някъде едно село, по име Кушкундалево: чули ли сте къде е?
— Не сме чули, царю честити, не сме чули такова име — отговорили всички в един глас.
— Видиш ли, момче, няма такова село! — рекъл старецът. — Недей го и търси! Ти си криво чул името.
— Как да няма! — казал отчаян момъкът. — Аз добре чух, че старецът ми рече „Кушкундалево“! Може зверовете да не знаят. Събери птиците: тях попитай. Те летят навсякъде; може да знаят къде е Кушкундалево.
— Не мога — рекъл царят на зверовете. — Птиците си имат друг цар. Ако те не мързи, тръгни все по тоя път; ще вървиш още десет дена и ще стигнеш до един висок връх, остър като шило. Там живее птичият цар, който е по-стар от мене: на хиляда години е. Ще го поздравиш от мене и ще го питаш. Може той да знае.
Тръгнал пак момъкът. Вървял цели десет дена и стигнал до шилестия връх. Там намерил птичия цар, комуто разказал тъгата си. Старецът начаса разпратил вест до всички птици — да се съберат за двадесет и четири часа. Що имало птица, все дошла; сбрали се всички, накацали, коя дето свари, цялата планина се покрила с птици. Старецът станал и им рекъл:
— Слушайте вие, орли, гарвани, и вие, по-дребни птици! Има ли някой от вас да е чул някъде село на име Кушкундалево?
— Не сме чули, царю честити — отвърнали в един глас птиците, — не сме чули такова име.
— Е, момче — рекъл старецът, — трябва наистина да няма такова село. Аз живея вече хиляда години тук, не съм чул такова име. А ето, че и птиците го не знаят. Който ти го е казал, излъгал те е.
Тъкмо издумал птичият цар тия думи, ето, че се задала една куца сврака.
— Защо си се забавила, сврако? — запитал я царят. — Защо идеш от всички най-подир?
А тя рекла:
— Забавих се, царю честити, едно, че съм куца, а друго — че ида от много далече: чак открай света, от село Кушкундалево, дето живеят самодивите. Когато ми дойде вест от тебе, царю честити, бях впрегната да вършея смил и като вършеех, една самодива ме перна по ногата, та окуцях. От силна болка не можех да летя бързо, та затова закъснях.

Старецът се обърнал тогава към момъка и му казал:
— Чу ли, момче, какво рече свраката? Тя била от онова село, което търсиш ти. Хайде приготви се да вървиш с нея. Аз ще ти дам един орел, да му се яхнеш, та да те отнесе чак в Кушкундалево.
— Ако ми направиш това добро — рекъл зарадвано момъкът, — цял живот ще те помня и поменувам.
Царят на часа заповядал на един от най-едрите орли да отнесе момъка в Кушкундалево. Свраката напред, орелът по нея — летели, летели и стигнали до едно високо бърдо. Там момъкът слязъл, а птиците се изгубили. Влязъл той в самодивското село и почнал да пита за жена си. Една баба му рекла:
— Иди всред селото. Там има висока кула. В нея живеят три сестри. Едната се беше от дълги години изгубила някъде; тя ще да е оная, за която питаш.

Отишъл момъкът всред селото и влязъл в кулата. Самодивата се зарадвала, като го видяла, повикала домашните си и им рекла:
— Дойде си моят момък. Елате го вижте!
Всички се завтекли да го видят и поздравят. Приели го добре, нагостили го, напоили го със самодивско вино, от което човек се подмладява и го болест не лови. Бащата на самодивата бил цар на самодивите. Голяма сватба направили; дванадесет дена и дванадесет нощи траяла веселбата, с богати трапези, хора и песни. След сватбата момъкът казал, че иска да си отведе невястата вкъщи.
— Не може — рекъл баща й. — По-добре идете доведете вашите тук: от нашето село по-хубаво няма да намерите. Тука никой не боледува и не умира. Тука никой не знае жалба и скръб; тука елате, да си живеем заедно! Ние се много карахме на дъщерята, че те е напуснала, та се е върнала при нас; при тебе е трябвало да стои. Но като си дошъл и ти, сега не те пускаме: заедно ще си живеем.

