- Е Защо, Хорхе? Защо човек никога не е доволен?- Какво? - Е, понякога така си мисля. С Габриела всичко върви много добре, много по-добре от преди, но не е това, което ми се иска. Не знам. Няма страст, няма плам, не е инте*ресно. И във факултета е горе-долу така: ходя на лекции, уча, явявам се на изпити и ги вземам. Но нещо ми липсва. Не съм удовлетворен, не изпитвам всеки ден удоволствие, че уча това, което искам. Същото е и...

-    Как вървят нещата с вашите? -    Горе-долу – отвърнах аз. – На моменти се разбираме много и всеки се поставя на мястото на другия, но поняко­га просто няма начин. Нищо не може да се направи. -    Е, Демиан. Мисля, че това ще ти се случва с всички  до края на живота ти. -    Да, но с нашите е някак различно. Те са ми родите­ли… -    Да, така е. Но какво имаш предвид, като казваш, че е различно? -    Те имат...

Имало едно време един остров, на който живеели чувствата; Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай...