Магията на свещената планина Родопи очарова, омайва и пристрастява. Веднъж тръгнеш ли на пътешествие в Родопите, ти се иска да обиколиш цялата планина. Планински маршрути,  древни гробници, светилища, лековита бистра вода, загадки, мистични легенди, защитени редки животни, разнообразни билки – истинска природна лечебница… Виждали ли сте цялото това богатство?
Вижте Легенда за Родопите

Маршрут

Асеновград – Смолян – Ардино – Кърджали – Момчилград – Джебел – Момчилград – Крумовград – Момчилград – Кирково
Половината от този маршрут е вдъхновен от нашето желание за приключения и жажда за знания… а идеята за останалата част след Момчилград, е вдъхновена от Джобния пътеводител на Стела. Благодарности на стопанката на Стефанови къщи в село Главатарци, за това че ни предостави много интересни материали за Родопите. Втората част от маршрута също е много интересна и живот и здраве планираме да я осъществим във времето и да допълня текстовете, снимките и обясненията. 
Филм на БНТ –  Цивилизацията на скалните хора в Родопите

 АСЕНОВГРАД

Асеновграска крепост
Крепостта се намира на 2-3км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид. Могилата в непосредствена близост до р. Асеница. Крепостта вероятно е издигната през IXв., но първите писмени сведения за нея датират от XIв. в аналите на Бачковския манастир. Там тя е спомената под името “укрепеното селище Петрич” като интересното е, че и днес понякога би могла да се срещне под това наименование. Днешното си име обаче тя дължи на цар Иван Асен II, който през XIIIв. започва засилена строителна и укрепителна дейност в района. Владетелят също така дава и името на близкия Асеновград, който до този момент е бил известен като Станимака.
Вижте повече информация

Бачковски манастир, аязмото, пещерата и параклиса “Свети Архангел” в местността Клувията
Вторият по големина български манастир на повече от девет века манастирът е незагасващо духовно огнище на православната вяра. Той е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално светата обител се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI в. там се създава книжовна школа, чиято манастирската библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. Храмов празник 15-и август. От паркинга на манастира започва лека панорамна екопътека, свързана с легендата за манастира. Можете да разгледате забележителностите и да си напривите пикник, ако не бързате. Продължителност един час. Легендата разказва, че на това място е паднала чудотворната икона, намираща се сега в манастира, а на мястото на падането бликнал лековит извор ”Аязмо”. Когато монасите от Бачковския манастир намерили иконата, те я пренесли и сложили в манастира. Какво било учудването им обаче, когато на другия ден проверили и иконата я нямало. Била пак на мястото, на което е паднала, до “Аязмото”. След няколко дни на безполезни опити да задържат иконата в манастира, на един от монасите му се присънило, че тя ще остане в манастира единствено ако и отредят специално място, в дясно до входа. По този начин тя ще разбира дали богомолците влизат с чисто сърце в параклиса. Всеки втори ден след Великден донасят иконата с литийно шествие до мястото, на което е паднала и се отслужва молебен. Параклиса носи името на пастира, който първи е видял чудотворната икона-Ангел. В Бачково има много приятни семейни хотелчета, където можете да нощувате за 30-40 лв за двойна стая.
Вижте повече информация

 

Един от най-силните енергийни портали в страната ни е мистичният триъгълник Белинташ – Караджов камък – Кръстова гора в Централната част на Родопите.
Наричат го свещения енергиен триъгълник. Три родопски върха с почти еднаква височина 1418, 1448 и 1226 метра, които като че ли се оглеждат един в друг. Почитани са като светилища от най-древни времена. Екстрасенси ги наричат свещената троица и идват да се зареждат с енергия. Много се изписа и изговори за Белинташ и Кръстова гора, но Караджов камък остава в сянка, като една добре пазена тайна.

 

Белинташ или “Камъкът на познанието” е една от най-големите загадки на Родопите
В северната част на Родопите, само на 50 километра от Пловдив на 1200 метра надморско равнище над село Врата до село Мостово. Естествена астрономическа обсерватория и светилище на Бесите свързван с много митове и легенди, Белинташ е светилище е от времето на каменно-медната епоха, 5 хилядолетия Пр. Хр., което го прави по-старо от Перперикон. Мястото се смята за средище на бесите и тракийското божество Сабазий. На това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето… а от върха на платото се открива великолепна гледка.
Вижте повече информация
Прочетете интересна статия от вестник Стандарт за Белинташ
Филм на БНТ за Белинташ, Татули Харван Кая
Упътване:
Кара се по пътя за Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, като се минава през самото село, където ще видите табела, която отклонява на дясно от основния път. Следва с. Горнослав, след това с. Орешец.
На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. В Белинташ има доста хотелчета и къщи за гости. Съветът ми е да изберете място, което има ресторант или механа, защото едва ли ще имате време за готвене, ако сте тръгнали на екскурзия, а не почивка. Преди години, когато ходихме спахме в Старите къщи. Както ги помня беше разкошно място, вкусна храна, добро отношение. Сега комплексът е много раширен, има басейн, втора база, но места няма поне за месец напред. Не ми хареса отношението по телефона. Когато попитах “а да знаете нещо приятно наоколо, където можем да отседнем, жената троснато ми отговори “нямам информация”. Смешно е, защото махала Врата е малка, хората се познават, а наоколо е пълно с приятни места за нощувка. Избрахме къща за гости Кабата. Останахме изключително доволни от доброто отношение, вкусната храна и грижата на стопаните. Ако пак ходим, непременно ще избера същата къща. За закуска с предварителна заявка може да поръчате два вида родопска баница, обикновена баница, палачинка или мекички, а кашкавалът пане и салатите са уникално вкусни :)

На пътеката преди скалата на Белинташ, един прекрасен човек продава планински чай, мед и билки. Ако е там и минавате покрай него, отбийте се да побъбрите, да поседите на чудните дървени столчета и да опитате истински билков чай с истински горски мед.
Уроци по билкарство :) Искрени благодарности на г-н Тютюнаров за вниманието, времето, чая и гостоприемсвото.

