Много често не можеш да имаш нещата, които искаш най-силно. Желанието ни оставя с разбито сърце…изтощава ни. Но колкото и трудно да е да искаш нещо, хората които най-много страдат са тези, които не знаят какво искат.
Преди няколко стотин години,  Бенджамин Франклин споделил със света, тайната на успеха си: “Не оставяй днешната работа за утре, ако може да я свършиш днес”.  Може би повечето от нас трябва да се замислим върху думите му.
Не знам защо отлагаме нещата,  но ако трябва да предположа, бих казала, че е свързано със страха – страхът от провала, страхът от болката, страхът да не те отхвърлят.
Понякога страхът се поражда от вземането на решение. Какво ще стане, ако сбъркаш? Ако направиш грешка, която не може да поправиш?
От каквото и да ни е страх, едно нещо е сигурно – когато не предприемеш действие навреме, нещата стигат до там, все едно носиш гигантски тумор.
Който се колебае, губи. Не може да се преструваме, че не са ни  предупредили.  Всички сме чували пословиците,  чували сме философиите,
-    предупрежденията на бабите ни за пропиляното време, – призивите на поетите да сграбчим мига.  И все пак, понякога, трябва да се убедим сами.  Трябва да направим собствени грешки.  Трябва да се учим от нашите уроци.  Отлагаме нещата, докато вече няма накъде, докато не разберем сами какво е имал предвид Бенджамин Франклин…
-    …да вземеш решение е по-добре, от това да се чудиш…
-    …да вървиш е по-добре, от това да спиш…
-    …и тогава дори най-голямата грешка, най-ужасната, непоправима глупост,  е за предпочитане, от това да не опиташ.

Помните ли като сте били малки как сте вярвали в приказките? Във фантазията какъв би бил  живота ви – бяла рокля, приказен принц, който ви отнася в замъка на хълма. Как сте лежали нощем в леглото със затворени очи изпълнени с безрезервна вяра. Дядо Коледа, Феята на зъбките,  приказния принц, толкова са истински, че може да ги докоснеш.
Работата е там, че е трудно да се откажеш от приказките напълно. Всеки има искрица надежда, че… един ден ще отвори очи и… всичко ще се сбъдне.
В края на деня, вярата е нещо странно. Появява се, когато най-малко очакваш.
Както когато откриеш, че приказките са малко по-различни от мечтите. Замъкът – може да не е замък. И не е важно да бъдем щастливи вечно,
а щастливи точно сега. Понякога, от дъжд на вятър, хората ще ви изненадат.
Това е, което си заслужила засега. Останалото ще трябва… да приемеш на доверие.
А понякога… хората могат да те оставят без дъх.

Вярвате ли в чудеса? Те съществуват. Те се случват. Не можем да ги обясним, не можем да ги контролираме… но те се случват. Но понякога стават точно, когато нямаме нужда от тях.
Но ние вярваме и взимаме чудесата си, в момента, в който ги намерим. Протягаме се през празното пространство… и понякога… напук на всички различия… напук на всякаква логика… ние се докосваме.

www.chris-art.net