-Не мога–казах му. -Не мога! -Сигурен ли си?- попита ме той. -Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога. Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, и ми каза: -Нека ти разкажа….. И без да чака отговор, започна да разказва. Когато бях малък бях...

-    Как вървят нещата с вашите? -    Горе-долу – отвърнах аз. – На моменти се разбираме много и всеки се поставя на мястото на другия, но поняко­га просто няма начин. Нищо не може да се направи. -    Е, Демиан. Мисля, че това ще ти се случва с всички  до края на живота ти. -    Да, но с нашите е някак различно. Те са ми родите­ли… -    Да, така е. Но какво имаш предвид, като казваш, че е различно? -    Те имат...