Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава – абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.

Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.

В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:
- Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
- Вървях година! – Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
- Защо?
- Домъчня ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
- Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
- Първоначално да, – въздъхнала Котката – но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
- И станах! – гласът на жената предателски трепнал.
- Поздравления, – прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.

През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.

… Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос: “Къде си?”, за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.

- Пусни ме,  моля!
- Тръгваш ли си?! – в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.
- Успокой се! – измъркала Котката. – Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! … Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш …

И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.