Вместо ярост, самосъжаление или омраза към женската част от човечеството (както се случва в повечето случаи) един мъж приема края на своята любов като урок и написва няколко мъдри съвета, които да послужат на тези, които ги четат, за да не допускат неговите грешки.
 
Ето какво е написал той:

„Очевидно не съм експерт във връзките. Но има нещо във финала на моя брак, което ми дава възможността да погледна нещата отстрани и да видя онези, които трябваше да направя по различен начин.“  След като загубих жената, която обичам, и 16-годишен брак, ето нещата, които ми се иска някой да ми беше казал преди това:

1. Не спирайте да я ухажвате. Не спирайте да я водите на срещи. Жената никога не бива да се приема за даденост. Все пак, когато поискахте ръката й, обещахте да сте този, който ще притежава и защитава сърцето й. Тя е вашето съкровище. Не бъдете мързелив в любовта си.

2. Защитавайте своето собствено сърце. Обичайте себе си и света около вас и не забравяйте, че в сърцето ви трябва да има едно специално място, където само вие и съпругата ви може да влезете.

3. Влюбвайте се отново и отново и отново. Заложено е в нашата същност да се променяме постоянно. След пет години най-вероятно ще сме коренно различни от това, което сме сега. Не можем да избегнем промяната в себе си, но можем да се погрижим за това да се „преизберем“ отново. Не забравяйте, тя не е длъжна да остане с вас и, ако не се грижите за любовта си, има вероятност да се появи някой друг, който да го прави по-добре. Борете се за любовта си, както когато я ухажвахте.

4. Фокусирайте се върху нещата, които обичате в нея. Ако следите отблизо нещата, които не ви харесват, то ще бъдете постоянно раздразнени. Вгледайте се в нещата, които обичате и обичта ви ще се разрасне. И когато го направите, ще се почувствате най-щастливия мъж на света.

5. Не се опитвайте да я променяте. Вашата работа е да я обичате такава, каквато е. А ако в крайна сметка се промени, обичайте това, в което се е превърнала.

6. Поемете пълна отговорност за чувствата си. Не е нейна задача да ви прави щастлив. Изцяло ваша е задачата да откриете щастието си и когато го направите, то ще се отрази и на връзката ви.

7. Никога не обвинявайте жена си, ако сте й ядосан или сте разочарован от нея. Това са си вашите емоции и те са ваша отговорност. След като ги изпитвате, значи тя предизвиква нещо у вас. В такъв случай най-добре е да се оттеглите и да откриете какво точно предизвиква тези емоции. Когато го направите, трябва да се опитате да го излекувате. А излекувате ли го, животът ще стане много по-лесен.

8. Оставете я да бъде себе си. В живота не всичко е пеперуди и розови очила. Има моменти, в които тя е ядосана или разстроена. В такива моменти вашата работа е не да се опитате да промените начина, по който се чувства, а да бъдете до нея. Да я оставите да даде израз на емоциите си и да я подкрепите. Да й кажете, че всичко ще бъде наред. Да бъдете нейната опора. Не бягайте, когато нещо не е наред.

9. Бъдете забавен. Не се приемайте на сериозно. Смейте се. Разсмивайте и нея. Смехът прави всичко по-лесно.

10. Карайте я да се чувства специална всеки ден. Накарайте я да напише 10 неща, които я карат да се чувства обичана и ги запомнете. Старайте се да ги правите всеки ден, за да бъде тя щастлива.

11. Бъдете с нея тук и сега. Третирайте я като най-важния си клиент. Когато сте с нея, наистина бъдете с нея – и тялом, и духом. Тя наистина е най-важният ви клиент.

12. Бъдете готов да приемете нейната сексуалност, да покажете своята мъжественост така, че тя да разкрие душата си пред вас. Накарайте я да се разтопи в своята женственост, знаейки, че може да ви се довери напълно.

13. Не бъдете идиот. Всеки прави грешки. Както вие, така и тя. Просто не правете прекалено много грешки. И се учете от тях. Никой не е перфектен, просто не прекалявайте с глупостта си.

14. Дайте й пространство. Едно от нещата, в които жените са добри, е да се раздават. Могат да го правят до забрава. Трябва да й напомняте да се откъсне от вас, да отиде да се погрижи за себе си. Дайте й пространство да се забавлява и бъдете сигурни, че ще се върне с още повече обич и блага, които да раздава.

15. Бъдете уязвим. Никой не иска от вас да сте винаги силен. Покажете й страховете си, чувствата си, това, че разбирате грешките си.

16. Бъдете прозрачен. Ако искате да ви имат доверие, трябва да сте готов да се разкриете напълно пред своята дама. Особено нещата, които не искате да разкривате. Изисква се кураж да обичаш напълно, да разкриеш сърцето си, да я пуснеш вътре, дори когато не си сигурен, дали това, което открие, ще й хареса. Част от това да имате кураж е да й позволите да ви обича изцяло, както с добрите, така и с лошите ви страни. Свалете маската!

17. Никога не спирайте да израствате заедно. Намерете своите общи цели и мечти, които да следвате заедно.

18. Не се тревожете за пари. Парите са игра. Научете се да бъдете отбор, за да я играете и печелите заедно.

19. Забравяйте незабавно и се фокусирайте върху бъдещето си заедно.Не се вглеждайте в миналите грешки, без значение дали вие или тя ги е допуснала. Те са тежък товар за носене. Прошката е свобода. Освободете се и винаги избирайте любовта.

20. Винаги избирайте любовта. В края на краищата това е единственият съвет, от който имате нужда. Ако се водите от този принцип, няма нищо, което да навреди на брака ви. Любовта винаги ще побеждава.

Автор: Джералд Роджърс

Снимка: Йонут Карас

Сега е нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук – на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.

Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите на публиката те опияняват, ако ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща!

Аз съм твоят баща, Жералдин!Аз съм Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за спящата красавица, за чудния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: “Върви си! Аз спя с мечтите на моята дъщеря!”

Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: “Виждате ли това момиче. Това е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва- Чарли! Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Днес е твой ред. Танцувай! Аз танцувах в широк и скъсан панталон, а ти – в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата. Иди! Иди и там! Не се завръщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: ” Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал през ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после събираше милостиня. Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече! Аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушуваше цял океан от гордост, а трябваше подхвърлените монети да го пресушават! Но въпреки това аз съм жив, а за живота обикновено малко се говори. По-добре да говорим за теб. След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена. И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус ти разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! Вдовиците и сираците гледай! И най-малко по един път на ден си казвай: “И аз съм една от тях!”

Да! Ти си една от тях, моето момиче!Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената. Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам. Там ще видиш танцьорки като теб – даже и по-красиви от теб, и по-горди от теб. Там от ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни! Добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре, който свири по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да наругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена. Аз ще умра, но ти ще живееш. Искам ти никога да не живееш в бедност. Заедно с това писмо ти изпращам и един празен чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да го намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи.

Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за играчите. Но трябва да ти кажа една истина, моето момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат. Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек. И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен. На нея по й приляга да говори за това…

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Твоето тяло е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист. Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време. Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е отпреди десет години, от времето, което си отива. Не се бой – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последния човек, който става поданик на острова на голите!

Знам, че синове и бащи винаги са били във вечен двубой! С мене, с моите мисли воювай, моето момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, и искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа. Чарли е остарял вече, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна на сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми е в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли! Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек.Опитай и ти!

Целувам те,
Чарли