На другия ден царят на самодивите пратил една колесница с крилати коне в селото, където живеели родителите на момъка — да ги вземе и докара. Те разбрали, че ги вика син им, качили се на колесницата и отишли в Кушкундалево. Там пили от самодивското вино и се подмладили. Останали да живеят при самодивския цар. А дали са и досега още живи, не знам, защото не съм ходил в Кушкундалево, да питам, а и оттам никой не е дошъл — да ми каже.

Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:
- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.

Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:

- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.
Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:
- Не – по-добре да умра.
Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:
- Жените – казала му тя – най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.
Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.
- Какво става тук? – попитал Артур, а девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък – половината денонощие ще бъда вещица, а половината – девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица – през деня или през нощта?
Замислил се Артур – какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното?
След това казал: – Ти сама избери кога каква да бъдеш.
Усмихнала се девойката и рекла:
- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен – през цялото време ще бъда девойка.
И така те заживели щастливо до дълбоки старини.

Поука:
Няма значение каква е жената – умна или не толкова, стара или млада, грозна или красива.
В душата си тя винаги е ВЕЩИЦА.
Мъжете са крале по душа – великодушни, разсъдливи, грижовни, справедливи, търпеливи….., НО САМО В ПРИКАЗКИТЕ…

Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го пратил в затвора.

След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Хванали го канибали, вързали го и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто липсва нещо. Затова го отвързали и го пуснали да си върви.

Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал:
“Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”
И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”
“Не!” – отговорил приятелят – “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Да, защото ако не бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!…” – бил неговият отговор.

~ Ш.А.Амонашвили “Без Сърце какво ще разбереш”

Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга.
Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се използва личната каляска на царя — нарушение, което можело да й коства главата, — Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.
Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
— Нали е прекрасна? — рекъл той. — Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!
Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова от кошницата.
— Изглеждат хубави! — рекъл царят.
— Хубави са — отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
— Колко ме обича! — споменал по-късно царят. — Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?
Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели.
Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
— Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод.

— Истината винаги е една. Фактът си е факт. Но както в приказката, човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе.
„Внимавай как я възприемаш“, казваше мъдрият Бадуин.

Ако това, което виждаш, пасва „като по мярка“ на истината, която е изгодна за теб…
… Не вярвай на очите си!

Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза.

Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана.

Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!” Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен.

Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг – да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано.

Това, което виждате, е война за контрол – да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?”

Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.”

Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува.

После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея.

“Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той.
“Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.”

Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?”
Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха.

Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.”

Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи.

Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части.

Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта.

***

Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие.Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му.

Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него.

Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас.Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.

~ Дон Мигел Руис

И без да чака отговор, започна да разказва.

Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?

Когато бях на шест–седем години още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.
Тогава зададох съвсем ясно въпроса : “Щом е дресиран, защо го оковават ?„.

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Затворих очи и си представиш беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.

Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.

Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.
Живеем с мисълта, че “не можем” да направим кум неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.

Така ставаме като слона и си набиваме в главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.

Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:

-Това става и с теб, Демиан. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….
Цялата си душа!

~ Хорхе Бокай

Имало някога един много тъжен цар, чийто слуга, като всеки слуга на тъжен цар, бил много щастлив.
Всяка сутрин той будел царя и му носел закуска, пеейки и тананикайки весели трубадурски песни. На ведрото му лице греела широка усмивка и той посрещал всичко в живота спокойно и с радост.

Един ден царят наредил да го повикат.
- Паже мой – рекъл му. – Каква е тайната?
- Коя тайна, Ваше Величество?
- Тайната на твоето щастие?
- Няма никаква тайна, Ваше Величество.
- Не ме лъжи, паже! Отсичал съм глави и за по-малки провинения от една лъжа.
- Не лъжа, Ваше Величество. Нямам никакви тайни.
- А защо винаги си весел и щастлив? Защо, а?
- Господарю, нямам причина да съм тъжен. Ваше Величество ми оказва честта да му служа. Живея с жена си и децата си в дома, който царският двор ни осигури. Обличат ни и ни хранят, а на всичко отгоре Ваша милост ме възнаграждава от време на време с някоя и друга монета, за да се поглезим. Как да не съм щастлив?
- Ако не ми кажеш още сега тайната си, ще заповядам да ти отсекат главата – рекъл му царят. – Никой не може да е щастлив само заради това, което ми казваш.
- Но, Ваше Величество, няма никаква тайна. Толкова бих искал да ви доставя удоволствие, но не крия нищо от вас.
- Махай се, махай се, преди да съм извикал палача!
Слугата се усмихнал, поклонил се и излязъл от стаята.
Царят едва не полудял. Не можел да разбере защо този паж е така щастлив, като живее от подаяния, облича се със стари дрехи и се храни с огризките на царедворците.

