You got a dream, you gotta protect it. People can't do something themselves - they wanna tell you you can't do it. If you want something, go get it. Period.

За какво чакаме?

Покажете чувствата си към тези, които обичате днес!
Повечето от нас са много добри в намирането на извинения да изчакат.
Чакаме, преди да се обадим на добър приятел и закъсняваме, защото смятаме, че имаме цялото време на света.
Чакаме да споделим чувствата си към хората, защото се надяваме някой ден да се почувстваме по-уверени.

За какво чакаме?
Чакаме да простим на хората, които са ни наранили, защото вярваме, че те ще ни потърсят първи.
Чакаме да се извиним за нещата, които сме сторили, защото сме твърде инатливи или твърде засрамени да си признаем вината.
Ако не сме внимателни, можем да прекараме целия си живот, извинявайки се, изчаквайки за подходящия момент, само за да разберем рано или късно, че това време никога няма да настъпи.

Звучи болезнено да си признаем, че нашите дни тук са ограничени и е страшно да осъзнаем, че никой от нас не знае колко точно време има.
Това, което е сигурно, че в нашите последни моменти, най-малко вероятно е да кажем: „Щеше ми се да бях почакал поече“ или „Иска ми се да бях останал още малко време гневен“ или „Да бях живял безрисково малко повече.“…

Повечето от нас, твърде късно ще кажат „Съжалявам.“ „Прощавам ти“ или „Обичам те!“
Разбира се, съществува и друг вариант:  Да кажем тези неща днес. Точно сега!

Можем да оценим хората, които обичаме, вместо да се разсейваме с ежедневните притеснения. Можем да бъдем по-смели в изразяването на мислите и чувствата си, вместо да анализираме прекалено дълго и да размишляваме върху тях. Можем да решим, какво наистина има значение за нас и да го почитаме, докато имаме тази възможност.

Сега е нашето време да живеем и да обичаме. Този момент е нашата единствена гарантирана възможност да бъдем внимателни, състрадателни, да проявяваме разбиране, да прощаваме и да бъдем мили с хората, които ценим.

Може да бъде ужасяващо. Може да изисква известна доза смирение. Може дори да не изглежда приоритетно. Но го дължим на себе си. Да си го признаем и да направим нещо по въпроса, вместо да намираме поредното извинение да отложим.

Та какво искахте да кажете?

И за какво чакате?

1 коментар

  1. I have been surfing online more than three hours today, yet
    I never found any interesting article like yours. It’s pretty worth enough for me. Personally, if all site owners and bloggers made good content as you did, the web will be a lot more useful than ever before.

Отговорете

Your email address will not be published. Required fields are marked *


+ 1 = 4

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>