Narisuvai.me » И пак за любовта

За любовта и връзките

Chris Art — Sun, 10 Sep 2017 11:08:37 +0000

Веднъж попитали една двойка как са успели да останат заедно 65 години и техният отговор всъщност бил уникален.
„Живяхме във време, в което ако нещо се счупеше, то ние го поправяхме, а не го изхвърляхме на боклука“…. и открихме, че някои хора се отнасят към връзките си, като към видео игри.
Първо започват да ги играят с ентусиазъм и когато се отегчат, те просто се отказват.
Предполагам, че всички ние винаги даваме съвети и не изглежда ли винаги, че всеки има най-добрите напътствия за нас. Получаваме съвети от нашите приятели, наблюдаваме и анализираме и сравняваме взаимоотношенията във филмите по телевизията и в истинския живот. И мечтаем за това какво би било да се обичаме както го правят във филмите.
Любовта ни я обещават във безбройни сайтове за запознанства и всяка година можем да разчитаме на нова романтична песен на Тейлър Суифт за любовна история, в която всичко се е променило и е все пак по-романтична от някоя небивалица… и пак оставате влюбени.

Казват, че когато си щастлив, се наслаждаваш на музиката , но когато си тъжен слушаш и разбираш текста.
Вижте, предизвикателството е в това, че ние сме създадени да обичаме хората и да използваме нещата, но в днешно време обичаме нещата и използваме хората.

Начинът по който комуникираме казва всичко. Прекарваме повече време да държим телефоните си, вместо да се държим в прегръдките си.
Задаваме на Гугъл повече въпроси, отколкото си задаваме един на друг

Много проблеми в света биха изчезнали ако престанем да говорим един за друг и започнем да говорим един с друг.
Ако престанем да споделяме проблемите си с другите, а започнем да ги споделяме един с друг, ще положим начало на свързаност между нас, начало на разговор, начало на дискусия, начало на диалог, които ще ни помогнат да разрешим неразрешимото, предизвикателствата с които се сблъскваме ежедневно.

Когато си млад казваш „обичам те“, защото „имам нужда от теб“, но когато пораснеш осъзнаваш, че истината е „имам нужда от теб“, защото „те обичам“ и това е, което се случва, когато двама души, които се разбират се съберат заедно.
Те всъщност са способни взаимно да увеличат потенциала си.

Вижте, връзките не се основават на компромиси, а са всъщност, за да дадем възможност на другия да постигне целите си, да му помогнем да израсне и да стане човекът, който заслужава да бъде, индивидът който може да стане.
И не става въпрос за нашите егоистични мотиви, за това, което искаме ние, връзките не са създадени за НАС.
Вижте, това което обикновено се случва, когато двама души се съберат, е за да се „допълват“. Те се събират и започват да зависят един от друг, и тази зависимост води до изчерпване и това изчерпване води до повече болка и извод за това какво е някой да зависи от теб постоянно.
И това започва да създава бариера и горчивина между двамата , където всъщност единият започва да чувства, че всъщност носи на гърба си другия през цялото време.

Затова трябва да намерим някой, който ни кара да искаме да променим живота си, а не просто някой който да промени статуса ни от необвързани на обвързани.
Да намерим някой, който ни кара да искаме да бъдем най-доброто от себе си, да дадем най-доброто от себе си
Да намерим някой, който ни кара да се запитаме как действаме, как реагираме и как се държим.
Някой който ни кара да мислим за нашите неограничени и невероятни възможности, някой който мисли за нашите най-големи цели и мечти, някой който ни вдъхновява.

Някой който ни вдъхновява да направим промяна в живота си и в живота на другите.
Затова излезте навън и го потърсете.