Като се успокоил, повикал най-мъдрия от съветниците си и му предал разговора, който провел сутринта.
- Защо този човек е щастлив?
- О, Ваше Величество, защото не е в кръга.
- Не е в кръга ли?
- Точно така.
- И това го прави щастлив?
- Не, Ваша милост. Това не го прави нещастен.
- Да видим дали съм разбрал. Когато си в кръга, си нещастен, така ли?
- Точно така.
- А той не е.
- Точно така.
- А как е излязъл?
- Никога не е влизал.
- Но какъв е този кръг?
- Кръгът на деветдесет и деветте.
- Нищо не разбирам, наистина.
- Можете да го разберете само ако ми позволите да ви покажа как действа.
- Как?
- Като дадем възможност на пажа да влезе в кръга.
- Да, да го накараме да влезе.
- Не, Ваше Величество. Никой не може да накара никого да влезе в кръга.
- Тогава трябва да го примамим.
- Няма нужда, Ваше Величество. Ако му дадем възможност, той сам ще влезе.
- Но няма ли да разбере, че това значи да стане нещастен?
- Да, ще разбере.
- Тогава няма да влезе.
- Няма да устои.
- Твърдиш, че той ще знае, че ако влезе в този странен кръг, го чака нещастие, и въпреки това ще влезе в него и няма да може да излезе оттам?
- Точно така, Ваше Величество. Готов ли сте да загубите един прекрасен слуга, за да разберете какво представлява кръгът?
- Да.
- Много добре. Тази вечер ще дойда да ви взема. Трябва да приготвите една кожена торба с деветдесет и девет златни монети. Нито една повече, нито една по-малко.
- И какво друго? Да викна ли стражите за всеки случай?
- Само кожената торба. До довечера, Ваше Величество.
- До довечера.

Така и направили. Същата вечер мъдрецът отишъл да вземе царя. Двамата се промъкнали в двора на палата и се скрили край дома на пажа. Там дочакали зората.
В къщата запалили първата свещ. Мъдрецът завързал на кожената торба бележка, която гласяла:
ТОВА СЪКРОВИЩЕ Е ЗА ТЕБ. ТО Е НАГРАДА, ЗАЩОТО СИ ДОБЪР ЧОВЕК. ИЗПОЛЗВАЙ ГО И НЕ КАЗВАЙ НА НИКОГО КАК СИ ГО ПОЛУЧИЛ.
След това вързал торбата за портата, почукал и отново се скрил.
Пажът се появил, а мъдрецът и царят дебнели какво ще стане иззад едни храсти.
Слугата видял торбата, прочел бележката, разтърсил кожената кесия и като чул звъна на метала, се стреснал, притиснал съкровището до гърдите си, огледал се да се увери, че наоколо няма никой, и се прибрал вкъщи.
Отвън се чуло как пажът залоства вратата и онези, които го дебнели, надникнали през прозореца да видят какво ще стане.

Слугата захвърлил на пода всичко от масата освен свещта. Седнал и изсипал съдържанието на торбата. Гледал го и не можел да повярва на очи*те си.
Цял куп златни монети!
Никога не бил държал в ръка нито една, а сега имал цял куп.
Пажът ги докосвал и загребвал с шепи. Галел ги и ги гледал под светлината на свещта. Събирал ги и ги разпръсвал, правейки купчинки.
И както си играел с тях, започнал да ги подрежда на купчинки по десет монети. Една купчинка по десет, две купчинки по десет, три, четири, пет, шест… Пресмятал ги наум: десет, двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, шейсет… До последното купче… но то било от девет монети!
Първо огледал масата, търсейки още една монета. После погледнал на пода и накрая – в торбата.
„Не може да бъде”, помислил си. Сложил последната купчинка до другите и установил, че е по- малка.
- Окрали са ме! – изкрещял. – Окрали са ме! Проклетници!
Отново затърсил по масата, по пода, в торбата, в дрехите си, по джобовете, под мебелите… Но не открил онова, което търсел.
И сякаш надсмивайки му се, купчинката монети проблясвала на масата и му напомняла, че има деветдесет и девет златни монети. Само деветдесет и девет.
„Деветдесет и девет монети са много пари – помислил си той. – Но ми липсва една монета. Деветдесет и девет не е кръгла цифра. Сто е кръгла цифра, но деветдесет и девет не е”.

