Едно…две…три… започнала да брои ЛУДОСТТА.
Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя.
ВЯРАТА се качила на небето.
ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво.
ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели – например едно кристално чисто езеро,
та то е идеално за КРАСОТАТА.
Короната на едно дърво – перфектно място за СТРАХА.
Полетът на една пеперуда – най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра – прекрасно убежище за СВОБОДАТА.
Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч.
ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно… точно като за него.
ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните, но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата.
СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите.
ЗАБРАВАТА… (забравих къде се скрила!)… но това не е толкова важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета.

“Един милион”, преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси.
Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.

От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие.
Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница.

Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място.
ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач.

Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята,
ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА винаги я придружава!