Някога живял един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, да казва:
“Това е добре!”.

Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го пратил в затвора.

След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Хванали го канибали, вързали го и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто липсва нещо. Затова го отвързали и го пуснали да си върви.

Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал:
“Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”
И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”
“Не!” – отговорил приятелят – “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Да, защото ако не бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!…” – бил неговият отговор.