Кръстова гора
На 40 км от Асеновград, на 6 км от село Борово.
Причината тук да се събират толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много са легендите за това място като всяка от тях преразказва за някое сторено чудо за изцеление, а местните смятат, че на това място в нощта на 13-ти срещу 14-ти септември Господ се свързва с хората на земята.  В началото на комплекса  е църквата „Покров на Пресвета Богородица”, която е завършена през 1995 г. В ляво от нея се намира алея, стигаща до върха, на който е разпложен големият метален кръст. Около самата алея са построени параклиси, посветени на 12-те апостола.  За Кръстова гора се знае и много и малко. Това е така, защото в местността се крият неразгадаеми тайни и се случват необясними неща. Монасите твърдят, че тук не веднъж са се случвали чудеса, които те карат да вярваш, че Господ наистина съществува. Различни предания и легенди се носят за Кръстова гора. Едната от тях разказва, че през 1933 година по тези земи се заселил Йордан Дрянков, който бил роден в село Ковачевица и цял живот е бил изключително религиозен. Една вечер той имал видение – Бог му разкрил, че в миналото на хълма е имало красив храм, където се съхранявал Христовия кръст и неговата задача била да постави на върха нов кръст. Човекът разказал на цар Борис Трети за своя сън. Така през 1936 година на най-високата точка на Кръстов връх, с подкрепата на цар Борис Трети бил поставен голям метален кръст, който станал най-изконният символ на местността.
Друго предание гласи, че идването в Кръстова гора не бива да бъде планирано, а то ще се случи, когато Господ реши това.
Литургията започва в 23:00 часа и трае 2 часа и половина. Можете да спите в манастира, ако предварително сте направили резервация. Дори и да отидете през лятото, непременно си вземете дебели дрехи, зимно яке, суичер с качулка или шапка, няма да са ви излишни. В ляво от църквата е изворът Гълъбичката, където можете да се измиете и да си налеете вода. Очното аязмо пък се намира в другата посока и до него се стига по много стръмна пътека в гората. Водата там едва капе и ако решите да си налеете дори и 1 глътка, ще трябва много да почакате. Ако има много хора, помолете да ви пуснат да намокрите салфетка и просто си избършете очите с нея, като след това я завържете на малкия олтар в скалата. Ако ли пък не, след литургията, ако имате добър фенер, можете да отидете.  В църквата можете да занесете олио и мед като дар, а и хляб за освещаване. В дясно има икона на Исус с частичката от Кръста, където след като се помолите си взимате памуче /ще видите хората пред вас какво правят/. После можете да се помолите и на Богородица, която е в ляво от иконата на Исус. Вземете си светена вода, запишете името си за здраве, помолете някой от свещениците да ви прочете молитва, можете да оставите и дреха на олтара /тип тениска, блузка – имаща допир с кожата/, която да преседи по време на вечерната литургия, а след това да носите известно време. Отидете на вечерната литургия и преспете с вярата, че Господ чува всички молитви и лекува в съня.

Пътят към Кръстова гора е 30 км от Юговото ханче, в което можете да хапнете вкусни пърленки и Родопски специалитети. Трасето е тясно, с денивелация до 15%, с много завои - обратни и стръмни, на места без видимост или стеснени участъци, където следва да се изчака отсрещния,  особено ако е автобус, може да се наложи да се върнете и назад. По-мощен двигател и по-опитен шофьор биха били от полза при пътуване до Святото място.
Вижте повече информация
Сайтът на Кръстова гора

Караджов камък – светът на мъртвите
Районът на Караджов камък е защитена територия с редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, алпийски бързолет, дива коза  и други.

До Караджов камък се стига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. При табелата за Аязмото се тръгва надясно. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък. Планинари са сковали стълба под Караджовия камък, но без осигуряване, е опасно да се катерите.
Караджов камък, също като Белинташ, има своята извънземна история. Сред местните се разказва, че огромният гранитен къс е спуснат от извънземен кораб и вероятно е бил част от съпътстващата инфраструктура на космическата площадка. И това плато е осеяно с ями и улеи като Белинташ. Но докато легендите свързват светилището Белинташ  с  пророчества, тракийски обреди за плодородие, осъществяване на връзка с Космоса и  гадаене по звездите (място, което според траките символизирало света на живите), то Караджов камък олицетворявал света на мъртвите, тъй като в  тези скали по всяка вероятност са се извършвали  погребения и ритуални жертвоприношения. Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали. Интересно явление беше, че когато бяхме под камъка, в далечината се чуваше много ясно една песен, не можахме да определим дали беше народна или не, но звучния мъжки глас звучеше много странно, сякаш беше призрак, който броди наоколо из планината. Другото странно събитие беше, че докато правех снимки с апарата на бързо, щракнах три кадъра един след друг зад мен по пътеката… с абсолютно едни и същи настройки на апарата, през няколко секунди. На снимките има малки точки отблясъци, приличащи на феички :))) които на всеки следващ кадър намаляват.
Легенда за Караджа войвода от станимашкото тогава село Яврово също е свързана с местността. Тя разказва, че Караджа войвода пазел населението на околните села от набезите на турци и башибозук, а малката пещера под Караджов камък е служела за скривалище на войводата. Един ден Караджа войвода много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана. Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт. Оттогава лобното място на момичето носи името връх Драганица.Зачакал Караджа войвода време за мъст и след няколко дни чул, че шайка башибозук гуляе в близкото село Мостово. Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии.Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят разпищолените башибозуци. Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода. Оттогава камъкът носи името му. Друга мълва носи, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище. Затова в района постоянно щъкат иманяри с високотехнологична техника и кирки.
Статия от вестник 24 часа
Още информация/

СМОЛЯН
По пътя за Смолян се намира Чепеларе. Много приятен спретнат град. Там спряхме за кратка почивка и банички :)
Сайтът на Чепеларе

Пампорово – връх Снежанка, Орфееви скали
Връх Снежанка е разположен на около 15 км от град Смолян, а курортът Пампорово се разполага в неговото подножие. Ако спрете с кола на хотел Екстрийм, върхът се намира на около 40 минути пеш. Можете да се качите на кулата и да се насладите на гледката. Входът е 4 лв. От връх Снежанка в ляво, има пътека за Орфеевите скали, а по надолу вече пътят води към Смолянските езера. 4 часа е маршрутът от хижа Смолянски езера до връх Снежанка. Можете да вземете и лифта, който работи до 16:00 часа, а пейзажите, които се разкриват под вас са просто невероятни.  Смолянските езера се намират по левия склон на река Черна в подножието на връх Снежанка.8-те Смолянски езера са разположени последователно между град Смолян и Орфеевите скали. Легендата гласи, че  Орфей е черпел вдъхноведние за песните си от гледките, разкриващи се от скалата. Седял и свирел на арфата си, а песните се носели из целите Родопи.
Вижте повече информация

Ако имате време, може да се отбиете до село Момчиловци и чудотворното аязмо,  което се намира в борова гора в подножието на връх Св. Илия. За да стигнете до него, се върви около километър от центъра на селото. Изцерителната сила на аязмото е най-силна в нощта срещу Гергьовден. Старо поверие е, че гергьовденската вода се използва през цялата година за болежки и против уруки, както и за безплодие.  Защо е лековита водата, и какво разказва легендата за това интересно място, вижте тук?