Хора с рози

Chris Art — Tue, 02 Jul 2013 14:33:52 +0000

Джон Бленчард стана от пейката, оправи армейската си униформа и започна внимателно да се вглежда в тълпата хора, преминаващи през централната гарова площадка. Той чакаше девойка, сърцето на която не познаваше, а лицето никога не бе виждал. Чакаше девойка с роза.
Всичко започна преди тринадесет месеца в една от библиотеките на Флорида. Силно го заинтригува една книга, но не толкова това което пишеше в нея, а многото бележки направени върху полетата. Мекият почерк издаваше дълбокомислеща душа и проницателен ум.
Положил всичките си усилия, той откри адреса на бившата собственичка на книгата. Мис Холис Мейнел живееше в Ню Йорк. Писа и за себе си и и предложи кореспонденция.
На следващият ден го призоваха на фронта. Започна Втората световна война. В течение на следващата година те се опознаха добре с писма. Всяко писмо беше семенце попаднало в сърцето, като в плодоносна почва. Романът беше многообещаващ.
Помоли я за нейна снимка, но тя отказа. Смяташе, че ако намеренията му са сериозни, как изглежда тя, няма голямо значение.
Когато настъпи денят да се върне в Европа, те си определиха първа среща – в седем часа. В централната нюйоркска гара.
«Ще ме познаеш», — пишеше тя — «на палтото ми ще има закачена роза”.
Точно в седем часът той беше на гарата и чакаше девойката, чието сърце обичаше, а лицето никога не беше виждал.
Ето какво пише той самият за това какво се е случило по-нататък:
«Към мен отсреща вървеше млада девойка – никога не съм виждал по-красива: стройна, изящна фигура, дълги и светли коси се спускаха на къдрици върху раменете и, големи сини очи…В своето бледозелено палто тя напомняше на току-що завърнала се пролет. Бях така поразен като я видях, тръгнал към нея, съвършенно забравил да погледна има ли роза. Когато между нас останаха няколко крачки, странна усмивка се появи на лицето и.
«Пречите ми да мина», — чух аз.
И веднага зад гърба и видях мис Холис Мейнел. На палтото и пламтеше яркочервена роза. През това време девойката в зеленото палто се отдалечаваше все по-надалеч.
Гледах жената, която стоеше пред мен. Жена, която отдавна беше надхвърлила четиридесетте. Тя не беше просто пълна, а много пълна. Стара, избледняла шапка скриваше тънки посивели коси. Горчиво разочарование изпълни сърцето ми. Сякаш се разделих на две, толкова силно беше желанието ми да се обърна и да тръгна след девойката със зеленото палто и в същото време толкова дълбока беше моята привързаност и благодарност към тази жена, чиито писма ми даваха сила и ме поддържаха в най-трудното време от моя живот.
Тя стоеше там. Бледното и пълно лице изглеждаше добро и искренно. В сивите и очи светеше топло огънче.
Не се поколебах. В ръката си стиснах малката синя книжка, по която тя трябваше да ме рапознае.
«Аз съм лейтенант Джон Бленчерд, а вие трябва да сте мис Мейнел? Радостен съм, че успяхме най-накрая да се срещнем. Мога ли да ви поканя на вечеря?”
На лицето на жената се появи усмивка.
«Не знам защо синко”, – каза тя – „но онова младото момиче със зеленото палто, което си замина преди малко, ме помоли да закача тази роза. Каза ми, че ако вие се приближите и ме поканите на вечеря, то трябва да ви кажа, че ви чака в съседното ресторантче. Тя каза, че това е своего рода проверка”.
Макс Лукадо

Целта на една връзка

Chris Art — Sat, 08 Jun 2013 12:24:32 +0000

Повечето хора започват връзка, водейки се от мисълта какво могат да получат от нея, а не с какво могат да допринесат.
Целта на една връзка е да решиш коя част от себе си искаш да видиш в действие, а не коя част от друг човек можеш да уловиш, задържиш.

Взаимоотношенията – и всичко в живота — могат да имат само една цел: да бъдеш и да решиш Кой Наистина Си.
Много романтично е да кажеш, че преди да срещнеш този специален човек, си бил никой, но това не е вярно. И което е по-лошо: това поставя другият под огромното напрежение да бъде куп неща, които той или тя не е.

