Имало едно време един остров, на който живеели чувствата;
Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували.
Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта…..
Любовта казала:
“Богатство вземе ме със себе си.”
“Не мога”, отговорило Богатството… Имам много злато на кораба си и нямам място за теб”.
Любовта решила да помоли Суетата която също преминавала в красив кораб.
“Суета,моля те помогни ми!”
“Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми”, отговорила Суетата.
Тъгата била на близо, затова Любовта я помолила:
“Тъга, позволи ми да избягам с теб…”
“Не може Любов…толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама…”
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала…
Внезапно се чул глас…
“Ела Любов, аз ще те взема със себе си”.
Гласът бил на непознат възрастен…
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му.
Когато престигнали на сушата, той продължил по пътя си…
Любовта осъзнавайки колко много му дължи и попитала Познанието:
“Кой ми помогна?”
“Помогна ти Времето!”, отговорило Познанието…
“Времето?”, почудила се Любовта. “Но защо Времето ми е помогнало?”
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
“Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!”