Смолян – Еко пътека Невястата
Екопътека “Невястата” се намира между пътя Смолян – Пампорово, като началото и започва от арката на входа за манастира “Св. Пантелеймон”, а в ляво от нея се извисява стена за катерене.  Има паркинг, където може да оставите колата си. Преходът е изключително  приятен. Подходящ е както за обикновени туристи, така и за любителите на екстремното. Този маршрут няма да разочарова и търсачите на силни усещания, защото предлага и стабилна доза адреналин. От върха на скалата (750 метра) през една пропаст е направена площадка за Алпийски тролей с дължина 100 метра и денивелация около 25-30 метра. Цената за спускане е 7 лв.  От скалата през една пропаст е направена площадка за алпийски тролей. Желаещите просто трябва да се обадят на оставените телефони. От скалата през една пропаст е направена площадка за алпийски тролей. Желаещите просто трябва да се обадят на оставените телефони.  На самата скала е изградена паметна плоча на алпиниста Христо Христов, който изкачи Еверест и остана завинаги там. Пътеката продължава надолу и свършва на една огромна скала, надвиснала над Смолянските езера.
За скалата “Невястата”  съществуват редица легенди. Една от тях разказва за смолянска девойка поискана за жена от турски владетел. Тя се съгласила, но поискала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Изкачила се до скалата и се хвърлила. От тогава скалата носи името Невястата.
Вижте повече информация, а също и тук

Смолян – Еко пътека Трите смолянски езера
На тази еко пътека, нямахме време да отидем, затова нямам информация за нея, но който иска да я посети, може да се информира от линка по долу.
Повече информация

Смолян – Еко пътека Каньонът на водопадите
Една от най-хубавите Еко пътеки, на които съм била. За да стигнете до екопътека “Каньонът на водопадите”, от гр.Смолян трябва да хванете пътя за с.Мугла. Стигнете ли до изоставена автобаза, хващате отбивката в дясно, където си има и указателна табела и след около стотина метра стигате до малко заведение, където може да се оставят колите или пък вила Галина, до там пътят е ок за кола. Пътеката е много добре маркирана и е изградена по продължението на каньона в резерват “Сосковчето”. Самото начало на пътеката започва от стар римски мост. Екопътеката се вие през гората, като дървени мостчета я прехвърлят, ту отляво, ту отдясно на Еленска река. По пътеката може да се видят около 46 водопада, като по-значителни и големи са 5 от тях. Най-големият – водопад Орфей – е с пад на водата от 68 м. На няколко места са обособени места за почивка, а също така има изградени няколко панорамни площадки. Най-добре е това място да се посети в началото на лятото, когато реката е по-пълноводна и зеленината е в изобилие. Пътеката прави кръг и се връща в изходната си точка, така че не е   е обходимо да се връщате по същия път. Изминава се за около 4 часа, спокойно ходене.
Вижте повече информация

Ние избрахме Рибката за нашата нощувка. Много приятен хотел с ресторант на брега на езерото. Други хора, с които се запознахме и идват години по тези места, ни дадоха информация за Форест нок, който бил изключителен комплекс с много добри цени и много екстри като спа, масаж и т.н, а и отделно от хотелския комплекс имало и самостоятелни къщички. Домашните любимци са позволени и на двете места. Можете да разгледате Смолян и да посетите Планетариума. Ако не сте ходили, е интересно преживяване. В заведение Верту на главната улица пък има всичко за по-претенциозните от хубаво кафе, до палачинки и всякакви специалитети.

 

Дяволският мост (Шейтан кюприя) – легенда или реалност?
Ардино – село Дядовци. 10 километра от град Ардино и на 4 километра от с. Гълъбово.
Отделете си поне три часа за пътуване и разглеждане.
Едно от най-впечатляващите и магнетични места от нашия маршрут. Не зная дали легендите или самото място…, но има нещо особено магнетично и привличащо в него. Усещането е трудно за обяснение – сякаш със всеки изминат километър някаква притегателна свръхестествена сила те тегли натам. До дяволския мост може да се стигне по два начина. Пеша и с кола. За тези, които имат време, а и ние непременно ще се върнем по този маршрут, пътят пеша е живописна еко пътека, минаваща покрай стари къщи, разкриваща уникални Родопски гледки към река Арда и великите Родопи. Пътят е през село Гълъбово, (Баните – Вишнево – Гълъбово). Паркира се в село Гълъбово и от училището се спускате надолу, откъдето започва еко пътеката. Върви се пеша около 4-5 км, като има изградени беседки и изобилие от изворна планинска вода. Тъй като ние нямахме време и не искахме да замръкваме там../предвид легендите:)))/, а  като гледахме информация в интернет, един от коментарите, който прочетох беше “…страшничко място. Лично мен ме побиваха тръпки, докато бях там.Усещах някаква сила,която ме плашеше.Не пожелахме да поседнем дори и за малко. На връщане почти тичахме. Не бих отишла повече там.” Няма нищо такова… мястото е уникално. Дори го предпочетохме пред Перперикон и Татул, които вече бяхме посещавали при други екскурзии и мислехме да погледнем пак, но при такова предизвикателство, като Дяволския мост, не можахме да устоим на идеята за посещението му. При всички други обстоятелства бихме избрали еко пътеката от село Гълъбово и стигането до моста пеша, но предвид времето, с което разполагахме, избрахме пътя с кола, който никак не е лек дори за 4х4 … или както съвсем точно е написала Даниела Соколова в нейния блог. Цитирам най-доброто описание на усещането:   “Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 минути път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?“, на 20 минути от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?“ и на 10 минути  от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде! Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него.”
От Ардино към Дядовци има табелки за Дяволския мост. След село Дядовци пътят продължава да е асфалтов, но тесен. Така от табелката за моста се минават спокойно първите 4 км. После има поляна с беседка и  места за паркиране, където можете да се полюбувате на изоставените къщи в призрачното село Дядовци, като изкачите хълма до тях и ги разгледате отблизо. Внимавайте за тръни и змии.
Допреди 40-50 години това чудно красиво родопско селце е било изпълнено с живот и красота. Тук са живеели около 400 души. Имало е над 60 обитавани къщи, начално училище, кметство, месчид, детска градина, читалищен салон, в който се провеждали младежки забави и се прожектирали филми, хранителен магазин. Селото е било електрифицирано и водоснабдено. Тютюнопроизводството и животновъдството са били основният поминък на населението. Било е развито и овощарството. Дядовци е известен и с производството на вар. Все още в близост до селото са запазени т. нар. „варници”, в които местните хора са добивали вар от естествените мраморни кариери…
Вижте повече информация за село Дядовци

От тук започва 5 км песъчлив коларски път, на места стръмен, на места равен, с тесни завои. Определено трябва да изберете по-висока кола, освен ако не искате да я потрошите. Средновековният мост е построен по поръчка на султан Селим I през 1515-1518 година от строителя Уста (майстор) Димитър от село Неделино върху останки от римски мост по древния път „Виа Игнасия”, съществувал още от 5-ото хилядолетие преди Христа и свързващ някога Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа, единственото място, на което и било възможно пресичането на Родопите и р. Арда. Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5 м. Мостът е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. Издигнат е от местен здрав камък, а най-уникалното е, че за 5 века не е поддал нито един зид съоръжението не е претърпяло преустройства или укрепване и е устояло на напора на буйните води на Арда.
Мостът е разположен на 420 метра надморска височина. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наречен „Печатът на Соломон”, която не може да се види от долу или трябва да носите бинокъл. В момента тече реставрация по Европейски проект, която ще завърши октомври месец, така че не ви препоръчвам да тръгвате преди това. Поради тази причина снимки на самия мост тук няма много, но непременно ще се върнем след време отново на това място по еко пътеката вече :) Затова пък снимахме печата на Соломон, което няма как да стане без скелето или скъп теле обектив. Друг интересен факт от историята на моста е, че там са снимани много от кадрите от филма „Време разделно“, по едноименния роман на Антон Дончев.