Царят и съветникът му гледали през прозореца. Лицето на пажа не било вече същото. Челото му се сбръчкало, чертите му се изострили. Очите му станали по-малки и присвити, устата му се разкривила грозно, показали се зъбите му.
Слугата прибрал монетите в торбата и оглеждайки се на всички страни, да не би някой вкъщи да го види, я скрил сред дървата за огрев. После взел хартия и перо и седнал да прави сметки.
Колко време трябвало да пести, за да си купи стотната монета?
Говорел си сам, на глас.
Бил готов да работи здравата, за да я спечели. А след туй може би нямало да има нужда да го прави повече.
Човек, който има сто златни монети, може и да не работи.
Със сто монети си богат.
Със сто монети можеш да живееш спокойно.
Приключил със сметките. Ако работел и пестял заплатата и ако получел някакви пари допълнително, за единайсет-дванайсет години щял да събере достатъчно за още една златна монета.
„Дванайсет години са много време”, помислил си.
Можел да каже и на жена си да си намери работа в селото за известно време. А и самият той свършвал работа в двореца в пет следобед, така че можел да работи до вечерта и да спечели още нещо.
Направил сметката: като добавил парите от работата си в селото и тези на жена си, за седем години можел да ги събере.
Твърде много време!
Можел да носи в селото храната, която им оставала всяка вечер, и да я продава за няколко гроша. И колкото по-малко ядат, повече щял да продава.
Да продава, да продава…
Било топло. Защо им трябвали толкова зимни дрехи? Защо им са повече от един чифт обувки?
Необходима била голяма жертва. Но за четири години лишения можел да си набави стотната златна монета.
Царят и мъдрецът се върнали в двореца.
Пажът бил вече в кръга на деветдесет и деветте…
През следващите месеци слугата изпълнявал плана си така, както го замислил онази нощ. Една сутрин той почукал на вратата на царската спалня и влязъл сърдит, мърморейки.
- Какво става с теб? – попитал го царят учтиво.
- Нищо ми няма, нищо ми няма.
- До неотдавна все се усмихваше и пееше.
- Нали си върша работата? Какво иска Ваше Величество? Да му бъда шут и трубадур ли?
Не след дълго царят уволнил своя паж. Не било приятно да имаш слуга, който е все в лошо настроение.

- И днес, докато говорехме, си спомних тази приказка за царя и слугата.
И аз, и ти, всички ние сме възпитани с тази глупава философия. Все нещо ни липсва, за да бьдем доволни, а само ако сме доволни, можем да се радваме на това, което имаме.
Тоест научили сме, че щастието идва, когато си набавим онова, което ни липсва…

Но както винаги, все нещо ни липсва и всичко започва отначало, така човек никога не може да се порадва на живота…
А какво би станало, ако ни просветне и изведнъж разберем, че тези деветдесет и девет монети са цяло съкровище. Че нищо не ни липсва и никой не ни е ограбил, че цифрата сто не е по-кръгла от деветдесет и девет. Че това е само клопка – морковът, който ни подават, за да се превърнем в глупаци и да теглим каруцата, уморени и мрачни, нещастни и примирени. Клопка, за да продължим да теглим и всичко да е по старому. Вечно!
А колко неща биха се променили, ако можехме да се радваме на съкровищата си такива, каквито са.

- Но внимавай, Демиан. Да признаеш, че деветдесет и девет е цяло съкровище, не значи да се откажеш от целите си. Не значи, че трябва да се примиряваш с всичко.
Защото едно е да приемеш, а друго – да се примириш.
Но това е друга приказка.

