… Някога, много, много отдавна всички хора били андрогини – съвършени еднополови същества с две лица – мъжко и женско, обърнати на различни страни с две тела и две сърца, които туптели в еднакъв ритъм. Андрогините винаги били щастливи и самодоволни, нищо не искали от боговете и съответно не им принасяли нищо в жертва. Боговете не желаели толкова щастливи хора, тъй като това омаловажавало властта и всемогъществото им. Разгневил се Зевс и събрал Божествения съвет, за да решат какво да правят. “Да ги разпръснем” предложил Аполон. “Но те отново ще се съберат” отвърнал Зевс. “Тогава да ги избием !” скочил Марс. “Безмислено е. Тогава няма да има над кой да властваме” – казал Зевс – “Ще ги разделим на две половини и ще ги пръснем по света”. И разгневения бог взел в ръце остър меч и започнал да разсича на две андрогините. На едната половинка оставил силата и способността да печели богатства, а на другата – нежността и мъдростта да ги съхранява. Когато свършил и с последния, боговете хубаво разбъркали половинките и ги пръснали по цялата земя. Оттогава всяка половинка обикаля света и жадно търси другата своя част. Намирайки се една друга, половинките се прегръщали, целували, сплитали и страстно се стремели да се слеят в едно, за да се получи едно единно щастливо същество. Но да намери своята половинка съвсем, съвсем не се отдавало на всеки…