Дяволската лапа
Балканджиите от Източните Родопи и до днес ги е страх да минават след залез слънце по моста, защото вярват, че ги връхлитат зли сили и ги очакват беди, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи.Една от тях гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола – можете да видите на снимките. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.

Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).
Среща с дявола
Според последните проучвания обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия  радеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува. Ето и няколко много красиви снимки на моста, които не трябва да се пропускат:  Снимка 1, Снимка 2, Снимка 3, Снимка 4, Снимка 5
Разгадана тайната на Дяволския мост
Все пак най-голямата загадка на конструкцията си остава образът на Дявола. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист откри разковничето. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно. За да можете да си го представите по-лесно, направете снимка на съоръжението в този момент и я обърнете вертикално. Страховито, нали? тъй като мостът беше целия в скелета и времето в което пристигнахме беше следобедно, то давам за справка снимка от интернет. Местния пазач пък ни каза, че подходящото време да уловиш образа било 16:00 следобед, а не както е описано 11-12 на обяд.
Линк към обърната снимка с лика на дявола и още една хубава снимка от Андрей Андреев.
Източник на легендите – Онлайн списание Rozali.com

При Ардино може да се разгледа и Тракийски култов комплекс Орлови скали – Картал кая -  с култовопогребално предназначение – посока махала Бистроглед, на 4 км от Ардино.  Представлява голяма скала, в която са изсечени около 90 трапецовидни ниши, в които са се полагали глинени съдове и плочки, свързани с култа към починалите. Под скалите има следи от уреди, жертвеници и други древни съоръжения. Вижте повече за Орлови скали
Самото градче е много тихо и приятно и ако имате време, може да се разходите из центъра.

КЪРДЖАЛИ
Кърджали – Каменната сватба
Вкаменената сватба  се намира вкрай село Зимзелен, 3 км. от Кърджали. В ляво по пътя, след като се отмине отбивката за село Зимзелен, не се влиза в селото, а се продължава по главния път. След малко има кафява табелка, на която пише 0.35 км до Каменната сватба. Трябва да се спре точно до табелката. Няма паркинг, а само импровизирано разширение. Представлява група скални образувания от фигури с височина до 10 метра, наподобяващи хора и животни. Според хипотезите на учените формирането на природната композиция е започнало преди 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъното на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали – риолитови туфи. След оттеглянето на морето, те се издигнали и скалите били изложени на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето и тези стихии оформили днешните им форми. Различни минерали в скалата са причина и за разнообразните цветове и нюанси. Ние пристигнахме на смрачаване към 20:00 часа, но все още имахме време да разгледаме и да направим няколко снимки. Тъй като четвъртия ден от екскурзията ни беше спонтанно решен, то по път трябваше да се обадим и изберем място за нощувка. Видяхме информация за Хотел – Страноприемница “Трифон Зарезан”, който много ни хареса, пък и имаше голяма механа, но се оказа, че няма места. Това, което ми направи много добро впечатление за разлика от обаждането до Старите къщи в белинташ, беше, че хората изключително любезно ни препоръчаха къща до тях, в която имаше места. Къща за гости Стефанови. За мен лично тази къща беше дори още по-добра от Трифон Зарезан, защото беше по-малко, по спокойна и дс много много екстри, като хубав зелен двор, барбекю, кухня на двора, приятни чисти стаи… На втория етаж е чудесно за 4 човека – две двойни съседни стаи, отделени със собствена тераса или както каза човекът – това са ВИП стаите :)) Вечерята и закуската бяха в Трифон Зарезан, който е точно отсреща. Вечерята беше много вкусна, но закуската е Компле, защото няма кухня от сутринта, т.е. препоръката ми е да закусвате другаде, иначе кафето е добро.
Легенда
А според суеверията на недоучилите левент момък от Зимзелен залюбил девойка от съседното село. Прекрасните и очи, сини като небето, го преследвали навсякъде. Той искал да си представи лицето и, но според тогавашните обичаи девойките били забулени, само очите им се виждали. Залинял от мъка момъкът. Старият му баща отишъл при родителите на девойката и успял да я откупи. Вдигнали тежка сватба и тържествено тръгнали към Зимзелен. Изведнъж духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Всички занемели пред ненагледната и хубост. Свекърът завидял на сина си и заради нечистите му помисли тутакси всички се вкаменили. Само младоженецът останал жив. Заплакал той с горчиви сълзи и помолил вятъра да вкамени и него. Вятърът изпълнил молбата му. Вкаменените сватбари и до днес стоят до една локва – незасъхналите сълзи на злочестия младоженец.

Кърджали – пещерата Утробата
В посока село Ненково, след село Енчец и Дъждовница
Сред местните хора пещерата е известна като Дънгърдък кая (Кънтящия камък). Ако ходите в топлите летни месеци, то непременно си вземете шапка/кърпа, крем с UV фактор, вода поне литър и половина, слънчеви очила и евентуално тънка бяла блуза с дълъг ръкав, за да не изгорите – продават такива тензухени по индийските магазини. Целият път към пещерата е обсипан с огромни находища на зеолит, а при последната беседка за почивка, той е особено зелен, с много наситен цвят. Който се интересува от Зеолит/клиновит и структуриране на вода, вероятно ще се зарадва много на възможността да си вземе малко от минерала за вкъщи, но това е съвсем друга тема. През 2005-та година на това място нямаше нищо, освен една ръждясала малка табелчица в свода на едно дърво. Много пъти се връщахме напред назад по пътя в търсене на мястото, откъдето започва пътеката. Самата пещера беше много трудно достъпна, с дърво препречило входа й. Сега мястото е облагородено, има места за почивка, големи  и хубави табели. На първия ни поход имаше едни много мистериозни табелчици със слон, маймуна, коза и тн по дърветата на пътеката, а сега ги няма и е някак жалко че са ги махнали, защото бяха голяма загадка.:) Пещерата е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния траколог проф. Александър Фол пещери-утроби. Навътре се развива в дълбочина 22 м. Учените доказаха, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. Във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Височината на дупката е 3 метра, а ширината – около 2.50 м, като вътре прониква достатъчно светлина. Според различни проучвания пещерата е стар тракийски храм от ХІ – Х в. Пр. Хр. Тунелът има идеална ориентация юг–север, като входът му се намира от юг. На тавана има специален процеп, от който точно в 12 ч. всеки ден пада по един слънчев лъч, който се вижда в продължение на няколко минути. През различните месеци от годината, слънчевият лъч променя големината си, постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка. През август е 2 метра, а през февруари и началото на март, слънцето минава на такова ниво, че лъчът се уголемява до 22 метра и стига утробата на пещерата, сякаш я опложда (вероятното време – е денят на зимното слънцестоене или така нареченото пролетно равноденствие… При навлизане на лъча в пещерата, се образува идеално оформен слънчев фалос. Впечатляващо е и звуковото ехо – особено трептене, разпростиращо се навътре в планината, откъдето произлиза местното наименование. Самият район на с. Ненково е съвсем безводен, но от пещерата излиза вода, която се събира в малък басейн в подножието и. Водата от Вулвата се просмуква от скалата и не пресъхва никога. В религията на траките, култовите места са винаги на върха на планината, в пещера, с течаща вода в нея. Пещерата за траките е символ на утробата и зараждането на живота – храм на богинята майка, в който се е осъществявала кулминацията на Орфическите тайнства.
Легенда
Култът към бог Дионис е една от характерните особености на Родопа планина и е свързан с тракийския култ към прераждането и едновременното почитане на Слънцето и Земята. Свещеният брак между тях се олицетворявал с раждането на царя Бог. В основата на гръцките мистерии и римските вакханалии стоят взаимстваните от древните траки редица религиозни обреди и традиции.  Еврипид в пиесата си Вакханките пише, че посветените на Дионис оргии са правени в пещери – утроби с течаща вода, която символизира сперма. Тези пещери символизират утробата на Богинята – майка. Според древни автори на о-в Самотраки в орфически храмове са извършвани сексуални ритуали, в които неженените мъже (а-бии) участват в култови обряди с тракийски момичета. Същите ритуали се извършват в ранното орфическо светилище на Делфи. Смисълът на тези оргии е много дълбок. Съгласно индо-иранската традиция царят умира и се ражда периодически, подобно на природата. За да се осъществи това той трябва да се изкачи високо в планината. Там владетелят-първожрец принася в жертва едро животно или  човек, което символизира неговата собствена смърт. След това встъпва в символичен брак с Богинята-майка, опложда я и се възражда. Така се създава идеята за сина-любовник, роден от Богинята-майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т.е. пещерата. Както пише Макробий, това става в орфическото светилище, разположено в планинските недра.
Тук не може да не се направи връзка с описаната от Херодот полова разпуснатост на тракийските девойки, които се съвъкупляват безразборно в пещерата-светилище на о-в Самотраки. В дебрите на Българската планина Странджа се съхранява един странен култ. Според народните схващания светицата Марина обитава пещера, в която задължително трябва да тече вода, символизираща спермата, вливаща се в утробата. А самата Марина е зачената, след като майка й моли Слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието.
Вижте повече информация
Повече за слънчевия лъч