Тъй като не иска да те разочарова, другият се опитва с всички сили да бъде и да прави тези неща, докато накрая не усети, че не издържа. Вече не може да отговаря на представата ти за него. Вече не може да изпълнява ролите, които си му възложил. Започва да се натрупва негодувание. После гняв.
Накрая, за да спаси себе си (и връзката), този специален човек започва да отстоява своето истинско аз, да постъпва повече в съгласие с Този, Който наистина Е. Това е моментът, в който ти казваш, че другият наистина се е променил.

Много романтично е да кажеш, че с появата на специалния човек в живота ти се чувстваш завършен. И все пак целта на една връзка не е да бъдеш с човек, който да те допълва, а да има с кого да споделяш своята пълнота.

Личните взаимоотношения са свещени, защото осигуряват най-голямата възможност в живота – всъщност единствената възможност – да създадеш и въплътиш своята най-висша концепция за Себе Си. Една връзка се проваля, когато я възприемаш като най-голямата възможност да създадеш и въплътиш своята най-висша концепция за другия човек.

Къде живее любовта?

Chris Art — Sat, 17 Mar 2012 21:59:34 +0000

Замисляли ли сте се някога къде живее любовта?
Къде се ражда, къде се установява или къде точно вътре в нас живее тя…

Дали не е в сърцето? Или пък в душата?
Всички знаем къде е сърцето, но къде точно е душата?
Или пък може би любовта просто пътува вътре в нас и всеки път се намира на различно място, като
понякога лекичко похлопва там вътре, за да ни уведоми, че все още тук… за да не забравим за нейното съществуване.
И винаги ли е вътре или излиза понякога и навън?
Чува ли ни, когато я викаме…
Идва ли, точно когато имаме нужда от нея…
Къде си любов?
Може би си в ръцете ми, когато прегръщам любомия мъж, или пък в неговите пръсти, когато галят косата ми…
може би си в устните ми, когато произнасям топли, нежни, сладки думи или в неговите, когато целува моите…
Може би си във всяко писмо, което пиша… или във всяка дума, която минава през мислите ми
Може би си в гърдите ми, когато заедно с ревността правиш дишането ми тежко или може би си в дъха, който с облекчение издишвам, когато разбера, че ревността е била неоснователна…
Може би си в стомаха ми, където летят пеперудите
Може би си в мислите ми, които са изпълнени със “Него”… или може би в неговите, където аз съм понякога…
Може би течеш във вените ми или си в блясъка на очите ми…
Може би си в онзи специален слънчев лъч, който ме стопля отвътре
Може би си във вятъра, чрез, който си влязла в мен
или може би си във всяка сълза, която се е отронила от очите ми
А може би си в най-смелите ми сънища…

Любов…където и да си, просто стой наоколо.

Автор: Ели

Какво означава любовта?

Chris Art — Thu, 02 Feb 2012 16:52:14 +0000

Професионално изследване на възрастова група 4 – 8 годишни.
Зададен бил въпросът: „Какво означава любовта?”

Отговорите, които се получили били по-обширни и задълбочени отколкото някой може да си представи.

„Когато моята баба получи артрит, тя не можеше да се навежда и да лакира ноктите на краката си. Затова моят дядо го правеше заради нея, дори когато неговите ръце също започнаха да страдат от артрит. Тове е любов”
Ребека – 8г.

„Когато някой те обича, начинът по който казва името ти е различен. Просто знаеш, че името ти е в безопосност в тяхната уста”
Били – 4г.

„Любов е когато едно момиче си сложи парфюм и момчето си сложи афтършейф и те излязат заедно и се миришат един-друг.”
Карл – 5г.

„Любов е когато излизаш с някого да хапнеш и му дадеш повече от твоите пържени картофки, без да го караш да ти дава от неговите”
Криси – 6г.

