Какво да видим в Истанбул?
Ако искате да видите максумума от Истанбул, ще бъде добре сами да си направите програма и да не разчитате на екскурзоводите или програмата на фирмата, с която сте тръгнали.  В никакъв случай два дни няма да ви стигнат да видите всичко в този космополитен град, простиращ се на площ от 5 196 кв.км , разположен на два континента, побрал 17 милиона жители,
“Истанбул не е за един дъх. Не е. Как би могло?
Това не е само Истанбул. Това е още Цариград, Константинопол, Византион.  Това е бляскав, великолепен образ на кажи-речи цялата История”. ~ Теодора Ан Миткова

Това ще ви спести не само средства, ами и много време, което ще превърнете в незабравими впечатления и  спомени.
В тази статия ще споделя моя опит с вас, за да послужи на всеки, който е тръгнал към този прекрасен град. Без да искам и познавам града и за наш късмет, направих една изключителна програма, чрез която само за два дни успяхме да видим всичко най-впечатляващо без никакъв опит, екскурзовод или напътствия.
Намерих един много интересен сайт пътеводител, писан от местен гражданин. По него записах всички забележителности, както и работното време на всяка една от тях. За наш късмет успях да ги наредя точно така, че да нямаме и секунда изгубена в чакане по опашки за билети или връщане напред назад по маршрута.

Много е важно в двата поредни дни да видите първо дворците – във всеки ден по един дворец, като започнете от него още рано сутринта и след тях всичко останало, защото пред Топ Капи опашката стига до един километър от групи с екскурзоводи и чакането за билети може да се окаже и повече от два часа, които ще бъдат едно изгубено време. Същото е и положението пред Долма Бахче – вторият дворец. Освен това, когато влезете първи, с първия много малък поток от хора, пред вас ще се открие цялата красота на  празна градина. Представете си тази градина с 500 човека. Затова моят приятелски съвет за това пътуване е:

Заредете се с много енергия и сили. Пригответе се психически, че цял ден ще бъдете навън и че денят ви ще бъде минимум 16 часа.  Обуйте най-удобните си обувки,  вземете раница с най-необходимото – шише вода, топла дреха за вечерта, карта на града, пари, шал за да си покриете косата, като влизате в джамиите и най-важното – фотоапарат (не забравяйте и слънчеви очила).
Разпечатайте този пътепис или го копирайте и допълнете със още своя информация. Не ви съветвам да слагате информация по 2-3 страници за всяка забележителност, както аз направих тогава, защото като влезете някъде, нямате  никакво време да четете, освен най-важното.  За мен лично сухите исторически безкрайно дълги факти никога не са били особено интересни. Разбира се всеки има свои предпочитания.
На отиване в автобуса ни четоха някаква лекция около час и половина сухи факти, от която нищо не запомних.
В краткия си опит, като екскурзовод – 2 години, едно нещо съм запомнила – хората обичат легенди и приказки – това е начина, по който запомнят едно място. Цифрите, датите и имената трудно се помнят.

До всички забележителности в града има превоз – Трамваят минава през цялата европейска част, така че единственото, което ви трябва са жетончета за трамвая, които се продават по самите спирки от автомати, за които е добре да имате монети – в по-добрия случай. Има две линии – синя и червена. На всеки трамвай е написано отпред на кабинката до кой район се движи. Хотелите в които настаняват обикновено се намират в Лалели – търговски район. Ориентир е университета и джамията в района.  Ако вземете червения трамвай – то след една спирка на Гранд Базар – Капалъ Черши ще трябва да слезнете и да пресечете линията и вземете синия трамвай, затова най-лесно е да ползвате синия.  Не е нужен втори билет, ако искате да се прехвърлите от едната на другата линия в една посока. Всяка спирка се съобщава по микрофон, така че няма да е трудно да се ориентирате.

СПИРКИ  на трамвая посока от влизането в града към центъра и последна спирка Долма Бахче – двореца /Кабаташ/
ЛАЛЕЛИ Юнивърсити, БЕЯЗИТ – Капълъ Черши – базарът, ЧЕМБЕРЛИТАШ, СУЛТАНАХМЕТ – площадът с многото забележителности, ГЮЛХАНЕ – Археологичести музей, СИРКЕЧИ, ЕМИНЬОНЮ – пазарът на подправките, КАРАКЬОЙ – Галата кула, ТОПАНЕ, ФИНДИКЛИ, КАБАТАШ – Долма Бахче двореца.
Блъсканицата в трамвая
е нещо съвсем обичайно, така че не се изненадвайте.

Ще пристигнете рано сутринта към 6:30. Не ви съветвам да си лягате. Вземете по един душ, освежете се, пийте по едно кафе, разходете се в околността, направете си план и тичайте на площада :))) (площад Султан Ахмед). Не си купувайте от България пътеводители и карти, освен ако не ви трябва допълнителна информация за ресторанти, кафенета, сладкарници  и клубове. Пред двореца ТопКапи, на входа, продават колкото искате такива. 10 турски лири е една карта на града, която ще ви е напълно достатъчна за престоя, пък и повече от ясна.

Истанбул – Програма Максимум  ©
ДЕН 1

Повечето забележителности са съсредоточени на едно място, така че първите, които ще видите се намират на площад Султан Ахмед.
Тъй като ние се намирахме в квартал Лалели, хванахме трамвая за две спирки. Всеки трамвай ви върши работа, без значение дали е синия или червения.

Дворецът ТопКапъ
Работно време: 9:00 – 17:00, почивен ден: вторник
Вход 20 турски лири

 


„Дворецът на портите топове“, построен от Фатих Султан Мехмет през 1460-1478 г. наречен на една близка порта е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море и има великолепен изглед към Босфора.  Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски ръкописи, портрети и стенни украшения.

Рано сутринта в  8:30 трябва да пристигнете на площад Султан Ахмед.
Като застанете с гръб към спирката и тръгнете по стената на Света София, която следва да ви се пада от ляво, посока морето, стигате до Двореца ТопКапъ. Отварят в 9:00 часа, така че е възможно да има вече някаква опашка. Тя бързо минава, тъй като има няколко каси, които обслужват посетителите. В началото от лявата страна на алеята ще видите църквата Света Ирина, била някога православна църква, а днес превърната в музей. За съжаление не винаги отворена за посещения.
Преценете колко часа да отделите на двореца, тъй като има какво да се види. Сараят състоящ се от много сгради  е разделен на 4 двора.

Съветът ми е първо да разгледате харема, за който входът се заплаща отделно, а след това да тръгнете по различните стаи и парка. Ако успеете да разгледате всичко това за около час и половина максимум два – ще имате време и за всичко останало, така че не предвиждайте половин ден само за тази забележителност :)
Накрая ще стигнете до страхотна тераса кафе-ресторант надвиснала над морето, на която, ако имате желание, можете  да изпиете по едно кафе експресо :) Експресото в Турция се намира изключително рядко  и специално на терасата на двореца струва 9 турски лири. За сравнение – един дюнер е 5-6 лири, една кола е 5-6 лири. Храната и напитките изобщо не са евтини, ресторантите са скъпи. Най-евтини са гевреците, но пък са и вкусни :) За предпочитане е да се храните в малките улични закусвални, които имат витрини обсипани с готвена храна – ориз, пълнени чушки, мусака… и още всякакви вкусотии. Да не говорим за сладките неща… :) Кафе експресо предлагат за 5 турски лири във повечето кафенета на площада. Кафене Сибил точно на стената на на Света София отвън не е лошо.

Още интересни факти – 360 градуса – панорама на залите и харема
Филм на английски за двореца

След като излезете от двореца, следващото , което трябва да видите е  Света София, Синята Джамия и Цистерните.
Подредете в този ред: Синята джамия /тъй като в 12:30 затваря за молитви, Света София – за да не се натрупа много опашка отпред и накрая цистерните – Йеребетан, които са точно срещу Света София.

Йеребатан сарнъджъ
Работно време 09.00 – 17.30
Вход 10 турски лири

Цистерна на базиликата – най-голямото покрито водохранилище за питейна вода в  Истанбул измежду открити до няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е “Потъналият палат”, построена от император Юстиниян (527-565) и възстановявана два през 18-ти и един път през 19-ти век.
За мен това беше най-интересната забележителност, не зная защо, но се влюбих в това подземие. Има нещо мистериозно и загадъчно в него или може би защото е свързано с толкова легенди, а мен приказките винаги са ме привличали.
Йеребетан се намира точно срещу Света София, на връщане от двореца пак минавате покрай нея, подминавате входа, пресичате улицата и се озовавате пред Йеребетан
Входът е 10 турски лири.
Дължината на цистерната е 140 метра, широчина 70 метра. До нея водят 55 каменни стъпала. Има 336 колони, всяка от които по 9 метра.
Цестерната е разположена върху 9.800 квадратни метра земя и има капацитет да съхранява 100 000 литра вода. Най-впечатляващото са двете глави  на Медузите, използвани за основа на две от колоните, датиращи от римския период. Не се знае откъде са дошли. Изследователите вярват, че са донесени с цел да бъдат единствено основа на колоните, но това мнение, не е било достатъчно задоволително и разбира се както всяко мистично и загадъчно място и това има своята легенда :)
Според една от легендите Медуза е една от трите Горгони – женски чудовища от подземния свят. От трите сестри (Стено, Евриала и Медуза), Медуза била тази, която имала силата да превръща хората, в камък, когато я погледнели.
Според друга легенда, големи снимки и статуи на Горгона били използвани в този период за защита на важни и специални места и поради тази причина статуите били поставени в цистерната.
Третата и моя най-любима легенда разказва, че Горгона била изключителна красавица с прекрасни черни очи, дълга коса и съблазнително тяло…. И била влюбена в Персий, синът на Зевс. Междувременно Атина също била влюбена в него и много завиждала на Горгона за красотата. Тя превърнала косите на Медуза в змии и от този момент нататък, когото и да погледнела Медуза, го превръщала в камък.
По-късно Персей отрязва главата на Медуза, взима