А тази галерия от снимки по долу, където може да се видят Трайкийските скални ниши покрай село Дъждовница, черен щъркел и автентични каменни къщи, е от 2005-та година, когато нямаше никакви табелки  и упътвания,  места за почивка и чешми, хората в околните села не говореха друг език, освен турски, пещерата не се наричаше с културното име “Утробата”, а беше просто “Вулвата”…  а нашата група се загуби в търсене на точната пътека…и на върха на една полянка ни чакаше любопитен мъжки бик :))

Скалните ниши край село Дъждовница
Вдясно от пътя, на около 500 м след село Дъждовница, в посока село Ненково се вижда впечатляващ скален комплекс,  разположен  по стръмните склонове на Костинското дере (Големият костински дол), малко преди вливането му в яз. “Кърджали”.
Тракийските скални ниши са забележителни мегалитни паметници, които в България се срещат само в Източните Родопи. Издълбани в отвесни скали ниши с различна дълбочина и култово предназначение. Съществуват две хипотези относно предназначението им. Едната е, че имат култов характер, а втората – че са миниатюрни гробници, и докато в скалните гробници са погребвани по-видни личности, в скалните ниши са  поставяни урните на обикновените хора. Често около скалните ниши в Източните Родопи се откриват скални гробници и скални светилища, които наподобяват животински и човешки фигури. Местните възрастни туркини разправят на внуците си приказки за магически същества, наречени „Джинавис пенджери”, които се появяват в района на нишите, а от срещата с тях може да зависи съдбата на човека или иначе казано, да се осъществи неговата връзка с Космоса.  . Днешните баби не са изключение, древните траки също са вярвали в съществуването на музи, нимфи и демони. Струва си да стигнеш до нишите на Дъждовница, защото траките са изграждали  светилища на места с пречистваща и зареждаща сила. Геофизичен анализ регистрира различни магнитни и енергийни аномалии в родопските скални светилища. Херодот нарича Родопите Свещената планина – пречистваща и зареждаща с живот, където лесно се общува с отвъдното и космоса. ~ Източник: Община Кърджали

По пътя за Ненково и пещерата Утробата, можете да видите още:
Скалния прозорец - в големия дол на село Костино, след Дъждовница /по пътя за Утробата/  Естествена форма, образувана под въздействието на преминаващото под него буйно дере
Повече информация
Римски мост до село Ненково
В древността на територията на област Кърджали преминават множество пътища, които са минавали по поречията на планински реки. Покрай реките Арда и Боровица пътища съединявали Филипопол и Одрин. Има много запазени римски мостове.Един от тях е красивият мост до село Ненково, който е изграден на р. Боровица, един от големите притоци на р. Арда. Мостът следва архитектурната традиция за времето си. Прави впечатление с внушителните си размери. Той е асиметричен, с пет свода с различна големина. Пътното платно е дълго 58 м. Част от моста е разрушена от буйните води на реката. В единия край е дострояван, но след повторно разрушаване в другия край вече е неизползваем.
Още информация за село Ненково и пътя наоколо

Ако сте любители на фотографията или просто красивите гледки – Една интересна отбивка, която може да направите - село Боровица
а от там може да отидете до
Крепостта Патмос
от X-ти век, до която се стига се достига с лодка от хижа “Боровица”. Подходът от страна на село Боровица (на десния бряг на язовира) също е възможен, но е значително по-труден. Отсреща през язовира е крепостта Кривус.
Повече информация

Още от Кърджали:
Перперикон, село Горна крепост, 20 кв. от Кърджали”
…Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар”.  ~ Гай Светоний Транквил
Недалеч от град Кърджали през 2000 година започват проучванията на един огромен по своите мащаби и значимост археологически обект – Перперикон. Създаден през бронзовата епоха от тракийското племе беси, Перперикон е просъществувал две хилядолетия, като през това време той е съхранил първоначалното си предназначение на религиозна обител.Тук се е намирало главното светилище на тракийския бог Сабазий (гръцкия Дионис), изсечено на един от високите скални върхове в Източните Родопи. Възрастта на този скален град датира отпреди 8 000 години. Известен в древността с името Хиперперакион (Свръхогнен), той е бил свещен град на траките, където са се извършвали релогиозни ритуали чрез огън и вино. На кръгъл олтар се е палел огън и се е изливало вино и по височината на пламъците, жреците са тълкували волята на боговете. Тук са се поднасяли дарове на бога Слънце, тук са се правили и жертвоприношенията, много често и на хора, за умилостиване гнева на боговете. В Перперикон се намират десетки жертвеници, две гробници и около 150 помещения, където са извършвани обредите. Светилището е трудно достъпно, защото е изсечено на стръмен, каменист склон с тесен проход по който може да да се преминава по един-двама. Проходът е бил преграден от три големи портални врати, от които се е запазил прага само на едната. В края на прохода посетителят се изправя пред крепостната стена. Скалният храм е бил на три етажа, които са били свързани с каменни стълбища. Всички стени са построени от твърди каменни блокове, които изкусно са съединени с естествените скали. На Перперикон са открити следи от подемни съоражения, с които вероятно са повдигани големите каменни блокове. На приземния етаж, който е изцяло изсечен в скалите, са се намирали 56 зали и едната гробница в която има 5 гробни камери. Изненадващо е колко гладко са издялани камъните, изграждащи храма, като се има предвид с какви примитивни сечива са работили древните строители. Интересно е също с каква прецизна отводнителна система е разполагал храмът. Из целия обект са издълбани улеи за оттичане на дъждовната вода и свидетели твърдят, че са наблюдавали водата по време на проливен дъжд, как се влива от улей в улей и по този начин водата не е можела да се затлачи, предотвратявайки евентуално наводняване на свещеното място. стръмния проход. По времето на траките достъп до светилището са имали само жреците. За обикновените хора храмът е бил достъпен само на определени дни, когато са се извършвали жертвоприношенията. Храмът е бил много почитан и за това сочат източниците на две важни исторически случки: Посещението на храма от Александър Македонски, при което получава предсказание, че ще стане владетел на целия древен свят. И посещението на Гай Октавий, който научава, че сина му – Октавиан Август – ще стане господар на колосална империя.
Днес на това място археолозите правят невероятни находки, които дават информация за обичаите и битието на древните хора. Открити са ножове от кремъчен камък, стрели от костите на животни, керамични съдове. Предметите могат да се видят в историческия музей на град Кърджали. Също така на Перперикон са открити и множество предмети свързани с християнския култ. Интересна находка е бронзов кръст в който са намерени парченца дърво, за които се е вярвало, че са от Христовото Разпятие.
Вижте повече информация
Каменният град Перперикон - филм