~ Хорхе Бокай

Един човек помолил една вечер съседа си да му да­де за малко тенджерата си. Собственикът на тен­джерата не бил много разбран, но нямало как да му откаже.
След четири дни съседът още не му връщал тен­джерата, затова, под предлог че му трябва, той отишъл да си я поиска.
-   Точно щях да дойда у вас да ви я върна… Раж­дането беше толкова трудно!
-   Какво раждане?
-   На тенджерата.
-   Какво?
-   О, не знаехте ли? Тенджерата беше бремен­на.
-   Бременна ли?
-   Да, и точно снощи се сдоби с челяд. Затуй трябваше да си почине, но вече е по-добре.
-   Да си почине ли?
-   Да. Секунда, моля.

И като влязъл в дома си, взел тенджерата, едно пръстено съдче и един тиган.
-   Това не е мое. Само тенджерата.
-   Не, ваше е. Това са децата на тенджерата. Щом тя е ваша, значи и децата й са ваши.
Мъжът си помислил, че съседът му съвсем е от­качил. „Но по-добре да не му противореча”, рекъл си.
-    Добре, благодаря.
-    За нищо. Довиждане.
-    Довиждане.

И мъжът се прибрал със съдчето, с тигана и тенджерата.
Същия следобед съседът му пак почукал на вратата.
-   Съседе, може ли да ми заемете една отвертка и клещи?
Сега мъжът се почувствал по-задължен от преди.
-   Да, разбира се.

Влязъл вкъщи и се появил с клещите и отвертката.
Изминала почти цяла седмица и когато вече смятал да отиде да си прибере нещата, съседът по­чукал на вратата му.
-   Ох, съседе, вие знаехте ли?
-   Какво?
-   Че отвертката и клещите са двойка.
-   Не може да бъде! – облещил се човекът. – Не знаех.
-   Вижте, направих грешка. За миг ги оставих сами и тя забременя.
-   Отвертката ли?
-   Отвертката! Нося ви децата й.
И като отворил една кошничка, му подал ня­колко винта, гайки и пирони, които според него отвертката била родила.

„Съвсем е откачил”, помислил си мъжът. Но пирони и винтове винаги трябват.
Минали два дена. Упоритият съсед се появил отново.
-   Онзи ден – рекъл му, – като ви донесох кле­щите, видях, че на масата имате красива златна амфора. Ще бъдете ли така добър да ми я заеме­те за една нощ?
На собственика му блеснали очите.
-   Разбира се – отвърнал той великодушно. Вля­зъл вътре и се появил с амфората, която му ис­кал съседът.
-   Благодаря, съседе.
-   Довиждане.
-   Довиждане.

Минала една нощ, минала още една, но собст­веникът на амфората не смеел да почука у съсе­да и да си я поиска. Като изминала седмица, не можал да изтрае и отишъл да си я върне.
-   Амфората ли? – запитал го той. – О, не раз­брахте ли?
-   Какво?
-   Тя умря при раждането.
-   Как така е умряла при раждането?
-   Да, амфората беше бременна и умря при раждането.
-   Вижте, за глупак ли ме смятате? Как една златна амфора може да е бременна?
-   Слушайте, съседе. Вие приехте бременност­та и раждането на тенджерата. Приехте сватбата и челядта на отвертката и клещите. Защо сега да не приемете бременността и смъртта на амфората?
*
-   Ти, Демиан, можеш да избираш каквото си искаш, но не можеш да си независим за по-лесните и приятни неща и да не бъдеш, когато това ти коства някакво усилие.
Твоето мнение, свободата ти, твоята самостоятелност и по-голямата ти отговорност вървят ръка за ръка в хода на израстването ти. Ти решаваш дали да бъдеш голям, или да си останеш дете.   

