Повечето хора започват връзка, водейки се от мисълта какво могат да получат от нея, а не с какво могат да допринесат.
Целта на една връзка е да решиш коя част от себе си искаш да видиш в действие, а не коя част от друг човек можеш да уловиш, задържиш.
Взаимоотношенията – и всичко в живота — могат да имат само една цел: да бъдеш и да решиш Кой Наистина Си.
Много романтично е да кажеш, че преди да срещнеш този специален човек, си бил никой, но това не е вярно. И което е по-лошо: това поставя другият под огромното напрежение да бъде куп неща, които той или тя не е.
Тъй като не иска да те разочарова, другият се опитва с всички сили да бъде и да прави тези неща, докато накрая не усети, че не издържа. Вече не може да отговаря на представата ти за него. Вече не може да изпълнява ролите, които си му възложил. Започва да се натрупва негодувание. После гняв.
Накрая, за да спаси себе си (и връзката), този специален човек започва да отстоява своето истинско аз, да постъпва повече в съгласие с Този, Който наистина Е. Това е моментът, в който ти казваш, че другият наистина се е променил.
Много романтично е да кажеш, че с появата на специалния човек в живота ти се чувстваш завършен. И все пак целта на една връзка не е да бъдеш с човек, който да те допълва, а да има с кого да споделяш своята пълнота.
Личните взаимоотношения са свещени, защото осигуряват най-голямата възможност в живота – всъщност единствената възможност – да създадеш и въплътиш своята най-висша концепция за Себе Си. Една връзка се проваля, когато я възприемаш като най-голямата възможност да създадеш и въплътиш своята най-висша концепция за другия човек.
Последни коментари