Кърджали – Каменните гъби на пътя Кърджали Хасково, през село Стремци
Природният феномен Каменните гъби се намира край пътя между Хасково и Кърджали, на около 1 км от село Бели пласт. Представляват естествени скални образувания изваяни от природните сили във формата на гигантски гъби, простиращи се на площ от 30 дка. Те са с височина около 2,5 м, каквато е и приблизително ширината на шапките. Хармоничните пропорции и уникалните багри на скалната формация, създават илюзия за истински гъби. Пънчетата имат розов оттенък заради минерала клоиноптилолит. Шапките пък имат сиво-зелен цвята, като зелените багри се дължат на друг минерал – селадонит. По пънчетата се наблюдават и ситните сивите и черни петна, дължащи се на манганови кокреции. Гъбите са се оформили преди много време – още през палеогена. Образували са се вследствие на вулканична подводна дейност, когато тук е било дъното на море. След оттеглянето на водата дъждът, слънцето и вятърът са свършили фината работа и са дооформили образуванията в днешния им вид. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.
Вижте повече информация

Крепостта Вишеград – древна тракийска крепост от ІV – І в.- най-добре запазеният средновековен замък в Родопите. Намира се на десния бряг на река Арда, в местността Харман кая.
Повече информация

Тракийски мегалити – село Лисиците на десния бряг на язовир Студен кладенец. До него се стига през въжения мост над естествено стеснение на язовирното езеро в района на с. Широко поле. Това е най-дългият въжен мост в страната – разстоянието между пилоните е 260 м. Скалният венец е впечатляващ с уникалните си естествени образувания, наподобяващи пирамиди, гъби, фигури на животни и хора. От височината се разкрива невероятна гледка към язовира.
Повече информация

Крепостта Моняк – 5-6 км от Кърджали, през село Широко Поле
Намира се на 4 км. източно от гр. Кърджали до с. Широко поле, на 586 м надморска височина. Построена е през XII – XIII век. Тя е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите със защитена площ над 50 дка. Достъпът до нея е труден, защото теренът е стръмен, на места почти отвесен. Крепостта е имала голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча“, намиращ се в днешния град Кърджали. Невероятната гледка към язовир Студен кладенец и град Кърджали, която се открива от крепостта, наистина си заслужава трудното изкачване.
Повече информация

Средновековна крепост „Кривус” – с. Башево
Намира на 2 км. от с. Башево. Преходът е труден поради стръмния терен, скалите са почти отвестни, отнема около 40 мин. да се стигне до там. Крепостта е обградена от трите си страни от река Арда.
Повече информация

Пещерата Хладилника
Хладилната пещера се намира в крайбрежната област на река Давидковска (Малка Арда), в околността на село Любино. До нея се достига по пътя от Кърджали към общинския град Ардино. Карстова пещера, чието наименование произлиза от факта, че и в най-горещите летни месеци от недрата й лъха леден въздух. В района може да се види “Родопски силивряк” – растение преживяло ледниковата епоха.

Хаджикадировата къща
…строена преди повече от 150 години – село Жълтуша.
Повече информация

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МАРШРУТА
…който се надявам да направим и ние в близко време и да допълня снимковия материал :) Ако някой успее да посети този не кратък и интересен маршрут и има желание, нека пише с подробности като информация, легенди и линкове към снимки/албуми. Придварително благодаря.

МОМЧИЛГРАД
Чешмата на Дамбалъ
8 км. от Момчилград. Стига се покрай село Манчево и руините на изоставеното село Канлъ кьой. Ходи се на 5-ти срещу 6-ти май. “На връх Дамбълъ край Момчилград всяка година стават чудеса. В нощта срещу Гергьовден – 6 май, от чешма на скалния масив потича лековита вода. Тук се стичат хиляди вярващи с надеждата за изцеление.” Предание: Лековитата вода е творение на алианските светци Кърклар (Четиридесетте), които са духове, невидими за грешните и видими за чистите и съвършени праведници. Това са духовни водачи, дошли по тези земи от Хорасан, притежаващи божествена сила, и правещи само добрини. Събрали се на платото над скалния масив, като всеки донесъл със себе си божествена храна (фурми, грозде, цитрусови плодове, инджир и др.). Седнали на Софра кая (каменна трапеза), нахранили се, но нямало вода да уталожат жаждата си. Тогава Яран баба показал неземните си дарби, ударил с юмрук скалата и бликнала голяма вода. Плиснала към долината и близкото село Летовник (Язла). Стреснал се Яран баба – селото ще се удави, грабнал серна вълна и запушил извора. “Като не тече, нека поне да капе…”, изрекъл той. Така и до ден днешен водата се стича по отвесните скали. Сътворена от светци, водата има живителна, прераждаща и здравословна сила. В близост до извора е тюрбето на Яран баба, което се поддържа и почита и до днес от алианското населенние в района.
Вижте повече информация

Светилището Татул
На около 20 км източно от гр. Момчилград в местността “Асара” край с. Татул е разположен
вторият по значимост мегалитен паметник в Източните Родопи и един от уникалните тракийски мегалитни паметници в Европа. Върху доминираща скала, до която водят изсечени в скалата стъпала, е оформена уникална куполна гробница с два гроба, които са били покрити с плочи. риема се, че в гробницата е залегнала идеята за погребения, изложени за обществено поклонение и е част от култов комплекс. Запазени са и някои от обслужващите сгради и съоръжения, част от крепостната стена. Предполага се, че в древността са извършвани и астрономически наблюдения.Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира гроба на тракийския певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза, понеже всички писмени сведения показват, че Орфей е персонаж от гръцките митове. През 2004 г. там е открит един единствен корен от лоза на възраст около 3000 години (от времето на траките обитавали тези земи), който е спасен и се размножава (за да се възстанови и гъстото тракийско вино). Сортът е наречен “Сълзите на Орфей”.
Вижте повече информация