„Любов е когато те кара да се усмихваш, когато си уморен”.
Тери – 4г.

„Любов е когато мама прави кафе на татко и отпива глътка преди да му го даде, за да се увери, че е добро”.
Дани – 7г.

„Любов е когато се целуваш през цялото време. Тогава се уморяваш от целуване и искаш да бъдете заедно и говорите много. Моите мама и татко са така. Те изглеждат гадно като се целуват”
Емили – 8г

„Любовта е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако спреш да отваряш подаръците и слушаш”
Боби – 7г

„Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятел, когото мразиш!”
Ника – 6г.

«Любов е когато кажеш на човек, че харесваш ризата му, тогава той я носи всеки ден.»
Ноел – 7г.

„По време на пияно рецитала аз бях на сцената и бях уплашена. Виждах всички онези хора, които ме гледаха и видях татко, който ми махаше и ми си усмихваше. Той беше единственият, който правеше това. Аз повече не се страхувах”.
Сидни – 8г

„Моята мама ме обича повече от всеки друг. Няма да видите някой друг, който да ме целува, за да заспя през нощта”.
Клара – 6г

„Любов е когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето”.
Елейн – 5г

“Любов е когато мама вижда татко миришещ и потен и все още казва, че той е по-красив от Робърт Редфорд”.
Крис – 7г

„Любов е когато кученцето близва лицето ти, дори след като ти си го оставила цял ден самичко”
Мери Ан – 4г

„Аз знам, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките се стари дрехи и после трябва да ходи да си купува нови”
Лаура – 4г

„ Когато обичаш някого твоите мигли трептят нагоре-надолу и малки звездички излизат от теб”
Карън – 7г

„Любов е когато мама вижда татко в тоалетната и тя не мисли, че това е гадно”.
Марк – 6г

„Ти наистина не бива да казваш „Обичам те!”, ако не мислиш това. Но ако го чувстваш – трябва да го казваш много пъти. Хората забравят!
Джесика – 8г

Писателят и лектор Лео … веднъж говорил за един конкурс, за който бил помолен да отсъди.

Целта на този конкурс бил да се избере най-грижовното дете.
Победителят било 4 год. дете, чийто възрастен съсед наскоро загубил своята съпруга.
Виждайки, че възрастният мъж плаче, малкото момче отишло в двора на джетълмена, покатерил се в скута му и просто седял там.

Когато майка му го попитала какво е казал на съседа, малкото момче казало:
„Нищо, само му помогнах да поплаче”.

…И така – какво е любовта?

Chris Art — Mon, 02 Jan 2012 16:57:47 +0000

Течаща страст по сухи устни?
Или е към нечувствано врата,
или сълзи от сол безвкусни?

Или е дреха, със лице във кръпки,
или е стих, политнал като стрела,
или трева е, стенеща под стъпки,
или е цвете, натежало за пчела?

Или сърце е, безвъзвратно посветено,
осиротяло и без ключ за своят дом,
което глухо плаче, подредено,
като хербарий във прашясал том?

Или е нощ, със непотърсени звезди,
или ден, с дребнавости обсипан,
или нива, със заглъхнали бразди,
или оазис, в пустошта засипан?

Или е чувсто, викащо за ехо…ДА!!!
или сянка, преминаваща през дните,
или е удар – с вик за свобода,
или Слънце, опрощаващо вините?

Или е Цар, оставил своят трон,
или слуга е – длъжен да мълчи,
или е Кръст, изстенал под пирони,
или струна, във акорд горчив?

Или е кръв, крещяща на фонтани,
или молитва в пропаст без лице,
или танц на млади урагани,
или длан, закриляща сърце?

Или е цвят, тъмата разтреперил,
или звук – разбил стени и маски,
или е пулс, сърцето си намерил,
или са два – в един от ласки?

Или просто е разлистено дърво,
родило всичко това – там – отдълбоко,
под Небе с неземно зарево,
посадено в Извор, идващ от дъгата???