~ Хорхе Бокай

Мъжът усетил, че целият му свят се сгромолясва. Не бил и помислял, че може да изпадне в такова положение. За пръв път в живота си се прибрал вкъщи като безработен. Какво можел да стори?
Спомнил си, че когато в публичния дом се счупело някое легло или се изкривявал крак на шкаф, той правел малки ремонти с един чук и с пирони. Помислил си, че временно може да се занимава с това, докато някой му предложи работа.
Започнал да търси нужните инструменти из цялата къща, но открил само някакви ръждясали пирони и едни нащърбени клещи. Трябвало да си купи комплект инструменти и за това решил да похарчи част от парите, които получил.
На  ъгъла до дома си научил, че в селото нямало железарски магазин и трябвало да пътува два дни с муле, за да иде до най-близкото село и да си ги купи. “Какво пък?”, помислил си. И тръгнал на път.
На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект  инструменти. Още не си бил свалил обувките, когато на вратата се почукало – бил съседът.
- Исках да ви питам дали нямате един чук да ми заемете.
- Ами имам, туко-що го купих, но ми трябва… Останах без работа и…
- Добре, но аз ще ви го върна утре рано сутринта.
- Може.
На другата сутрин съседът почукал на вратата, както бил обещал.
- Вижте, чукът  още ми трябва. Защо не ми го продадете?
- Не мога, трябва ми за работа, пък и железарският магазин е на два дена път с муле.
- Да направим сделка – рекъл съседът. – Ще ви платя за двата дни път на отиване и двата на връщане, плюс цената на чука. Нали сте без работа. Какво ще кажете?
Така наистина щял да има работа за четири дена.
И приел.
Като се върнал, друг съсед го чакал пред вратата на дома му.
- Здрасти, съседе. Вие ли продадохте чук на нашия приятел?
- Да…
- Имам нужда от някои инструменти. Готов съм да ви платя четирите дни път и малка печалба за всеки от тях. Нали знаете, не всеки разполага с четири дена за покупки.
Бившият портиер отворил кутията с инструменти и съседът му си избрал едни клещи, отвертка, чук и длето. Платил му и си отишъл.
… Не всеки разполага с четири дена за покупки, запомнил той.
Щом е така, сигурно мнозина ще имат нужда той да пътува и да им носи инструменти.
При следващото пътуване решил да рускува да похарчи част от парите от обещетението и да вземе повече инструменти, отколкото продал. Така щял да си спести от времето за пътуване.
Слухът се разнесъл из махалата и много съседи се отказали да ходят на покупки.

Така станал продавач на инструменти и веднъж седмично пътувал и купувал всичко, от което имали нужда клиентите му. Скоро разбрал, че ако намери място, където да складира инструментите, може да си спести още пътувания и да спечели повече пари. Затова наел едно помещение.
По-късно разширил входа на склада, а след няколко седмици направил витрина и така помещението се превърнало в първия железарски магазин в селото.
Всички били доволни и купували от магазина му. Вече не трябвало да се пътува, защото от съседното село му пращали поръчките – бил добър клиент.
С времето всички купувачи от малките отдалечени селца предпочели да пазаруват от неговия железарски магазин и да си спестяват два дни път.
Един ден му дошло наум, че неговия приятел, стругарят, можел да изработва главите за чуковете. А по-късно… защо не? – и различните видове клещи и длета. После дошъл ред на пироните и болтовете…
За да не стане много дълга приказката, ще ти кажа, че за десет години този човек, благодарение на честността и труда си, се превърнал в производител на инструменти и милионер. И накрая станал най-големият предприемач в района.
Толкова се замогнал, че един ден по случай началото на учебната година решил да дари на своето село цяло училище. Освен четмо и писмо, там щели да преподават изкуство и най-търсените по онова време занаяти.

Губернаторът и кметът устроили голям празник за откриването на училището и официална вечеря в чест на дарителя.
Накрая кметът му връчил ключа на селото, а губернаторът го прегърнал и му рекъл:
- С голяма благодарност и гордост ви молим да ни окажете честта да положите подписа си на първата страница в официалната книга на новото училище.
- Това е чест за мен – отвърнал мъжът. – Мисля, че с най-голямо удоволствие бих се подписал, но аз не мога да чета и пиша. Неграмотен съм.
- Вие? – рекъл губернаторът, който не можел да повярва. – Вие не можете да четете и да пишете? И построихте цяла индустриална империя, без да знаете да четете и пишете? Изумен съм. И се питам какво ли бихте направили, ако бяхте грамотен.
- Ще ви отговоря – рекъл спокойно мъжът. – Ако можех да чета и да пиша… щях да съм портиер в публичния дом!

~ Хорхе Бокай

Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.

В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:
- Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
- Вървях година! – Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
- Защо?
- Домъчня ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
- Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
- Първоначално да, – въздъхнала Котката – но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
- И станах! – гласът на жената предателски трепнал.
- Поздравления, – прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.

През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.

… Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос: “Къде си?”, за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.

- Пусни ме,  моля!
- Тръгваш ли си?! – в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.
- Успокой се! – измъркала Котката. – Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! … Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш …

И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.