Крепостта Асара с останки от две кули  - село Звездей
Вижте повече информация

Два скални комплекса с множество тракийски ниши
1 км югозападно от село Друмче, които имат връзка с друг комплекс наричан Юмрук Кая, намиращ се край село Обичник
Вижте повече информация

Тракийски ниши край село Чуково
С достъп до самите ниши и останки от скална гробница. Любопитен е фактът, че някои от тях се считат за недовършени. Техният брой е над шейсет. “Адам кая” – Човекът-камък – село Равен, махала Каменарци – бял каменен исполин  наподобяващ човешка фигура, на около 200 м от него скална гробница.
Вижте повече информация

Скален комплекс “Големия казан”
В местността Казан Беюг край махала Въз интересни скални образувания, разположени върху левия бряг на р. Казан дере с височина над 30 метра.
Вижте повече информация

Вкаменената гора до село Равен
Опализирани и  силицизирани пънове, с вид на обгорели от огън дървета – различни процеси довели до вкаменяването на дърветата. Високи са до 1 – 1,5 м. и са с дебелина 0,4 – 0,6 м. В напречно сечение, на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Смята се, че Вкаменената гора е с терциерна възраст, т.е. на около 30 млн. години и е резултат от подводна вулканична дейност и външни земни сили.
Вижте повече информация

Харман Кая
Скално светилище – махала Гъсак на село Биволяне – Най-внушителното скално светилище в Източните Родопи.
Вижте повече информация

Побития камък
Местните хора го наричат “Дикили таш”. Представлява самотна, открояваща се канара, наподобяваща човешка фигура, край с. Летовник. За нея се разказва следната легенда: Един човек седнал край близката чешма да си почине. Решил да похапне на сянка, извадил от торбата си хляб, сирене, орехи, грозде, нахранил се добре, пийнал вода и понечил да си тръгне. В скута му останало парче хляб, но тъй като вече бил сит, той го изхвърлил. Това, да оскверниш хляба, бил много голям грях. Ето зашо Природата мигом го превърнала в камък, който и днес стои самотен край чешмата. (източник Галерия Родопи, Стела Тодорова)

ДЖЕБЕЛ
Средновековната крепост “Устра”
Разположена на висок връх (1114 м), върху продълговат скален рид на около 8 км южно от гр. Джебел, малко преди с. Устрен. Има охраняема площ от 1286 кв.м. На места крепостните стени за запазени до височина 8 м. По-удобно е да се подходи през с. Лебед (след с. Устрен). Малко преди селото има също указателна табела, а пътеката през гората е маркирана, времетраене – 1 час. Гледката от върха е изумителна. В едната посока (северно) се виждат природния феномен “Счупената планина” и Средновековнатspan style=”color: #800000;”span style=”color: #336633;”а крепост “Мал асар” (Крепостта на съкровищата), а в другата – платовидния масив на който е изградена тракийска крепост, за съжаление почти незабележима в днешно време.
Исторически данни
Вижте повече информация
Легенда за крепостта

Счупената планина – село Воденичарско
В близост до село Воденичарско – 1.5 км, се намира Счупената планина. Тя дължи името си именно на странната си форма. Планината представлява висок хълм, който сякаш е счупен по средата и губи цялостната си форма. Лявата част някак се е изместила и е потънала в дясната. Това “счупване” всъщност се дължи на тектонско изместване. Няма как да не забележите тази необичайна планина още отдалече и да пожелаете да си направите туристическa разходкa из нея.

Крепостта Маласар – “Крепостта на съкровищата”
Тракийска крепост от 5-ти век пр.н.е., която е изградена на непристъпен скалист връх. Намира се в село Воденичарско.
Крепостта е била естествено защитена и непристъпна от север а най-достъпна е била западната й страна. До обекта се подхожда от кариерата за добив на перлит, край която преминава стар римски път. Крепостта се намира на около 2 км южно от кариерата.
Вижте повече информация

КРУМОВГРАД
Скална гробница и жертвеник – село Джанка
Вижте повече информация

Долмени – село Черничево
Вижте повече информация

Защитена местност Орешари
Вижте повече информация
http://www.ekotravel.info/article/1028/

Резерват Вълчи дол
Вижте повече информация

Природозащитен център село Студен Кладенец
Вижте повече информация

Село Егрек
Стари каменни къщи от средата на XIX век, пет воденици в съхранен автентичен вид – някои от тях са действащи. В с. Егрек има 2 моста, единият от които е трисводест (в долната махала), а вторият – двусводест (в горната махала). Първият е полуразрушен. Вторият е строен от овчар за хаир (доброто) на хората.
Вижте повече информация

КИРКОВО
Дървената джамия Йеди къзлар джамиси или Джамията на седемте моми – село Подкова. Една от най-старите джамии в България, построена през 1438 година без използването на нито един пирон. Нарича се “Джамията на седемте моми”. Според легендата е била построена от 7 момичета, чиито любими не са се завърнали от война. Продали си цялата зестра, за да закупят материалите и за една вечер построили джамията. Повече никой не ги е видял. Смята се че това е станало на 6 май и сега всяка година на този ден се събират хора от целия край в двора на джамията, чете се мевлид, коран и молитви.
Вижте повече информация
http://alexanderkaradzhov.blogspot.com/2013/01/blog-post_3237.html

Куполна гробница “Пунар кая” (Скалния кладенец)
Куполна гробница, намираща се в района на с. Старейшино. От нея извира вода, която се събира в два малки, изсечени на пода басейна – кръгъл и правоъгълен, които са съединени с улей. Водата се извежда извън гробницата. В представите на местното население обектът се свързва с поверие за лечебни свойства както на мястото, така и на бликащата от него вода. Място за посещение с цел обредно обмиване с водата, която извира от нея. Вярва се, че тя помага при безплодие у жените. Съседното място е комплекс от три обекта, които се посещават последователно. Най-напред се посещава капището, където се измива лицето (очите) три пъти, като при всяко измиване се казва “Бисмиллях!” (с Божията помощ или Помози Бог!). След това се минава през каменното провиирало (също 3 пъти, като се изричат същите слова) и се оставят монети за дар. Накрая се отива до водопада, където се извършва цялостно обмиване на тялото. По околните дървета и храсти се оставят парцалчета и дрехи, като се изричат следните думи (или сходни, със същия смисъл): Моите болести да ме напуснат и тук да останат, да не видя повече лицето на болестта, нека тя тук да се захване… и т.н. Мястото се посещава при необходимост целогодишно, но се вярва, че водата е най-леквита по Гергьовден – на 6 май. Смята се, че колкото по-далеко от родния дом оставиш болестта, толкова по-трудно тя ще те намери отново…
и “Дамла кая” – капещият камък
В близост – на около 300 метра югозападно, срещу течението на дере има капеща от скалите вода и неголям водопад, както и едно каменно провирало. Сред хората от района този комплекс е известен като “Дамла кая”. Местността е изключително красива. И двата обекта в представите на местното население се свързват с поверие за техните лечебни свойства. (източник Галерия Родопи, Стела Тодорова).

Скална гробница – село Бенковски
Местните хора я наричат “Дупчения камък”. Намира се в близост до пътя за с. Мъглене, вдясно от шосето, на около 300 метра след последните къщи на мах. Веслец. Гробницата е ограбена още в древността. Куполът е пробит допълнително и така се е образувало провирало. Хората вярват в лековитата сила на мястото и често търсят там лек за болки, които “идват и си отиват” (ревматизъм, шарка, стресови неврози и др.). След като се промушат 3 пъти през отвора (отдолу-нагоре), те оставят част от дреха на близкото дърво с надежда болестта да остане там. Забележка: Обектът е сравнително близо до асфалтовия път, но е добре да се получи напътване от местните хора.

Връх Вейката – най-южната точка на България
Връх Вейката е най-високият връх в Гюмюрджински снежник – 1463 м и най-южната точка на България. През юни месец тази част на планината е приказна – зелени букови и дъбови гори, а под тях – килим от листа. И поляни с цветя, родопски крем и най-ароматната мащерка. Покоряването на връх Вейката започна от бившата застава след село Горно Къпиново – по черен сенчест път.
Вижте повече информация

 

Специални благодарности на Стела Тодорова, автор на “Джобен пътеводител Източни Родопи”, Родопски легенди “Шепот от Родопите” и “Богатството на един южен край”. Горещо ви препоръчвам да се сдобиете с пътеводителя и родопските легенди, които ще придадат един вълшебен и мистичен нюанс на вашето пътуване, както и с няколко планински карти на различните части на Родопите. За книжката и пътеводителя разбрахме чак последния ден, но пък точно това ни накара да планираме нов маршрут отново в Източни Родопи.
Имейл за поръчки: rhodopes.gallery@gmail.com
Винаги ми е било много интересно защо в нито една туристическа агенция няма такива интересни маршрути като манастирите в България или Тракийски гробници или пък Призрачни села или пък Еко пътеки или пък Планински маршрути… може да ми хрумнат още много… или пък една забележителност като рилския манастир, винаги може да бъде свързана с посещение на още интересни места наоколо… Чужденците, туристите, авантюристите… обожават легенди, приказки и мистични интересни места. Навремето, когато работех като екскурзовод от двугодишния си опит, разбрах, че никой не го интересуват сухите исторически факти обвързани с безкрайно много дати, които никой не помни след екскурзията. Всеки иска да чуе някаква завладяваща любовна или мистична или интригуваща или изпълнена с подвизи история.

Ако тръгнете на по дълъг поход из Родопите, подгответе се добре предварително.
По-висока проходима кола.
GPS – ще ви спести много лутане и време, особено късно вечерта, ако замръкнете по пътя карайки от едно място на друго през селата, които са с тесни тъмни пътища, дупки и повечко завои.
Шапка, кърпа за слънце, крем с UV фактор, слънчеви очила, кибрит, запалка, джобно радио, метална свирка, карта на планината – Вземете си една карта на Източни родопи и внимателно планирайте маршрута /има много карти на Родопите по 3-4 лв, можете да поръчате предварително например от store.bg /
Фенер, нож, ножица – ако ще берете билки, найлонови торбички за билки, за боклук и т.н – винаги са необходими. някои от изброените тук неща,  може да звучат като от наръчник за оцеляване, но все пак :)))
Тънки леки дрехи за през деня, удобни планински обувки или маратонки с добър грайфер, дебели топли дрехи за вечерта и нощите. Добре е да носите повече дрехи. Походите не са леки, слънцето е много силно, а пътеките на места са доста кални и прашни, стръмни и скалисти, насипани с камъни и на места опасни.
Бутилки за вода за раницата, туби за вода – ще минете през много интересни планински извори, част от тях лековити и с вълшебна вода. До някои от местата се стига и с кола, така че спокойно можете да си налеете повече вода за цялото семейство и да донесете на вашите близки.
Пари, дебитна/кредитна карта – винаги може спонтанно да решите да останете още няколко дни – планината така омагьосва, че не ти се иска да си тръгнеш и определения бюджет може да се окаже недостатъчен.
Фотоапарат /малък/, мобилен и зарядни за тях, както и зарядно за колата, ако използвате GPS на телефона си. За смарт устройства – iGo работи и без да е root-нат телефона.
За любителите на фотографията, тези места са просто рай. Аз предпочетох да взема малкия апарат, защото пътуването ни беше изключително бързо, нямахме време за спиране и подготовка на специални експозиции,настройки, фенси снимки, а и големия апарат толкова много тежи, че като се върна от един ден пътуване с него, се чувствам страшно уморена. Затова пък Nikon P7700 e един прекрасен малък travel фотоапарат, даващ възможност както за по-бързи лесни снимки, така и за по специални настройки и raw images, ако евентуално имате време за някои интересни макро калинки малинки. Не е професионален апарат, но е бързо, лесно, леко и удобно… което за катеренето по зъберите си е направо задължително. Съвсем друго е, ако отидеш на фото екскурзия :)

Не бързайте да си мислите, че маршрутът е свършил… :)
Ако имате време, по пътя от Кърджали на разклона за Асеновград и Хасково, хванете пътя за Хасково и отидете към Стара Загора.  Много по-близо е, отколкото да направите това посещение от София (например) . Там може да посетите още две изключителни места:

И още едно забележително чудо на природата свързано с интересна легенда, това е другата
Каменна сватба край село Медово, Стара Загора.
“Десетки са случаите свидетелстващи за това, че Вкаменената сватба край село Медово и минаването през пръстена й лекуват. „Бездетни семейства са се сдобивали с рожба. Може би това се обяснява с влиянието на психиката, на внушението. Но дали е само това?…”
Още информация

Ами местността Местността Богородична стъпка… покрай село Старозагорски минерални бани, на 14 км от Стара Загора… отново свързано с интересна легенда.

Едно интересно на пролет място
Потопената църква при Жребчево
Повече информация
…

И разбира се … Меандрите на река Арда…
Ето това място вече …не зная как да вържа с маршрута… но може би това ще е един друг разказ за маршрута, който свързва язовирите Кърджали, Студен кладенец и яз. Ивайловград.  Вариант е от община Кирково на връщане да хванете отбивка за Татул и от там към Студен кладенец, което също е възможно, като продължение… стига човек да има време и средства, всеки маршрут е възможен.
Вероятно там ни чакат още толкова изумителни и впечатляващи гледки и забележителности. От Студен кладенец съм виждала прекрасни снимки, както и от яз Ивайловград се разкриват спиращи дъха пейзажи.
Величествените меандри на река Арда
За това място няма легенда, но е едно от най-красивите места, които съм виждала в България (за сега само в интернет) и знам, че непременно ще отида да го видя. Упътване
Снимка 1, Снимка 2

Снимки (Photos) © Крис Дизайн Арт – Кристиана Йончева
Всички снимки в тази статия са с авторски права и копирането им е забранено.

strong/p/a